“Малцинствата, които смятат, че са били дискриминирани, днес търсят обезщетение и искат повече права, отколкото другите групи, поне за известно време. Нашата култура вече не признава хомосексуалистите (като мен) за нормални хора, а за индивиди, които са по-добри от другите… И, за съжаление, без да искаме да отричаме съществуването на расизъм в историята, виждаме как се разпространява идеята, че белият човек е по-малко ценен от черния. Следователно белите трябва “да осъзнаят бялата си привилегия”, ако използваме речника на американските кампуси. Там се носи духът на отмъщението… Но аз съм за равенството, а не за отмъщението”, подчертава в интервю за “Фигаро” британският журналист и писател Дъглас Мъри. Той изследва "войната на идентичностите" и манията на съвременните западни общества по джендъра и расата.

 

Дъглас Мъри е автор на книгата The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity (Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност, 2019 г.), както и на бестселъра “Странната смърт на Европа” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), издаден и в България.

 

- Изследванията върху джендъра или етническата идентичност процъфтяват в университета. Но заглавието на вашата книга е за ”Безумието на тълпите”: означава ли това, че тези тези са се разпространили в цялото общество? И по какъв начин?

 

- Да, аз очертавам накратко нашествието на тези теми на всички обществени нива. Преди всичко американските университети попиха голяма част от философския корпус на “Френската теория” (главно тезите на Мишел Фуко). Представят го като академична дисциплина, която непрекъснато трябва да привлича нови студенти, а заедно с тях и значителни суми пари: това е истинска схема на Понци*. Университетският им престиж е сигурен, но мисленето им остава до голяма степен неразбираемо. Използването им може да бъде трансдисциплинарно: така през последните десетилетия видяхме развитието на “изследвания” от всякакъв вид: “черни изследвания” (black studies), “куиър изследвания” (queer studies) и т.н. И тъй като тези изкуствени изследователски области се саморазвиват, понеже хората, които се дипломират в тях, после получават постове в същите университети, постомодерните теории на деконструцията постепенно наводниха останалата част от културата. Днес дори ги превръщат в политически оръжия, чрез понятия като социална справедливост, политика на идентичността или интерсекционизъм** - най-грозната дума, която нашата епоха е измислила!

 

- Какви са вашите критики към понятието “интерсекционизъм”?

 

-  Това е куха, противоречива идея, която не е подкрепена от никаква сериозна философска основа, никаква значима литература. Бях изумен от интелектуалната бедност на това понятие. Университетски преподаватели, като Пеги Макинтош, написаха “основополагащи” текстове, които всъщност са само дълъг списък с принципни петиции и искания; после тази мисловна система започна да се преподава на ученици по целия свят и се разпространи в предприятията. Светът не функционира по начина, по който го описват интерсекционистите. Колкото и да не им харесва, колкото и да не би се харесало на самия Мишел Фуко, “властта” не е първото и универсално обяснение на всички социални явления. Основният постулат на интерсекционизма, а именно, че всички потисничества се съединяват и образуват система, и в резултат на това, че трябва да бъдат преборени заедно, е абсурден. Ако се борите с трансфобията, например, няма да сложите край на патриархата, освен това е очарователно до каква степен борбата за правата на транссексуалните противоречи на основните постижения на феминизма. Дори виждаме, че транссексуалните поставят под въпрос някои права, завоювани от хомосексуалните движения. 

 

- Според вас тези борби за социална справедливост са заели мястото на големите разкази, които някога служеха да “обяснят смисъла на нашето съществуване”…

 

- Наистина, защото нашите големи общи разкази, политически или религиозни, рухнаха. Трябваше смисълът да се намери другаде: затова бяхме склонни да слушаме учението на новите пророци, които днес идват и обясняват, че целта на нашия живот е да се бием за “социална справедливост” и да се борим, за да се дават непрекъснато нови права на малцинства, които все повече заприличват на незначителни групички…

 

- Защо кризата през 2008 г. ускори разпространението на тези нови борби?

 

- Отслабени от кризата, младите поколения неизбежно се отвърнаха от капитализма, а успехът на мисловните системи, които твърдят, че могат да сложат края на всички несправедливости в света, беше предвидим: когато икономиката е в лошо състояние, обществата са по-склонни да попаднат под властта на пагубни идеологии, тъй като имунната им система е слаба. Теориите, които са в основата на движението, което анализирам, се зародиха през 70-те или 80-те г., но те станаха доминиращи през последното десетилетие. И сега засегнатите групи не само се борят само за правата си, но използват индивидите един срещу друг за политически цели: така изправят гейове срещу хетеросексуални, черни срещу бели, жени срещу мъже, транссексуални срещу целия свят.

 

- Защо избрахте да изследвате заедно тези идентичности, които външно нямат нищо общо (етнически, сексуални…)?

 

- Поразен съм до каква степен тези теми доминират днес в дебата и то не само в университета или в Силициевата долина. В предприятията или администрацията се наемат повече хора в зависимост от идентичността на кандидата, отколкото заради професионалната му компетентност. Вече не питат кой ще се справи по-добре с тази или онази отговорност, а кой има по-добри характеристики в профила си.

 

Нека нещата да са ясни: аз подкрепям равенството на правата. Но привържениците на политиките на идентичността не се спират до равенството. Малцинствата, които смятат, че са били дискриминирани, днес търсят обезщетение и искат повече права, отколкото другите групи, поне за известно време. Нашата култура вече не признава хомосексуалистите (като мен) за нормални хора, а за индивиди, които са по-добри от другите… И, за съжаление, без да искаме да отричаме съществуването на расизъм в историята, виждаме как се разпространява идеята, че белият човек е по-малко ценен от черния. Следователно белите трябва “да осъзнаят бялата си привилегия”, ако използваме речника на американските кампуси. Там се носи духът на отмъщението… Но аз съм за равенството, а не за отмъщението. 

 

- “Войната вече е спечелена”, пишете вие: какъв е този “синдром на Свети Георги”, за който загатвате, характеризирайки борбите за идентичност?

 

- Това е израз, който използва австралийският философ Кенет Миноуг, който почина неотдавна, но когото имах шанса да познавам. В книгата си “Либералният ум” (The Liberal Mind, 1961) той сравнява модерния либерализъм с воина св. Георги след победата му над змея: героят не се задоволява с подвига си, тръгва да броди в пустошта, търсейки нов враг, който да разсече на две. Този образ е още по-уместен ден: поради липсата на други змейове, воинът тръгва да убива и най-малкия звяр, който среща по пътя си, и, ядосан, накрая хвърля меча си във въздуха.

 

Ако някои окарикатуряват нашите западни общества като дълбоко расистки, хомофобски или несправедливи, то е защото те биха искали да се радват на същата слава, като своите предшественици, които са се борили преди тях срещу други форми на потисничество. Те искат свой собствен змей, за да намерят смисъл на живота си. Парадоксът е, че днес нашите общества, които никога не са били толкова справедливи, са описвани като по-потиснически от всякога. 

 

- С риск от отстъпление от някои придобити права?

 

- Да. Тези, които не принадлежат към малцинствата, няма да търпят дълго така да бъдат унижавани и обиждани. Антибелият расизъм вече дразни много хора на Запад. Днешният феминизъм е толкова злобен към мъжете, че рискува да доведе до отстъпление от правата на жените. И мисля, че същото важи за ЛГБТ движението: виждайки как гей медии популяризират едва 10-годишни драг-кралици***, или повтарят по цял ден, че човек може да бъде небинарен, техните права също могат да бъдат поставени под въпрос. 

 

- Как социалните мрежи утежняват конфликтите между идентичности?

 

- Икономическият модел, на които се основават социалните мрежи, като Туитър или Фейсбук, предполага, че хората се “поправят” взаимно. Платформите насърчават деморализацията на обществото; още по-лошо, те политизираха своите алгоритми: бях поразен, когато, отивайки в Силициевата долина по време на работата си, открих, че компании като Google, умишлено изкривяват резултатите от търсенето на потребителите в интернет, за да насочат мнението им, до такава степен, че деформират прочита на настоящето и дори разбирането за историята… 

 

Силициевата долина е мястото в света, където левичарството е възтържествувало най-много: тези фирми са убедени, че нашите общества са расистки или сексистки и трябва да ги излекуват. И бавно, но сигурно, те работят, за да променят света. 

 

- Препоръчвате да се “деполитизира” нашето съществуване. Какво имате предвид?

 

- Признавам, че това е контраинтуитивна препоръка, която противоречи на духа на епохата: непрекъснато подтикват най-младите да политизират всяка частица от живота си. Аз обаче съм решен да накарам читателите си, и особено многобройните си млади читатели, да плуват срещу течението. Разбира се, политиката е нещо важно, но тя не изчерпва целия смисъл на човешкия живот и много политици ще ви кажат същото като мен! Когато се политизира абсолютно всичко, включително културата или отношенията между мъжете и жените, тогава се затваряме във война на всеки срещу всеки - а това е игра с нулев резултат.

 

Трябва да излезем от тази бездна! Сегашните поколения са най-големите късметлии в човешката истории: имаме безкраен достъп до информация, благодарение на която сме съпричастни на всички открития по света, при условие, че сме поне малко сръчни и имаме интернет връзка. Би било ужасно, ако младите поколения прахосват времето си, воювайки с мъжете, в името на феминизма, или с белите, в името на антирасизма. Има много други битки, по-справедливи и по-полезни, които трябва да се водят, отколкото войните между идентичности, които описвам в книгата си.

 

* Схема на Понци - незаконна финансова операция (бел. ред.)

** Интерсекционизмът е понятие за пресичането на различни типове дискриминация. Според него различните форми на неравенство или потисничество не съществуват поотделно, а взаимно се допълват и конструират. (бел. ред). 

*** Драг кралиците (drag queens) са предимно мъже, които се преобличат като противоположния пол, главно с развлекателна цел (бел. ред.)

 

Превод: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Интересно на 18.11.2019 в 09:30
Как съчетавате симпатиите си към такива противници на левичарството с подкрепата за левите в България? Отговорът може да бъде само един, това, което ни се представя за ляво у нас в лицето на днешната БСП, не е ляво. И целта е да бъде напълно преформатирано до неговата противоположност. Гейовете и продажбата на деца на Норвегия например са включени само за да се достигне до съзнанието и на тези, за които идеологията е непосилна за разбиране.
Денев на 18.11.2019 в 11:10
Много полезно интервю, Дъглас Мъри е мъдър и смел мъж, много е трудна на Запад да водиш открита борба срещу луди политици и организации.
грейки на 18.11.2019 в 12:26
Не е виновна методологията на Фуко за това жалко състояние на нещата, както не е виновна и методологията на Маркс за провала на съветския тип социализъм. Виновни са ония, които са я приели на въоръжение, без да я разбират или прилагайки я безпринципно за какво ли не. Деконструкцията на значенията като такава има главно онтологични, епистемологични и лингвистични задачи; тези задачи не изискват споделяне (общоделство) при т.нар. деконструкции на социални реалности. Аз, като специалист, чудесно си я използвам в моята екзистенциална практика и въпреки това не съм обзет от манията да деконструирам полове и да реконструирам джендър. Това го правят хора, обзети от мании или да се правят на суперважни (обикновено това са разбрали-недоразбрали сложните термини и пози на постмодернизма), или такива, които не са победили своята неограничавана от нищо сексуална похот, а се поддават на все по-напиращите й демонични алтернативизации.
- Препоръчвате да се “деполитизира” нашето съществуване. Какво имате предвид? на 18.11.2019 в 12:29
Отговаряйки на този въпрос, самият автор препоръчва метода на деконструкцията, което показва, че всичко зависи от изборите или приоритетите на субекта, който манипулира реалността, а не от тази или онази идея или стратегема.
Не сме заблудени и няма да бъдем ! на 18.11.2019 в 13:28
Това интервю е една много изтънчена форма на реклама за превъзходството на генетично увредените индивиди над нормалните хора.... Джендър-пропаганда в чист вид!
ден на гнева на 18.11.2019 в 13:48
Значи, ако ще се започва с деконструкцията, трябва да се започне с яснотата върху производството на социална реалност изобщо, а не с нагаждането на структурализма или постструктурализма към псевдозадачи извътре на социума, чието друго име е общоделство или реконструиране на модни консенсуси с цел - по-широко разбирателство или властово подчиняване. Но какво ти разбират американските академични лица от френска и немска философия - от жалки епигонщини произлизат само жалки случки (имате примера със стелт-технологията в авиацията - огризките от опитите на руснаците през 70-те години, поради бездарност, се гепват буквално от бунището и се превръщат в нечувана търговска реклама на съвременна и уж невидима американска бойна техника)... И що се отнася до феномена на властта - да, властта е тотално явление, защото асиметриите и свързаните с тях отношения са навсякъде около нас. Само че властта е първо онтологично и епостемологично явление, съотносимо с появата на нещо изобщо или с манипулацията на смисли и значения, и едва след това политическо - т.е. свързано с институционализираните посредничества между хората.
Дрън, че пляс, демократична душице,неолиберален уклон/със/ на 18.11.2019 в 14:39
Нека да се търсят всякакви други противоречия,само не пипайте основното противиречие между труд и капитал,бедни и богати ,сити и гладни,все едно че го няма.Това се иска от соросоидния глобализъм ,тва е целта на джендъризма и прочие.
маймуната на 18.11.2019 в 15:22
Мъри е типичен неокон като Фукуяма. Принципният социологически въпрос е: има ли състояние на обществото, което предполага идейно-социален покой или обратното все нови (или "въкресени стари") групи ще търсят "права" или "привилегии" (в зависимост от трактовката), т.е. политическо и социално преставителство. Мъри не поставя под въпрос борбата на сексуални и расови малцинства за равенство. Той просто казва: "моята група постигна целта си, състоянието на нещата ни удовлетворява, а всяка допълнителна промяна заплашва стойността на нашите придобивки". Преди години вулгарната марксистка историография обясняваше по този начин етапите на революциите във Франция и в Русия.
Helleborus на 18.11.2019 в 17:23
Ако човешката наука има за цел да докаже какво има в природата ни, тя може да докаже, че сме склонни към всякакви слабости и пороци. Това, което ни е научило да отличаваме добро от зло не е науката или риалитито на живота, които днес са издигнати в култ, а вярата в Бог, християнството. Оттам знаем, че светът има двама „бащи“, единият е Създател на всичко видимо и невидимо, а другият е баща на лъжата, че има добра природа и паднала. Науката и риалити форматите имат за цел да ни покажат падналата природа, да докажат колко естествено е да се озлобяваме, да блудстваме и да нямаме задръжки. Не случайно човешкият поглед е издигнат в култ от науката и културата – микроскопи, наблюдения, камери, максимална автентичност и реализъм (Командарев). Важно е как виждаме нещата ние самите и щом можем да докажем, че нещо ни е в природата, значи имаме право да живеем според него, (като хищниците) дори се учудвам, че тези риалити почитатели все още не са забранили напълно затворите и наказанията. Отиваме натам, наказания да се налагат на хора, които посочват грешките на другите хора, понеже им развалят кефа. За ромите така се говореше навремето, как не крадяли, а „беряли плодове“ от чуждите домове. Щом отвътре ни идва да сме пропаднали, не може да отнемаме щастието на хората, като им забраняваме онова, дето им идва отвътре. Всичко това е пределно ясно и в него има желязна логика, стига да си достатъчно сляп. Работата е там, че Законът идва отгоре и Законът даде право на тези хора да си живеят в слабостите и блудството, (със съответните неизбежни последствия), но техният скотски закон вече не позволява да се спазва по-висшия Закон, дори от онези, които го признават и разбират, ето това е дяволията. Бог им даде избор, а те отстраниха Бог от конфигурацията, а когато отхвърлиш всичко, което Творецът е постановил, за расите, за предназначението на различните родове, за местообитанията, които са дадени на всяко племе, за общочовешките ценности, тогава идва ей това блато, в което сме се натресли, свободни съчинения за права и свободи, комунистически интернационал, уравновиловка и скотски нрави. Геят убива мъжа, блудницата убива съпругата, феминистката убива майката, блудният син убива верния син... а то... господарят им е вече осъден.
Helleborus на 18.11.2019 в 17:41
А пропагандата им е вече наистина смехотворна и задминава и комунистическата пропаганда. Всички негри в САЩ могат да се изхранват само от Холивуд. Дори най-много черни статисти се слагат във филми, в които главните герои не са черни, обаче те трябва да се посблъскат с тях, да кажат някоя реплика. Но в най-модерното им кино, там негърът е шефа, младият негър гълчи белия си възрастен подчинен, а най-гениалните експерти и професионалисти са обикновено лишени от всякакъв срам и водят неконтролируем сексуален живот, без да подбират, съответстващ на „напредничавата“ им същност. Те дори не са хомосексуални и не се борят да произвеждат деца в утроби под наем, те са просто всеядни и задоволяват инстинктите си така, както и глада си. А деца и семейства нямат. Американското кино толкова стремглаво слиза надолу и толкова бързо сменям канала, когато видя типични и с нищо изненадващи ме екшъни, ситкоми, актьорски шоута, че според мен българското кино има голям шанс да ги задмине без много усилия. Така се получава, когато всичко е пропаганда и болшевизъм, спира да интригува.
Роман на 18.11.2019 в 19:13
По повод впечатленията на Helleborus за упадъка на американското кино (които споделям), от известно време текат международни онлайн петиции срещу провеждането на гей паради на територията на увеселителните паркове "Дисниленд". Последно четох, че парижкият "Дисниленд" ще бъде домакин на гей парад под надслов "Magical Pride Parade" ("Парад на вълшебния прайд" или може би "Парад на магическото високомерие"?) през юни 2020 г. Стотици хиляди хора по света отправят призиви към "Disney" да спрат провеждането на такива мероприятия в паркове, посещавани предимно от деца и семейства. Наред с това, през 2016 г. имаше петиция срещу вкарването на героиня-лесбийка в детския анимационен филм Frozen 2 (на Walt Disney), която се увенча с успех. Това накара ЛГБТ лобитата да удвоят усилията си и сега упражняват още по-силен натиск за вкарването на лесбийка във Frozen 3. Ето една от петициите: www.citizengo.org/en-us/fm/171884-disney-stop-lgbt-indoctrination-around-world
Девиация на нормалността на 18.11.2019 в 19:57
Социално инженерство съществува от векове,но "научната" му форма измисли марксизмът като вмени революционна роля на работническата класа без някой специално да е поканил марксизма да дава акъл. Разни интелектуални изтърсаци и материално осигурени синчета и женчета нахално се представиха като вождеве на работническата класа и 100-на години си воъбразяваха и налагаха на общественото мнение ,че представлявят интереса на работниците. Хич не им се получиха нещата - работниците никъде не направиха успешна революция,но със синдикализъм успяха да извоюват сносни права. Към средата на 30-те години на миналия век западните марксистки сициални инженери разбраха,че "революционната роля" на работническата класа се е изчерпала. Тяяя...тази роля в никоя революция не се прояви - в Париж комуна правиха лумпенските тълпи,а в Русия майданът беше хазарски. И тогава социлните инженери тръгнаха да търсят и намериха нови революционни сили на световната революция - първо правата на жените, и феминизма,после правата на расовите и етническите малцинства. Като видяха,че това не стига се заловиха и с правата на религиозните малцинства и правата на всички сексуални девианти - гейове,педерасти,лезбийки,джендъри. Парадоксално но вярно и правилно днешният промишлен пролетариат на САЩ не гласувА за джендър-либерастката Демократичиска партия,а за.... Тръмп.Новите-стари пророци винаги са разкъсвали социалната тъкан,чрез нахални и врещящи до небето малцинства,които винаги са девиация на нормалността.
Quest на 18.11.2019 в 20:02
Става въпрос за домогване до властта на интереси, които нямат необходимата обществена база. Затова се прилага т.нар. "leverage". Обединяване и кайтерушкане към властта на гърба на малцинствени групи и предизвикване на множество и масови конфликти в самото общество. Търсене на криза, която да възпламени процесите. Това е стратегията и тактиката на болшевиките, но поради липсата на масов носител като пролетариата сега се употребяват малцинствените групи. Нищо ново под слънцето. Сега само трябва една яка криза, която допълнително да радикализира бесните кучета и да ги обедини по пътя към властта. Остава само да се отговори на въпроса - кой дърпа конците на тази завера?
А масираното триене на коментари тук на 19.11.2019 в 06:52
е попълзновение към свободата на словото.
Името ми е Червен на 19.11.2019 в 07:36
Не само външно, и същностно етническите и сексуалните идентичности нямат нищо общо помежду си, така че не трябва да се слагат в един кюп. Иначе Мъри е прав, че от една крайност - незачитане на права, се отива в друга крайност - прекомерното им и необосновано раздуване, което неизбежно води до ограничаване на правата на други. Но човечеството си е такова - мята се от една крайност в друга. Няма скоро да поумнее.

Напиши коментар