Функционирането на икономиката в света кардинално се променя. Същото би трябвало да стане и с икономическата политика. Управляващите икономиката институции трябва да се преустроят с оглед изискванията на странния нов свят.

 

 

 

Икономиките на богатия свят са съставени от милиард потребители и милиони компании, приемащи свои собствени решения. Сред тях обаче широко са представени и държавните институции, които се опитват да управляват икономиките. Такива са централните банки, които определят монетарната политика, а така също и правителствата, които приемат решения за това колко може да се похарчи и какъв заем може да се вземе. През последните 30 години, а даже и повече, тези институции действат в съответствие с установилите се правила. Правителствата се стараят да има бурен ръст на трудовия пазар, което им осигурява повече гласове на изборите. Но когато икономиката прегрее, се появява инфлацията. И затова е необходимо да има независими централни банки, които, ако използваме известната фраза на бившия шеф на федералния резерв Уилям Мартин, да махнат купата с пунша точно в момента, когато партито е в разгара си.

 

Всичко това можем да си го представим и като разделение на труда. Политиците фокусират вниманието си върху дългосрочните държавни проекти и множество други приоритети. А технократите трябва да се справят с не толкова простата задача да укротят цикъла на делова активност. Но подобно ясно разграничаване обикновено се нарушава. Връзката между по-ниското ниво на безработица и по-високото ниво на инфлация вече не съществува. Голямата част от богатия свят преживява бум в сферата на създаване на нови работни места и това става дори в случаите, когато централните банки не са в състояние да постигнат заложените целеви параметри на инфлацията. Така например, нивото на безработица в Америка е около 3.5 процента и това е най-ниският показател от 1969 г. насам. Инфлацията обаче е само 1.4 на сто. Процентните стойности са толкова ниски, че за централните банки не остават много възможности за реакция в случай на рецесия. Даже днес някои от тях се опитват да създадат търсене за сметка на т.нар. „количествени вливания“ (QE), тоест за сметка на изкупуването на облигации.

 

Това странно състояние на нещата преди години изглеждаше само временно, но сега то вече е новата норма. Като резултат от тази практика възникна необходимостта от преразглеждане на икономическата политика и, в частност, на въпроса за разделението на труда между централните банки и правителствата. Този проблем вече е назрял. А ситуацията може да стане опасна.

 

Корените на новата ера в икономическата политика може да се открият във финансовата криза през 2007-2008 г.

 

Тогава централните банки въведоха в действие временни, екстрени мерки, включително и QE, за да избегнат депресията. Но след това стана ясно, че ситуацията се диктува от дълбочинни сили, които те не могат да предвидят. Оказа се, че вече не е задължително инфлацията да се увеличава, когато безработицата е ниска, и това отчасти е свързано с очакванията на хората за умерен ръст на цените. Освен това, съществуват глобални вериги за доставки, което означава, че цените невинаги отразяват условията на местния трудов пазар. В същото време излишъкът от спестявания и нежеланието на компаниите да инвестират спестените си средства, водят до намаляване на лихвените проценти. Толкова ненаситен за трупане на пари е глобалният апетит, че днес повече от 25 на сто от облигациите от инвестиционен клас, на стойност 15 трилиона долара, имат отрицателна доходност.

 

Икономистите и държавните служители правят опит да се адаптират към новата ситуация.

 

В началото на 2012 г. повечето сътрудници на Федералния резерв, например, предполагаха, че лихвените проценти в Америка ще се стабилизират на ниво от 4 процента. Докато в страните от групата Г-7, в продължение почти на четири години, лихвените проценти се намираха на нива от едва 1.75 -2 процента и това бяха най-високите показатели за страните от тази група. Преди десет години почти всички влиятелни политици и инвеститори се надяваха, че централните банки, в крайна сметка, ще ограничат QE за сметка на продажбите на облигации и така ще позволят на своите активи да дочакат периода за погасяване. Но и досега това не се случва. Политиката на QE изглежда постоянна. Консолидираните балансови ведомости на централните банки в Америка, еврозоната, Великобритания и Япония са на нива над 35 на сто от техния брутен вътрешен продукт.

 

Европейската централна банка прави отчаяни опити да увеличи инфлацията,

 

като отново започна да пуска на пазара емисии от QE. Известно време Федералният резерв успяваше да намали балансовата си ведомост, но от септември активите му започнаха отново да нарастват, защото той инжектира ликвидност в разклатените валутни пазари. На 8 октомври шефът на Държавния резерв Джеръм Пауел потвърди, че този растеж ще продължи. Едно от последствията от този нов свят е очевидно. В същото време, когато централните банки правят всичко възможно за стимулиране на икономиките в периода, когато те отслабват, остава по-сложната задача как да бъдат съкратени данъците и да бъдат намалени държавните разходи. Поради това, че нивата на лихвените проценти са толкова ниски, или дори отрицателни, големият държавен дълг става по-устойчив, особено ако заемите се използват за финансирането на такива способстващи за увеличаване на растежа дългосрочни инвестиции, като инфраструктура.

 

Провежданата в последно време фискална политика обаче е безразборна

 

и понякога вместо да помогне, тя допълнително нанася вреди. Германия не успя да ремонтира своите рушащи  се пътища и мостове. Великобритания направи сериозни бюджетни съкращения в началото на 2010 г., когато нейната икономика беше слаба, а липсата на държавни инвестиции в страната беше една от причините за хронически ниския ръст на производителността. В Америка се наблюдава превишаващ средните показатели дефицит, но това се прави с цел да бъде финансирано намаляването на данъците за компаниите и за богатите, а не да бъде финансиран ремонта на пътищата или строителството на „зелени“ електрически мрежи. В същото време, както сегашните политици се опитват по определен начин да провеждат фискална политика, бъдещите им колеги гледат на централните банки като на удобен източник на налични средства.

 

„Съвременната монетарна теория“, странен термин, получил популярност в Америка, гласи: Няма никакъв смисъл от увеличаване на държавните разходи, ако инфлацията е на ниско ниво и ако централните банки не предприемат активни действия. Британската опозиционна Лейбъристка партия иска да използва Bank of England за насочване на кредитите посредством инвестиционен съвет, като в такъв случай възниква едно „обединяване“ на ролите финансовия министър, министъра на икономиката и управляващия Bank of England. В огледален вариант това означава, че централната банка ще започне да се намесва във фискалната политика, която е запазена територия за правителството.

 

Централната банка на Япония, със значителни активи в бондове, поддържа държавния дълг, който е равен почти на 240 процента от брутния вътрешен продукт. В еврозоната QE и ниските лихви обезпечават смекчаване на голямата задлъжнялост на южните европейски държави. Заради тази политика обаче Европейската централна банка стана обект на яростни атаки, от страна на някои известни „северни“ икономисти. Марио Драги, който вече напуска своя пост, като председател на Европейската централна банка, публично отправи призиви към правителствата да използват фискалните стимули в еврозоната. Според мнението на някои други икономисти от централни банки сега са необходими фискални механизми, които те сами да могат да управляват.

 

Тук се крие опасност от смесване на монетарна и фискална политика.

 

В сегашния момент, когато политиците се опитват да се намесват в работата на централните банки, технократите на свой ред искат да приемат решения в тази област, която по право принадлежи на политиците. Ако банкерите ще контролират фискалните лостове, то тогава възникват въпросите: Колко пари ще отделят за бедните? Какви инвестиции мислят да направят? Каква част от икономиката ще принадлежи на държавата?

 

Новите рубежи

     

В периода на икономически спад или правителствата, или централните банки ще бъдат принудени да използват бързи, мощни, но ограничени фискални стимули. Една от обсъжданите идеи е за укрепване на автоматичните държавни фискални стабилизатори, като например застраховката срещу безработица, която обаче гарантирано ще формира сериозен дефицит, ако икономиката не расте.

 

Друг вариант, който се предлага, е, да се предостави на централните банки фискален инструмент, който не засяга разпределянето на парите и по такъв начин това не би дало повод за безконтролното печатане на пари. В случай на забавяне на икономиката, например, да се превежда по банковите сметки на всички възрастни граждани еднаква сума пари. Всеки от тези пътища крие определени рискове. Предишните варианти обаче вече не работят. Управляващите икономиките институции трябва да бъдат преустроени с оглед изискванията на днешния странен нов свят.

 

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

Макроикономическия цикъл при новата икономика. на 17.10.2019 в 08:56
. Стана така - понеже кризата беше ипотечна и засегна строителството и имотния пазар - да се отделят токсичните активи на банките и да се заделят здрави активи и финанси, с които да се финансират Ай Ти техниката и производството, както и автомобилното производство, като се спря строителството и всички свързани с него индустрии. А това е крайното и най голямо потребление, което се спря. И в САЩ, а и в Европа и Япония започна развитие на автомобилната индустрия и Ай Ти техниката, като крайно потребление, където се наляха милиарди долари, евро и йени. Така се получи революция в Ай Ти техниката, която беше наречена пета или шеста технологична революция. Правителството на Обама, както и в ЕС, и в Япония, също наляха милиарди, взети от данъкоплатците, за да се спасят най големите банки. Дървото на банковата система се клатеше силно, като борсовите индекси, валутните курсове, постоянно се меняха и се получаваха турболенции. Това доведе до там, че само силните банки, които управляваха най добре парите си, оцеляха и заработиха. Така постепенно с времето токсичните активи на ипотеките, които предизвикаха финансовата ипотечна криза, се изчистиха и ако не се лъжа още в 2012 година в САЩ и в 2015 година в ЕС започна съживяване на световната икономика и финанси. В банките имаше много евтин капитал и досега го има. Дават се евтини кредити и да започнеш бизнес не е скъпо начинание. В САЩ Тръмп намали данъците и фирмите започнаха масови инвестиции. Заради политиката на Тръмп, много американски фирми, които се бяха изнесли в Китай, се върнаха в САЩ и започнаха производство в САЩ. Нарастването на икономиката на САЩ е с 4% ръст на БВП. В България е 3,7 %. Кредитите са евтини и това довежда и ще довежда и занапред до пълна заетост в капиталистическите страни, както и в целия свят. Така както това искаха да правят комунистите, но с административни методи. Сега това става с пазарни методи. Това е тенденция, която ще бъде в целият свят - пълна заетост. На пазара на труда, капиталистите, по стария начин дават заявки за наемни работници, които да наемат и на които да предложат ниски заплати. Но кандидати почти няма. Затова работодателите, за да наемат наемни работници, трябва да предложат големи заплати, и ако наемните работници се съгласят да работят за такава заплата, ще се съгласят да бъдат наети. Това означава, че няма да има ниско платен труд, а ще се плащат големи заплати, и вече се изплащат, и това зависи от наемните работници. Така, че евтин труд няма да има. Това е ставало в САЩ, и става в САЩ от преди 6 години, в ЕС от 4 години, а в Япония където имаше две загубени десетилетия на дефлация и на застой, от 5 години отново се тръгна към бурно развитие. Така се измениха отношенията в икономиката в САЩ, ЕС, Япония и в "тигрите" в източна Азия. Това ще става навсякъде. Аз наричам тази нова фаза в новата модерна икономика - Фаза на КОНКУРЕНЦИЯ с дефлация и оживление. Но след 2, 3 или 5-6 години ще дойде според мен фаза МОНОПОЛ. Там ще има ПОДЕМ за капиталът и ИНФЛАЦИЯ за наемния труд, според теоретичните ми разработки. Но може да се получи и друга картина, не съм сигурен, защото едно е на теория, а друго на практика. Мога само да кажа, че и крайното потребление - строителството и свързаните с него индустрии, трябва да започнат мощно развитие, защото примерно в България имаме 50 милиарда лева или евро - не знам точно - спестявания, които трябва да се вложат в крайното потребление, което е строителство, имоти и жилища, както и свързаните с него индустрии, които са циментова, мебелна, фаянсова, бои и дограма, фасадни бои, водопроводи и т.н. Досега тези индустрии, почти бяха спрели да работят, но трябва отново да има бум и при тях. Тази фаза МОНОПОЛ трябва да продължи 5-10 години, лихвите ще се вдигат, за да няма голяма инфлация, и чак тогава евентуално може да се получи евентуална СТАГНАЦИЯ, с КРИЗА и РЕЦЕСИЯ. Досега има теглени кредити между 10 и 15 милиарда лева, или за около 13 милиарда лева. Трябва да се следи за балони в икономиката и своевременно да се изпуска парата от балоните. Но криза според Маркс, има при свръх производство и предлагане, и неплатежоспособно търсене, като се получава и безработица. Но в света ще има две обединения Север и Юг, които ще са в противоположни фази на макро икономическия си цикъл и относително излишните стоки при СТАГНАЦИЯ с КРИЗА и РЕЦЕСИЯ в Севера, ще се продадат на пазарите на Юга, където има КОНКУРЕНЦИЯ с ОЖИВЛЕНИЕ за капитала и ДЕФЛАЦИЯ за наемния труд, а капиталите от Юга ще отидат в Севера и кризата в Севера ще отшуми. И обратно, когато в Юга има СТАГНАЦИЯ, с КРИЗА и РЕЦЕСИЯ, относително излишните стоки на Юга, ще отидат в Севера, където има КОНКУРЕНЦИЯ с оживление и дефлация, и ще се продадат на пазарите в Севера, а капитали от Севера ще отидат в Юга, и кризата в Юга ще отшуми. В това е смисъла на разделението на света на СЕВЕР и ЮГ, като макро икономическите цикли в Севера и в Юга ще бъдат в противоположни фази. А фазите в цикъла са четири, като четвъртата - първа фаза в цикъла е: ЗАДВИЖВАНЕ с ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ РИСК за капитала, и ДЕПРЕСИЯ за наемния труд, после КОНКУРЕНЦИЯ с оживление и дефлация, после МОНОПОЛ с подем и инфлация, и накрая СТАГНАЦИЯ с криза и рецесия..
Йаа на 17.10.2019 в 10:27
Няма как да се достигнат търсените нива на инфлация, при положение, че частният дълг( на домакинствата и компаниите) е на рекордни нива, въпреки ниската безработица. Просто хората вместо да потребяват и оттам инфлацията да расте( а с нея да се "изяждат" и въпросните дългове), отделят средства за погасяване на кредитите. В същото време количественото облекчаване QE води само до покачване цените на ценните книжа, но те пък се държат от едва 10-ина процента от населението, които няма как да създадат необходимото потребление, което да компенсира стагниращото такова на останалите 90%. От друга страна, при тия ниски лихви, бъдещите пенсионери също заделят пари настрана вместо да потребяват, знаейки, че пенсионните фондове(задължени да държат определен процент в ДЦК) няма как да достигнат необходимата доходност, която да подсигури прилични пенсии за достойни старини. С няколко думи: след кризата 2007/8 вместо да се спасяват банките с трилиони средства от Централните банки, въпросните средства можеха да се използват за намаляване на частния дълг, който виси като воденичен камък на икономиката и колкото повече време минава, толкова по-малко стават инструментите на правителствата и центр. банки за справяне със следващата рецесия.
кривата краставица на 17.10.2019 в 10:31
https://www.youtube.com/watch?v=wWBigEuZudE Някъде около 53-та минута Михаил Хазин обяснява как се стига до отрицателната лихва.
F1Ф1 на 17.10.2019 в 10:43
"Макроикономическия цикъл при новата икономика" Нова икономика????????????? Мноооооого умно!!!!!! Пълна заетост? Количествени облекчения - т.е. добре познатите от развития соц дотации. Авторе, социализмът го убиха дотациите. До към 75 година социкономиката си беше ОК. После Партията започна с дотациите - вземаше от знаещите, можещите, работещите за да храни калпавите, некадърните и мързеливите. Пълна заетост. Резултатът незакъсня - почнахме да кръшкаме - аз бачкам , иванчо не, ама еднаква заплата. И соцът се гътна. Ебати късметът имаме, 89 година искахме КАПИТАЛИЗЪМ, който не работи да седи гладен, искахме партийните секретари да са извън икономиката. Какво получихме? Вместо един партиен секретар -15-20, вместо капитализъм - количествени облекчения. И забележете - мечтата на комунистите - всички да получават пари без да работят!? Авторе, Авторе свинете в една ферма си говорели : Вярно ли е, че стопанинът ни храни съвсем незаслужено и безплатно само защото иска да ни заколи на Коледа? Другата рекла: Много си проста ма, това са конспиративни теории.
Пенчо на 17.10.2019 в 10:55
Ами погледнете как го прави Китай. Там е центъра на света, а не в западните покрайнини на Евразия или отвъд океана. Скоро ще станат 50 г. непрекъсната икономически растеж.
бананова република на 17.10.2019 в 13:36
Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации. По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано. По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии. Ето защо Великобритания е била от „Великите сили“, която дейно е подкрепяла Османската империя и е била против освобождаването на поробените от нея народи. „Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“, това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес. Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста! Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин….
абв на 17.10.2019 в 13:55
Икономическият цикъл в глобалният конкурентен пазарен капитализъм е с четири фази: ЗАДВИЖВАНЕ с предприемачески риск за капитала и депресия за наемния труд, КОНКУРЕНЦИЯ с оживление за капитала и дефлация за наемния труд, МОНОПОЛ с подем за капитала и инфлация за наемния труд, СТАГНАЦИЯ с криза за капитала и рецесия за наемния труд. Има Задвижване, което означава , че при Стагнацията е имало забавяне, при Конкуренцията има голямо оживление и конкуренция, а при Монопола имаме подем в производството. Когато при Монопол започне да се вдигат цените и да има монополно високи печалби, а не се внедрява Н.Т.Прогрес , и заплатите се намаляват, то се получава голямо свръх предлагане и неплатежоспособно търсене. А това според Маркс е икономическа криза. Идва СТАГНАЦИЯ или забавяне, с КРИЗА за капитала и РЕЦЕСИЯ за наемния труд, което е едно и също, но го пиша, за да се подчертае, че е за две класи. Производството спада има безработица, няма работа, уволняват се работници. Това продължава докато не се продадат относително излишните стоки. Парите отиват в ръцете на капиталистите. В началото на капитализма са унищожавали тези относително излишни стоки или се е чакало да бъдат продадени. През това време безработните могат да правят изобретения и да ги продават на патентни бюра. Но стоките се продават, парите са в капиталистите и те започват да правят ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ РИСК. Идва фаза ЗАДВИЖВАНЕ. Наемният труд е в ДЕПРЕСИЯ. Постепенно все повече капиталисти правят предприемачески риск, като внедряват нови машини и технологии и започват да бълват евтини и качествени стоки и започва производство. Плащат се големи заплати на наемния труд, понеже работят с нови технологии наемните работници и пазара оживява. Идва фаза КОНКУРЕНЦИЯ. Пазара оживява и фирмите започват да се конкурират. В конкуренцията цените падат, има ДЕФЛАЦИЯ за наемните работници, и ОЖИВЛЕНИЕ за капитала. Парите отиват в наемните работници и има голяма покупателна способност Този период продължава много дълго, както е сега вече 10 десет години. Но идва период, когато се свалят много цените даже под себестойността и слабите фирми, които не са внедрили нови технологии - фалират. И биват изкупени от по силни фирми, които са внедрили повече изобретения и последните стават монополисти. И вдигат цените до монополно високи и извличат монополни печалби. Идва фаза МОНОПОЛ със ПОДЕМ и ИНФЛАЦИЯ. Производството се увеличава, но заплатите се намалят, защото работниците са усвоили новите машини, и не се внедрява НТПрогрес, защото се разчита на монополно високи цени. Парите започват да отиват в ръцете на капитала. Но идва момент, когато има свръх предлагане и неплатежоспособно търсене. А това е Икономическа криза според Маркс или СТАГНАЦИЯ. Има КРИЗА за капитала и РЕЦЕСИЯ за наемния труд, което е едно и също. Получава се безработица, икономиката се забавя има много непродадени стоки, които са се унищожавали и т.н. Безработните могат да правят изобретения и нови технологии и да ги продават на патентни институти и да си докарват доход. И идва момент, когато непродадените стоки се продават. И капиталистите започват да правят Предприемачески риск, и започва фаза ЗАДВИЖВАНЕ и цикълът се повтаря. Обаче се питаме, може ли да се направи така, че да няма относително излишни стоки, или стоките, които са излишни да се продадат на други пазари? Отговорът е че може, ако има две икономически обединения СЕВЕР и ЮГ. Фазите в цикъла на двете обединения трябва да са противоположни. Ако СЕВЕРА е в СТАГНАЦИЯ, ЮГа да е в КОНКУРЕНЦИЯ. И тогава относително излишните стоки на СЕВЕРА ще се продадат в ЮГА, а капитали от ЮГА ще отидат в СЕВЕРА. Разбира се в СЕВЕРА ще има една валута, в ЮГА - друга и ще има плаващ валутен курс. Трябва да има и световно правителство - ООН, където да се следи фазите в цикъла да са противоположни. И така ще се получи, че няма да има икономически кризи, за които най вече се критикува капитализма. За финансови кризи обаче не съм разработвал теория. Та това е бъдещето на капитализма и света.
Мнение на 17.10.2019 в 14:04
Навремето имах преподавател, който казваше, че за разлика от нас, скандинавците правилно са прочели Маркс и Енгелс. Време е да говорим за новите империи без превзетост и лукавство!
Черно на бяло на 17.10.2019 в 16:32
ПАЗАРЪТ Е БАСЕЙН НА стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът, ЗА НОВИ ПЕЧАЛБИ. ПЕЧАЛБАТА Е ДЪЛГ-ЗАЕМИ Капитализмът почва от робството. Великобритания създава мощна морска флотилия, от която се пръква най-мощната търговия със стоки от робски труд. Което довежда до фалит занаятчиите и селяните - и съответно те стават новите доброволни и безплатни роби - работническата класа. Капитализмът произвежда дефлация. И в страни и времена без банки с частичен резерв и печатане на пари, растеж на паричното предлагане, капитализъм не съществува. СМЕШНО! е! - Но тези пари на капиталистите се изливат отново и отново в басейнът,за да може капиталът да печели. но ДЪЛГЪТ-световен е РАВЕН НА ПЕЧАЛБАТА. Световният дълг е равен на печалбата. Пазарните икономики надминаха по БВП и потребление социализът, защото частният им дълг без наличие на златен стандарт, мажеше да мине и 1000% от БВП. И световната икономика им помагаше да превърнат тези долари в инвестиция, а ЕС да се завъртят повечето от тези пари в техният пазар. Тогава всеки нов долар в икономиката правеше почти долар БВП. разбира се, капитализмът е кърлеж върху пазарът - понеже големите инвеститори правят стоки и услуги но събират пари... и така намалят потреблението..
2001 11 август на 17.10.2019 в 16:47
Облигациите практически са дълг, който държавата инвестира в неща които увеличават работните места в държавни и частни фирми, съответно се вдигат печалба и акции. СТАТИЯ в.КАПИТАЛ: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2001/08/11/210400_statistikata_se_usumni_v_novata_ikonomika/ СЛЕД МЕСЕЦ АТЕНТАТИ, А СЛЕД ТОВА ПЕЧАТНИЦАТА ЗАРАБОТИ, ТАЗИ ГОДИНА ИМАШЕ БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ, РАСТЕЖ 1%, НО ПЕЧАТНИЦАТА ПОМОГНА, КРЕДИТЕН БУМ В СВЕТОВЕН МАЩАБ, ПРИЧИНИЛ ФИНАНСОВАТА КРИЗА. Буш намали данъците, и чакаше растеж, но ни растеж ни пълна хазна. Буш младши понижава данъците през 2001г, и има растеж 1%. В Австралия минималната заплата е най-голяма, два пъти повече от другите развити страни. В България мин.запл е 17% от БВП на зает, Германия е 25% от БВП на зает, Австралия 35%. При Джордж Буш - младши - парите от намалените данъци не отварят работни места и са намалили потреблението, държавата движи парите парите - и те отиват за заплати и инвестиции - с което се разгаря икономиката, бизнесът чака да види растеж и пасува.
радио точка на 17.10.2019 в 16:49
ЕС чиновниците, мвф, и неолибералите, лудеят от яд, че Китай не прави приватизация, а все по силни държавни фирми, и частни подпомагани от държавата. То и япония, сингапур, малайзия, южна корея са така, било нелоялна конкуренция. А те защо 80 години бяха така. Англия в средата на 19в искат свободен пазар, за цял свят, но те дотогава имат най подкрепяната от държавата икономика, с много регулации, и робство. И когато другите се сещат да правят същото, Англия извиква дай да правим по Адам Смит, политикономика, свободен пазар. Имали са излишък на мощности в търговията и производството, ограниченията, регулация и конкуренция им е препречила растежът и бъдещето. А колко немски фирми Германия спасява, уж да няма безработни, сме чували много през годините. На Полша и Германия, правителствената кобственост в стопанството е над 50%. Адам Смит повелява, че богаташи няма, парите не били трайни, следователно няма задържане на парична стойност, и производството си създава пазарът. ТОВА Е УТОПИЯ, хиляди пъти доказана. Адам Смит е утопия.
БСП на 17.10.2019 в 16:52
През 1980г. имаме 0,19% от икономиката на светът, през 2001г. е 0,04%, сега е 0,07%. Такова падение никой няма. Китай не били социализъм? Как няма да е, нали 50% от китайците работят за държавата. Всяка държава е социализъм щом строи детски градини и училища, дава пенсии, грижи се за икономиката и регулира минималното заплащане, прави пътища. Адам Смит е утопия. „Японският път“ е последван и от „малките тигри“ (Южна Корея, Тайван, Сингапур, Малайзия, Хонгконг), макар и с доста чужди инвестиции (главно американски). В този случай неудобството е, че при изтеглянето на (част от) чуждите капитали и повдигането на митническите бариери на търговските партньори (главно САЩ) икономиките на тези страни са готови да рухнат. Малайзия се „измъкна“ от рухване чрез „социалистически“ мероприятия, без помощта на МВФ. Обществото не може да бъде пазар, дори поради факта, че е многофакторна система и не може да бъде „оразмерявано“ само по един фактор (печалбата), колкото и важен да е той. Това е в сила и за самата икономика. Икономиката трябва да „обслужва“ всички, а не само печалбите на богаташите. Пазарът е безотговорен (никой не е отговорен за пазарните стихии, както и за природните), а обществото изисква отговорни решения (лица, които да носят отговорност за взетите решения). Според Адам Смит, принципите на икономическия либерализъм могат да дават благоприятни резултати, когато се прилагат, държейки сметка за основните права (интереси) на човека. Тъкмо това не става никога. Тук се проявява едно от основните противоречия на капитализма, изтъкнато от Маркс: обществения характер на производството и частния характер на присвояване (на печалбата). Всеизвестно е, че строителството Хон-конг, Сингапур, Австрия, Швеция, пък и навсякъде, е 80% от държавата. Летище в Дубай, държавна инвестиция, Малайзия и Сингапур, с най големи и добри авиокомпании държавна инвестиция. 60% от БВП на Сингапур е от държавен капитал. Живков иска частно здравеопазване, а Тачър не бара тяхното държавно.
СДС на 17.10.2019 в 16:55
Дясното и Айн Ранд, определят данъците и държавата като принудителна благотворителност. Но те не са против доброволната благотворителност. Българите разчитат на такава доброволна благотворителност 500 години, да ги освободи, и ходят да я търсят дори в САЩ. Теорията "счупеният прозорец", определя битието. Може да имаш закони, но кой го е грижа да ги спазва или прилага, щом не се чувства хармония - държава. Тоест всичко е кал, и още кал няма да навреди, а малко чистота няма да се забележи. Хекимян се борил с депресии, но нали депресия не съществува, защото битието не определя съзнанието, и добрата генетика ще те направи айнщайн плюс цукърбърг, дори ако те отгледат вълци, твърди дясното.Дясно мислещите са против образованието на чуждите деца с тяхните пари. Виктор Юго: "Този, който отваря училище, затваря затвор" ... Наркоманията и алкохолизмът са същите като безработицата и самотата, и изолираността, и пасивността - липсата на надежда. И на тях безработните, самотните им трябва лечение, внимания, помощ и комуни. Бедността дори е същото, и има нужда от лечение. Дясното проповядва индивидуализмът. Но да си помогнеш сам, е същото като Мюнхаузен който се дърпа за косата. Ако някой не си е помогнал, значи не може да си помогне. Било лесно да си в багажникът на колата, а кой те поставя в багажникът на колата?-не е ли този който е роден със златна лъжичка на задната седалка на ролс-ройс.. ................ СОЦИАЛИЗМЪТ РЕАЛНИЯТ - ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, НЕ ИЗОСТАВАШЕ С ПОВЕЧЕ ОТ 10-20 ГОДИНИ ОТ РАЗВИТИТЕ ИКОНОМИКИ И ДЪРЖАВИ, ИНДИЯ ИЗОСТАВА СЪС 150 ГОДИНИ, БЪЛГАРИЯ СЕГА СЪС 60-100, АФРИКА С 200 ГОДИНИ. Но един ден, след 200 години Африка ще е на нивото на сегашна САЩ. И като икономика и като култура, оръжия, и шовинизъм.
Никола Топалов на 17.10.2019 в 17:05
Тука СИНовете на живков искаха планМАРШАЛ, а Живков изостави социализмът за да не дава на бедни соц държави. Финансовият интернационал пазещ капиталистическият ред на буржоазната диктатура, пък въобще се отвращава от даването-социализмът. ... Кейнсиянството си има предимствата, но западните икономики постигнаха турбо предимство пред социализмът, през 1970те и 1980те, като изоставиха златният стандарт, и стана възможно частният дълг да стане 1000% от БВП. Като сега да вземем 500 милиарда евро, и това ще загрее икономиката, и след 10г, БВПто ни ще е 200 милиарда - съответно ще вземем още поне 1000 милиарда. И всичко ще е от злато. Инвестициите ще са предостатъчно във всичко. БВП е само 10% от производственото имущество, а частният заем може да е 100% от имуществото. ЕТО ТАЗИ ИКОНОМИКА ПОБЕДИ СОЦИАЛИЗМЪТ. НЕ ЧЕ ТЯ Е ПЕРФЕКТНА, НО ЗАПАДЪТ НА ТОВА ДЪЛЖИ СВОЯТ ПРОСПЕРИТЕТ. НО ТРЯБВА ЗАПЛАТИТЕ ДА СА 80% ОТ БВП, МИНИМАЛНАТА ДА Е 35% ОТ БВП НА ЗАЕТ. Но банките за да дават и да са стабилни те и икономиката, ще трябва 60% от БВП да е от държавни фирми, 40% от БВП да се харчи от държавата, ефективно полезно, и поне 35% от заетите на държавна заплата. И токът да е 1 ст. до 200кв.ч, до 500кв.ч да е 2ст., до 1000кв.ч 3ст, и над 1000кв.ч 4ст. Така и с водата.
OLD на 17.10.2019 в 18:41
Интересни постове, след поднесената важна и вероятно все още навреме , тема ! Останах с усещането, че не сме чели скоро , баснята на П.Р. Славейков, " Басня". С главни герои, орел, рак и щука. https://www.slovo.bg/old/prs/borsht.htm

Напиши коментар