Личните лекари протестират вече четвърти ден срещу реформата на здравния министър Петър Москов. Той обаче не отстъпва от готвените промени, сред които са наскоро приетата Национална здравна карта и пръстовият идентификатор, с който ще се влиза в болница от юни.

 

 

За протеста на лекарите и здравната реформа поговорихме с д-р Дечо Дечев. 

Д-р Дечев е завършил Медицинската академия в София със специалност „Оториноларингология”. Бил е заместник директор на Националната здравноосигурителна каса. Работил е и към Министерството на здравеопазването като Началник на отдел „Лекарствена политика“ и е бивш изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

 

Здравният министър Петър Москов не успя да се договори с личните лекари и протестите им продължават. Каква е вашата позиция по отношение на протеста? Имат ли основания исканията на лекарите и защо не може да се стигне до споразумение?

Мнението ми е категорично, че имат право да протестират. Най-малкото заради това, че този нормативен хаос, който беше подготвен в продължение на една година, вече го виждаме като факт, защото сроковете бяха постоянно удължавани, но най-после дойде и тази дата 1 април, на която всичките приказки за реформи, които бяха тиражирани през тази една година и половина, трябваше да придобият някакво изражение. Към дата 1 април на практика виждаме, че тази нормативна база е в такъв вид, че няма как да започне да действа. От друга страна, бившата, която би трябвало да бъде отменена от новата, на практика също няма как да действа, защото бяха публикувани нови наредби, които отмениха старите. Сега сме в един правен вакуум и това е основната причина, поради която лекарите имат право да протестират. От 1 април би трябвало да влязат новите обеми и цени на медицинските дейности, но нито една болница до момента не знае след един ден какви са параметрите, които ще бъдат предложени в техните индивидуални договори. Лекарите, които ще трябва да работят по тези договори, нямат яснота с какви обеми трябва да се работи. Това пък води до проблеми в дейността на тези болници и на всички лекари и пряко се отразява върху качеството на медицинската дейност. Всичко това води до много голямо напрежение между пациенти и лекари и лекарите с пълно право искат яснота. Такава обаче за момента няма, всеки ден е някакво ново предложение.

Преди дни беше подписан анексът към рамковия договор за 2015 г., с който бяха определени обемите и цените на медицинските дейности за тази година. Какво е мнението ви за приетите нови правила?

Анексът обаче не беше подписан от другата страна – лекарите. Отношението на лекарите беше изразено ясно по време на лекарския събор. Подкрепата на предложението на Москов се изразяваше в 10 гласа срещу 265 гласа „против“. Това е реалният вот на неговата дейност през тази една година и половина. Сега и да предлага анекс, той ще има някаква правна стойност, ако бъде подписана от представителите на лекарското съсловие. При положение, че те не се съгласяват, и с право, няма как да има правна стойност, защото с анекса се включват нови правила. За първи път има лимити. До този момент те бяха само върху общата сума, която има една болница за месец, а сега се въвеждат лимити и върху обемите на дейността. Ние работим за това пациентите да имат избор при лечението си, а в същото време се пречи на този избор, тъй като ако дадена болница е изчерпала тези обеми, пациентът няма да може да се лекува там, дори и да иска. На фона на един пазарен механизъм, когато е водещ изборът на пациента, да се поставят такива ограничения, е меко казано алогично. Обемите се определят по критерии, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени обективни – по критериите на министър Москов, а не по обективните резултати на една болница.

Беше приет и окончателният вариант на Националната здравна карта, което беше съпроводено с много критики от страна на съсловните организации. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Срещна, защото има много области, в които трябва да бъде силно редуциран броят на лекарите. Така че би трябвало да има по-дълъг период от време, в който тези хора да могат да се устроят на други места, където да могат да практикуват. Няма как да отпаднат в София 500 джипита, като се има предвид, че един личен лекари има 1000 пациенти. Това са 500 000 души, които трябва да отидат и да сменят джипитата си. Получава се огромно напрежение, трябва да има време, в което това да стане постепенно. Да не говорим пък за парадокса, че в този момент, в който ограничаваме болниците в дадени региони, министърът продължава да дава нови разрешения за дейност. Това още повече напряга цялата система. Неговите действия са в пряко противоречие с приказките, които тиражира. 
Петър Москов обяви вчера, че няма да отстъпи от реформата в този ѝ вид, въпреки протестите на лекарите. 
Това не е реформа. Това, че той го нарича реформа, не го прави реформа. Реформа е тогава, когато някой реши да промени здравния модел, в който всички работим. Иначе това не е реформа. Г-н Москов не е променил с нищо модела, с който се работи. Джипитата са еднолични търговци, болниците са търговски дружества и те остават такива. НЗОК остава една, т.е. тя е категоричен монополист. Министър Москов не направи и едно действие в посока на това да се появи друг здравноосигурителен фонд или фондове, така че моделът се запазва и в никакъв случай не може да се говори за реформа.

От тези точки ли трябва да се тръгне според вас, за да се направи реална реформа?

Ако говорим, че ще правим реформа, това значи, че трябва да променим този модел, в който се работи. Парадоксалното е, че всички като мен експерти, които са наясно с проблемите в тази система, много добре знаят това. Г-н Москов не е направил нито едно предложение, което би се отразило в подобряване на работата на всички лекари, което пък да доведе до повишаване на качеството на нашата дейност. Един от най-големите проблеми е, че до момента не са направени постъпки за реално остойностяване на медицинския труд. До момента няма ясни критерии, които да обясняват защо за една дейност примерно се плаща от Здравната каса 500 лева, а за друга – 15 000 лева. Така дейностите, за които се плаща по-добре, са презадоволени с кадри, докато тези, които не са оценени добре, никой няма интерес да ги развива. Сега има предложение за нови пътеки за долекуване, което като предложение е добро, но реално за един ден престой на пациент, който трябва да се долекува в болница, Касата ще заплаща 36 лева на ден. В болницата, в която бях допреди една година, оценихме, че едно легло, незаето от пациент, т.е. без да са включени разходите за пациента, струва 106 лева на ден. Ако това легло бъде заето от пациент, би трябвало да се добавят към това всички разходи около пациента. Кой ще има интерес да работи, при положение, че сумата, която ще получава за този пациент, ще бъде минимум четири пъти по-малка от реалните разходи? Ние с това ценообразуване залагаме нов проблем – че никой няма да иска да работи по тези пътеки.

Преди дни министърът обвини „анонимни чиновници и анонимни лекари“ за това, че са договорени по-малко пари по редица клинични пътеки, в това число намаляване с 60% на парите за онкоболни.

Това е поредната лъжа. Той в този период от една година и половина изрече много лъжи, това е поредната. Опитва да прехвърли вината върху някого за неща, за което вината е негова. Лекарският съюз веднага излезе с аргументирано опровержение и доказа с документи, че те никога не са правили такова предложение.

Един от основните моменти от реформата на Москов е въвеждането на пръстовия идентификатор, което беше критикувано от съсловните организации. Ще постигне ли ефекта, заради който се въвежда?

Целта, която имаше господин Москов, беше постигната – даде бизнес на дадени фирми, които ще си продадат устройствата, ще си продадат софтуера и ще получат многомилионни суми от абонамента, за който ще трябва да плащат всеки лекар и всяка болница. Т.е това, което искаше той, го постигна. Ефектът, който твърди, че трябва да има – да се намали източването на Касата – ще бъде нулев, подобно на миналогодишното му предложение за четци на личните карти. Той самият се отказа от този модел. Само човек, който не познава механизмите за източване на НЗОК, може да предложи такъв модел или човек, който иска да реализира интереси, които нямат нищо общо с целта да не се източва Здравната каса. Човек, който е наясно с тези механизми, знае, че това се случва със съгласието на пациента. Така че дори да се доказва присъствието на пациента с пръстов отпечатък, пак ще се стига до източване на Касата. Ако на пациент му е предложено да направи някакво изследване, например магнитен резонанс, той не може да получи направление, защото регулацията е много строга. Тогава изходът пред този пациент е той да бъде приет в болница и в рамките на клинична пътека, която има нещо общо с неговите оплаквания, той да получи магнитен резонанс. В същото време Касата ще плати сумата по клиничната пътека, по която е приет. Ако ситуацията е същата и пациентът не може да получи направление, той ще положи пръстовия си отпечатък, пак ще бъде приет в болницата за нещо, за което можеше да не бъде приет. Т.нар. източване на НЗОК ще продължи, с изключение на единични случаи, които нямат реално отражение върху разходите на Здравната каса. Става въпрос за болници, които са отчитали пациенти, които не са присъствали там, но това са много редки случаи. Масовите случаи са с активното и съзнателното участие на пациента. Докато благосъстоянието на една болница зависи от броя на приетите пациенти, броят на приетите в болница ще се увеличава.

Какъв е тогава изходът според вас? В каква посока трябва да се работи, за да се прекъсне този омагьосан кръг?

На първо място трябва да има реално остойностяване на всяка дейност, да няма толериране на една дейност спрямо друга. Освен това да има ефективен контрол от страна на НЗОК, какъвто в момента няма, бих казал, че е нулев. Оттам нататък да се помисли и по въпроса дали не трябва да бъде въведена система, в която да се махне този парадокс държавните и общинските болници да са търговски дружества. Трябва да има определен брой болници, които не са търговски, а бюджетни дружества – там да важат единствено медицинските, а не търговските критерии. Отделно от това да има кръг от болници, които са търговски, но те да решават проблеми само тогава, когато даденият пациент сам прецени, че пакетът от дейности или качеството, което му се предлага в болници, които не са търговски дружества, по някаква причина не го задоволява. И в този случай пациентът да доплати от собствения си джоб или да търси финансиране от допълнителен фонд, ако си плаща там допълнителна осигуровка. Държавата ако иска да поеме грижата за пенсионерите, учениците и т.н., трябва да им подсигури достъп до лечебни заведения, които не са търговски дружества. За една година и половина няма нито едно такова действие предприето.

 

Още от категорията

4 коментар/a

RGB на 02.04.2016 в 13:30
Браво! Най-компетентното обяснение на това къде са проблемите, причините. Направете този човек министър, само че първо сменете министър-председателя с някой, който знае какво да прави.
Искърски на 04.04.2016 в 16:40
Убедително интервю, москов е некомпетентен и при това лъжец, да си ходи незабавно!
SIMO на 05.04.2016 в 22:30
Докато бе директор проф. Дечев - болница "Св. Иван Рилки", след като изплати заплати, разходи и режийни имаше печалба от около 1 600 000лв. за 2015г. и за това проф. Дечев беше сменен.........Няма добро ненаказано.......
Sveti на 07.04.2016 в 18:02
Да, всичко добро се наказва! Москов, върви си, защото те чака наказание Боже!

Напиши коментар