Съединените щати станаха по-либерални от всякога. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по сексуалните въпроси бяха загубени от десницата, с изключение на аборта... Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка. Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война.

 

Род Дреер 

 

Доналд Тръмп участва в петък в “Поход за живота” във Вашингтон, а във Върховния съд на САЩ преобладават консервативно настроените съдии. Означава ли това политическа промяна? “Фигаро” потърси отговора от американския есеист Род Дреер, един от основните автори в американското списание The American Conservative. Дреер е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), която постигна голям успех в САЩ.

 

- Доналд Тръмп присъства в петък на Похода за живота във Вашингтон. За първи път американски президент участва в него. Преди няколко години обаче той се обяви за правото на избор…

 

- Участието на Доналд Тръмп е напълно опортюнистично. Не мисля, че той има солидни морални убеждения. Тръмп откри, че консервативните християни протестанти го подкрепят, те самите са за правото на живот, така че той им дава това, което искат. Може би е лицемер за правото на аборт, но това, което трябва да запомним, е, че назначи във Върховния съд съдии, които са за избора на живот. А аз предпочитам да имам президент лицемер, който остава последователен в политиката си за аборта, отколкото президент, който искрено е за правото на живот, но не е достатъчно ангажиран с тази кауза…

 

- Наистина ли той е “най-силно подкрепящият живота президент в историята”, както обясни Ръсел Т. Воут пред “Дейли Уайър”?

 

- На знам отговора на този въпрос. Може и така да е, но Джордж У. Буш също беше твърдо ангажиран за правото на живот. Не бива да забравяме, че съюзниците на Тръмп, както и враговете му, обожават преувеличенията, когато говорят за него… И още веднъж, главното е какво прави, а не искреността на действията му.

 

- Нова разделителна линия ли в американската политика ли е правото на аборт?

 

- Не, абортът не е ново разцепление, това е разделителна линия от 80-те г., от времето на първата предизборна кампания на Роналд Рейгън. Особено интересен е фактът, че абортът остава разделителна линия през всичките тези години: страната много се промени, дори по отношение на сексуалната освободеност.

 

Един доклад от 2003 г., публикуван в The Atlantic от Томас Б. Едсал, озаглавен Blue Movie, красноречиво показва как въпросите на сексуалността, включително аборта, позволяват да се прогнозира с точност партията, за която ще гласуват анкетираните. Оттогава Съединените щати станаха по-либерални по тези въпроси. Порнографията се разпространи и стана широко достъпна. Хомосексуалният брак спечели подкрепата на мнозинството със светкавична скорост и особено сред младите. След решението по делото “Обергефел”, което обяви конституционното право на хомосексуален брак, за християните въпросът за правата на хомосексуалистите вече не е фокусиран върху самата хомосексуалност, а върху конфронтацията между правата на ЛГБТ и свободата на съвестта на вярващите. Всички стари културни битки по въпросите на сексуалността бяха загубени от десницата, с изключение на аборта. Странно, общественото мнение по въпроса за аборта наистина не се е променило от 1973 г. досега. Повечето американци са благосклонни към аборта, който е легализиран, но с ограничения. Докато през 1973 г. решението по делото “Роу срещу Уейд” предвиждаше аборт без ограничения.

 

Това, което е особено интересно, е, че дори “милениалите”* да са доста по-свободни по сексуалните въпроси, отколкото предишните поколения, и въпреки факта, че те са най-светското поколение в историята на САЩ, сред тях остава силна съпротивата срещу неограничения аборт. Не съм сигурен, че имам обяснение за това явление, но мисля, че технологията е елемент от разбирането му. Напредъкът на ехографията позволи на хората наистина да видят за първи път какво се случва в утробата и да осъзнаят, че виждат не просто парче плът, а развиващо се човешко същество. Чудесата на днешната медицина, която спасява живота на много недоносени бебета, са по-красноречиви за това поколение от проповедите на свещениците. 

 

- Ще се опита ли Доналд Тръмп по време кампанията за преизбирането си да обедини дълбоко консервативния електорат?

 

- Очевидно да, вече няма много хора, които да бъдат убеждавани. Вероятността за преизбиране на Доналд Тръмп зависи от способността му да сплоти своята електорална база и да убеди консерваторите, които отказват да гласуват за демократите, но не са гласували за него през 2016 г. заради дълбоките съмнения към личността му.

 

Тръмп не беше толкова зле, колкото се опасявах. Не мисля обаче, че беше добър президент. Въпреки това със сигурност ще гласувам за него през 2020 г. и то поради една основателна причина: Демократическата партия е изключително враждебна към религиозните и обществени консерватори, но и към нашите основни свободи. Тяхната битка за теорията за джендъра и максималното разширяване на правата на ЛГБТ общността са основните стълбове на програмата на демократите. Активистите прогресисти посочиха като свой основен враг консервативните християни. По тези въпроси и за защитата на свободата на изразяване не можем да им имаме доверие. Те станаха врагове на свободата.

 

Ясно е, че намалява броят на американците, които са съгласни с традиционалистите по тези въпроси. Вярвам, че в следващите месеци и десетилетия консервативните федерални съдии, които Тръмп назначи, ще бъдат единствените, които ще предложат истинска защита на религиозната свобода в САЩ. Републиканците в Конгреса и Белия дом не реагираха истински за засилване на религиозната свобода срещу претенциите за ЛГБТ права. Те са ужасени от идеята да ги сметнат за прекалено набожни. За съжаление, много американски християни имаха напразни надежди в Голямата стара партия, смятайки, че е достатъчно да гласуват за републиканците, за да спечелят по тези въпроси. В действителност във всички области, академични, медицински, юридически, корпоративни, възтържествуваха ЛГБТ правата и джендър идеологията. Гласуването за републиканците е единственият начин да забавят този прогресистки “блицкриг” и може би по юридически пътища да го прекратят в бъдеще. Не е много, но това е всичко, което можем да направим за момента на политическия фронт.

 

- Според френските вестници САЩ живеят в момента в упадъка на прогресизма. Такова ли е и вашето усещане?

 

- Това не е вярно, но мога да разбера, че нещата изглеждат по този начин за някой, който се интересува само от политическата власт. Вярно е, че Тръмп има президентството, републиканците държат мнозинството в Конгреса и поради тези две причини републиканците назначават определен брой федерални съдии. Това е важен елемент, но не е достатъчен пред огромната културна власт, която имат прогресистите. Те контролират най-големите информационни и развлекателни медии, контролират училищата и университетите, медицината и правото, а също, по доста невероятен начин, големите компании. Появата на woke capitalism (буден капитализъм), прогресистки капитализъм, е един от най-многозначителните факти на десетилетието. Мнозинството от консерватори не са наясно с тяхната сила, нито с начина, по който ясно се позиционираха срещу социалния консерватизъм. Те все още са привързани към епохата на Рейгън и илюзията, че светът на бизнеса е консервативен.

 

Когато Роналд Рейгън беше избран за президент през 1980 г., той отвори нова ера в американската политика, доминирана от десницата, по-точно от неолибералите на десницата. Тази ера приключи с Обама и Тръмп, но бъдещето не е предначертано. Ако бяха казали на един консервативен избирател в момента на встъпването в длъжност на Рейгън, че 30 г. по-късно християнството ще залязва в Америка, че хомосексуалният брак и осиновяването ще бъдат законни, че необузданата порнография ще бъде еднакво разпространена и достъпна за всички, включително и за децата, благодарение на смартфоните, че на лекарите ще бъде разрешено да отстраняват женските гърди на млади момичета, за да станат транссексуални мъже, мисля, че този избирател не би повярвал и за секунда, че една страна, която позволява това, наистина е консервативна. И все пак това е реалността в днешна Америка. 

 

Ако ние сме консервативна страна, защо нямаме движение като “Демонстрация за всички” (Manif pour tous), което във Франция, в страната на секуларизма, изведе стотици хиляди хора по улиците на Париж, за да протестират? Имам чувството, че ние сме по-скоро Уелбекова страна, дори и консерваторите да не искат да го признаят. Традиционните християни, католици, протестанти, православни, загубиха културната война. Трябва да се подготвим за дълъг период на окупация и съпротива. Това наричам избор на бенедиктинската опция. Въпреки че книгата ми се продава добре в САЩ, пропорционално тя имаше по-голям успех в Европа. Във Франция, Италия, Испания и в други европейски страни читателите ми са  католици под 40 години. Когато сте толкова млади и все още ходите на богослужение, не е нужно да сте убедени в истинността на моята диагноза за днешната културна болест. Също така няма нужда да сте убедени в безсилието на Църквата след 68-а в тази криза. В Америка християните все още не са осъзнали напълно тази истина. Това ни чака през новото десетилетие. Това ще бъде болезнен шок, но докато не приемем тази реалност, няма да можем да организираме истинска съпротива. След Тръмп и потоп.

 

* Поколението Y, наричано още милениали, е демографска група, за която няма точен период кога започва и завършва. Обикновено се използва за ориентир началото на 80-те г., като отправна точка (година на раждане), и завършва средата на 90-те г. до началото на 2000-те години - бел. ред.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на Чумата

Дневник на Чумата

"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно...

29 коментар/a

Доста на 26.01.2020 в 09:11
мрачна перспектива за западния свят. В световен мащаб обаче нито исляма, нито китайците и руснаците са предали четата. Интервюто е много добро и интересно особено за юристи.
Консерватизмът фарисейският квас на 26.01.2020 в 10:02
Всички консерватори и попове са в Адът, ако са без сърце. Богатият е без сърце. Не на абортите, да на геноцидът и пари за кръв - петрол и кръв..
Богатият е без сърце. Учили сме го това. на 26.01.2020 в 10:11
Като братята Евлоги и Христо Георгиеви например, като Кудоглу в Пловдив, дето му събориха сградата на площада и подпалиха тютюневия склад, все за благотворителност построени, като всичкие ония давали пари на българчета да се изучат, да се строят училища и църкви, знаем.
Сащианският прогресизъм на 26.01.2020 в 10:53
Извоюваните позиции от прогресистите в САЩ по същество са елементи на комунизма имплантирани в тъй наречения буден капитализъм в САЩ. Това Ленин го е провидял още преди повече от 100 години,че обективно точно в САЩ има най-много предпоставки за отиване към социализъм и после към комунизъм. Караха-вараха и пак стигнаха до най-промишлено и технологично развитите страни. Който е чел системно и внимателно утопистите-социалисти и марксистите отлично знае,че в комунистическото общество няма религии,няма никакъв брак като институция,било християнски,мюсюлмански,будистки ,индуистки или граждански. Точно затова в Норвегия нямат никакъв проблем да отнемат деца от семействата - в комунизма семейството е като при ирокезите,т.е. колективно.
Богатият е без сърце. Учили сме го това. на 26.01.2020 в 10:11 на 26.01.2020 в 10:53
Днешните богати такива ли са? Благотворители? Днешните даже не виждат, макар принципно да боде очите, че думата "богат" произхожда от Бог.
Едно на 26.01.2020 в 12:30
тролче се изказва, всички богати познава:)
Консерватизмът фарисейският квас на 26.01.2020 в 14:46
Богатият ще влезе в Рая, когато камила влезе през иглено ухо. Вие консерватоорите всички сте безз сърце.. Хиттлер е възродениятт консерватизъм. Националсоциализмът е консерватизмът.. Лука 21 Библия, ревизирано издание (BPB) Лептата на бедната вдовица 21 Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. 3 И каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тези пуснаха в съкровищницата[a] за Бога от излишъка си; а тази от немотията си пусна целия имот, който имаше.
ПАЗАРЪТ РЕШАВА на 26.01.2020 в 15:06
Лука 21 Библия, ревизирано издание (BPB) Лептата на бедната вдовица 21 Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. 3 И каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тези пуснаха в съкровищницата[a] за Бога от излишъка си; а тази от немотията си пусна целия имот, който имаше. ... Даването ее пропаганда, когато се знае. Богаатият дава, ккакто Сорос, Кох и Рокфелер. За да получат измиване на мръсни ръце и пропаганда. ИНДУЛГЕНЦИЯ. Хищникът Рокфелер Той държи на всяко пени, трупа пари и ги инвестира, за да увеличи състоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, далновидност и безцеремонност превръща Джон Рокфелер в най-богатия американец на всички времена.Той е смятан е за олицетворение на безскрупулния капиталист. И методите му наистина са били груби, но ролята му все пак не е била чак толкова негативна, твърдят някои. През последните години от живота си даже давал част от парите си за благотворителни цели. "Ангел на милосърдието" Предоставяйки на превозвачите преференциални цени, Рокфелер буквално елиминира конкурентите. И предизвиква гневни протести, които обаче нямат никакъв ефект. През 1871 само за няколко месеца компанията му слага ръка на 22 от общо 26-те независими рафинерии в Кливланд - случаят влиза в историята под името "кливландската касапница".. Самият Рокфелер ни най-малко не се съмнява, че дейността му е полезна и за обществото, дори нарича своята нефтена компания "ангел на милосърдието" - защото поемала по-слабите фирми и така укрепвала бранша. Освен това се има за обществен благодетел: "Да не забравяме, че с нашия нефт се произвеждат продукти и за по-бедните, които могат да купуват тези продукти на по-ниска цена", пише Рокфелер през 1885. Става дума най-вече за газовите лампи, които дотогава са недостъпен лукс.
Helleborus на 26.01.2020 в 16:42
Проблемът на американците е, че не са християни, а юдеохристияни. А това е съвсем друга религия.
Не знам, на 26.01.2020 в 17:28
за какво плюят капитализма и милионерите. Освен черна завист не виждам защо. Наемният работник работи 8 часа. Два - 2 - часа за заплатата си , шест - 6 - часа за обществото. Капиталистът също работи, но на пазара 8 часа от които два - 2 - часа за себе си и шест - 6 - часа за обществото. Но наемният работник присвоява двата - 2 - си часа като заплата, а капиталиста присвоява шестте - 6 - обществени часа на наемните работници, своите шест - 6 - обществени часа и своите два - 2 - лични часа, като частна собственост. Това се прави за да е заинтересован капиталиста от своята частна собственост и за да се накарат наемните работници да работят чрез икономическа принуда. Като си гладен - плюеш си на ръцете и работиш. Юридически капиталистът е частен собственик, но фактически и морално капиталистът е общественик, защото присвоява обществен капитал и е общественик именно за това. Никой не може и не трябва да се меси по никой начин на капиталиста за това колко да са двата му лични часа, които консумира за лични нужди. Капиталиста може да изяде целия си капитал може и последни си лев да даде за фирмата си. При социализма с държавна собственост директорът, който заменяше капиталиста имаше строго определена заплата, макар и по голяма от заплатата на наемните работници, но имаше ограничение, да получава само заплата. И затова не беше заинтересован. А и собствеността беше държавна и директорът трябваше да се бори за властта си. Социализмът предизвиква феномена "борба за власт", която срути социализма. Докато при капитализма има свободна инициатива и свободно творчество. Частната собственост е противоречива, хем частна, хем обществена. И правителството при капитализма, трябва да стимулира капиталистите, да работят за обществото, да стават по богати. Капиталистите, като общественици трябва да работят за обществото и работят за обществото. Не трябва да се завижда за богатството им, защото то е обществено богатство. Вярно е, че живеят по добре от наемните работници, но понякога дават целия си капитал за фирмата си. Ако се вземат данъци от капиталистите, то трябва да се взема една десета от двата - 2 - та им лични часа, като плосък данък, но не и от обществения им капитал. Защото тогава се изяжда общественият им капитал - 6 те часа ма капиталистите и 6 те часа на наемните работници. Трябва да се облага само двата им часа личен капитал, който те декларират на края на годината. Изобщо частната собственост е противоречива - хем частна, хем обществена - дори и заплатата на наемните работници е противоречива. Марксовата теория обаче е друга. Тя е само за производството където капиталистът не работел и бил експлоататор, а наемният работник само работел и то пак осем - 8 - часа, като - 2 - два часа работел за заплатата си, а - 6 - шест часа работел за капиталиста, които шест - 6 - часа били принадена стойност, като незаплатен труд, от които идвало богатството на капиталиста. Няма теория за пазара, където ролите на работник и капиталист се разменят от производството на пазара, а "средството за обръщение" било същото като производството. Не се говори нищо за частен и обществен характер на капитала и труда, които Маркс в началото на трудовете си признава, а фактически по късно отрича. Мисля, че е хубаво хората в сайта да прочетат този постинг, преди да пишат глупостите за експлоатацията.
Никой не може и не трябва да се меси по никой начин на капиталиста за това колко да са двата му лични часа, които консумира за лични нужди. на 26.01.2020 в 17:57
Тая либерална директива, дето си я изтипосал, защо си въобразяваш, че ще ти я хвалим и едва ли не ще ти се възхитим, че пак си "раждал идеи"?! Всякакви директиви за личностна неприкосновеност са напълно условни спрямо истината идеологически изобретения на модерното общество, обсебено от концепцията за човешки права, почиваща на определен тип антропология, който е оспорим и критикуем. Една такава антропология на неприкосновеното частно, което може да се самосъзерцава извън обобществяването, сме я критикували тука под доста теми, и не само с методологията на Маркс.
Нищо на 26.01.2020 в 18:21
не си разбрал, но пишеш като професор по политическа икономия, който не вижда явленията, но знае понятия и мисли, че като пише понятия , ще се изкара прав, и хората ще го изкарат че знае много. А сигурно като пишеш дълги постове, ги постваш копи - пейст, за да се изкараш, че много разбираш.
Нищо на 26.01.2020 в 18:21 на 26.01.2020 в 18:43
Какво трябва да разбера, а? Каквото забелязвам като директивно свободно съчинение в поста ти - веднага съм му реагирал. Политическата икономия е обозрима откъм философия на икономиката. Повечето грешки на обясняващия не са свързани със съдържанието, а с логиката и методологията. Така че фалшивото (като опорна точка на цялата ти драсканица) само с един поглед го мярвам и веднага ти го посочвам. "От връо се види доло, ала от доло връо не се види." (Елин Пелин)
Не се говори нищо за частен и обществен характер на капитала и труда, които Маркс в началото на трудовете си признава, а фактически по късно отрича. на 26.01.2020 в 18:52
Каква е тая колосална глупост, дето си я изтипосал? Обясни си го това изречение, защото нищо не е ясно от казаното - и дай точна страница и произведение, където го отрича. Частното (автономното) е фикция откъм хетерономното (общественото). Кой с акъла си, освен затъпен и деменсиран от охолен живот либерал, би отрекъл казаното, продължавайки да ни убеждава че т.нар. личностна автономия е напълно затворена в себе си и неприкосновена само защото с буржоазния морал и абстрактното модерно право сме постановили, че е така?!
Ти се на 26.01.2020 в 19:13
обявяваш за защитник на комунистически идеи, а в същност не познаваш теорията на Маркс. Ако нещо разбираш от това, което пиша и имаше поне малко полит икономическо мислене, щеше да разбереш това, което пиша и да се извините всички вие комунистите на българския народ или на българските граждани. Но вие комунистите мислите, че само вие сте прави, че нямате никаква вина за това, което направихте на българските граждани. Но имаше един ваш депутат, който каза, че вината я поемате само с мезета, като имаше в предвид напитката вино, а се искаше да си признаят вината, отговорността, за избитите хора при социализма. Тази вина се базираше на грешната теория на Маркс и Ленин.

Напиши коментар