Самуел Финци - актьорът, който бе избран да води откриващата церемония и награждаването на предстоящия 70-и фестивал "Берлинале", заяви в интервю пред "Дойче веле": "Аз не съм български актьор. Нямам основание да се чувствам горд като българин, не и при това политическо развитие."
Самуел Финци: Не съм български актьор

 

Синът на Ицхак Финци е роден през 1966 г. в Пловдив и е завършил образованието си в НГДЕК и ВИТИЗ, но в последните 30 години живее в Германия и работи главно в немскоезична среда. В публикациите по повод избора му за водещ на престижното събитие се казва, че той е един от най-търсените актьори на Германия. "С основание не ме водят като български актьор - защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми, както сам казахте, премина тук, в немскоезичния свят.

 

Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България. Така че, ако трябва изобщо да се дават такива определения (които аз по принцип не обичам), ако трябва един актьор да се определя според националността си или според етническата си принадлежност, бих казал, че по-скоро съм немски актьор. Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този начин. И аз смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход. Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда." 

 

В интервюто пред Александър Андреев Финци припомня, че на сцената у нас е играл само в едно представление. Той обаче има участия в доста български филми ("Хълмът на боровинките", "Рапсодия в бяло", "Цветът на хамелеона", предстоящия "18% сиво"). "На снимачната площадка е както навсякъде другаде: когато финансовите възможности са по-големи, всичко изглежда по един начин, когато са по-малки - по друг. Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго... Когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата".

 

Запитан за смесеното отношение на българското общество към "експортните продукти" на страната ни в областта на културата и спорта - като Кристо, Григор Димитров, а и самия него, той отговаря: "Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, но от друга критикуват, така ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее.

 

Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната. Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо - той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали.

 

В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност…"

 

Източници: "Дойче веле", "Сега"

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

38 коментар/a

Циклон Б на 03.12.2019 в 20:07
Хер Финци, можете поне да благодарите, че предците ви са спасени от газовите камери за унищожение точно в тази държава, в която живеете и се развивате като актьор. Ако българският народ беше допуснал депортиране, нямаше да ви има. Вие, евреите, смятате, че да се спаси един човешки живот, се спасява цялото човечество. Не бягайте от корените си, не се заличавайте като човек, защото сте наистина добър актьор. Бъдете и такъв човек.
В държавата на Бойко е така на 03.12.2019 в 20:09
Щом не вика Булгар,булгар за нищо не става,нали? Бойковченца мамини комплексирани.
Нека плюенето започне сега на 03.12.2019 в 20:12
Айде ,появиха се и спасителите на евреите. Смях,драги зрители
observer на 03.12.2019 в 21:22
Думите на Финци в заглавието са извадени от контекста на изказването му. Ами нека сравним: “Не съм български актьор” с “ С основание не ме водят като български актьор - защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми, както сам казахте, премина тук, в немскоезичния свят. Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България.” По-различно е. И още, той не се гордеел, че е българин, впрочем той и не е, ние тук пък не се гордеем с него, точно както и с останалите немски актьори. Впрочем баща му е забележителна личност. Актьор, музикант, хуморист и философ.
браво на човека на 03.12.2019 в 22:29
Съвсем прав е. В България положението е непоносимо. Жалко за хората, които стоят предимно в България и жалко за дечицата, които са свестни, ама като гледам какво ги чака при тази диктатура и застинало и консервирано общество- не ми се мисли. Консервите сеят само смрад. Всички свестни да бягат и да се спасяват.
Dixi на 04.12.2019 в 01:29
Въобще не сравнявайте С.Финци с Кристо - разликата е от земята до небето. Кристо винаги е изтъквал, първо, че е български художник, формиран в Художествената академия в София, и второ, че е габровец. (А "у габровеца дроби няма, както нема дроби и у македонеца", казвам го като специалист). Кристо работи с български екипи и има опората на семейството си. Че има наследено от тежкото минало желание за изолация, с всички съпътстващи, понякога - неразбираеми за околните, прояви, трябва да бъде разбран като човек и световен художник. И, разбира се, като всеки българин, и той бяга от американската натрапчивост да "се гордее" с произхода си. Ние не сме млада нация, та да се тръшкаме.
Прав е! на 04.12.2019 в 10:34
В Германия е реализирал възможностите си, с много труд и талант...тук щяха да го удавят в завист и злоба. Прав е и да се срамува от BG политиците, ние тук не сме ли отвратени от тях? Дано Бог му даде здраве и сили да продължава забележителната си творческа кариера!
"Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец." на 04.12.2019 в 10:39
С други думи, аборигените в България не са европейци. Нямам думи! Всъщност имам: Поредният избягал от родината си комплексар.
Ицхак на 04.12.2019 в 10:47
Ама, защо се пенявите толкова - той наистина не е БЪЛГАРСКИ актьор.
Антисемити, Сър! на 04.12.2019 в 12:24
човекът е гражданин на света! а те ...
"човекът е гражданин на света! а те ..." на 04.12.2019 в 12:32
Хехехе! "Гражданин на света" ефимизъм за безродник ли е?
ивайло на 04.12.2019 в 13:41
То и аз не те имам за българин, така че - всичко е ОК.
баба мара на 04.12.2019 в 15:41
кое е това момче не съм чувала за него
Helleborus на 04.12.2019 в 17:05
Всеки един човек се развива в някакви рамки, в които е поставен и които не си избира сам. Всичко това – родители, финансово благосъстояние, гражданство, външен вид, наследствена обремененост, интелектуални способности са неща, с които ние стартираме, получавайки ги в наследство. Дали човек ще бъде благодарен за онова, което е получил даром, за което не се е трудил или обратното, ще роптае за това, че е можело да бъде по-красив, по-умен или по-богат, да се роди на различно място, е само и единствено въпрос на нравственост и почтеност, на нищо друго. Всеки се ражда гол и бос и е длъжен да благодари на човеците, които са му създали среда, в която да оцелее и да се развие, също така всеки се ражда с тяло и таланти, с живот, за които трябва да благодари на Бог, защото зад всичко, което имаме, стои Даряващият. Колкото човек е по-суетен и повърхностен, толкова по-малко оценява стойността на онова, което го е направило човек и което е толкова по-ценно, понеже е дар! Поради тази причина хората, навремето наричани благородници (от благия род на родените отгоре) ВИНАГИ почитат тези изначални дарове, те разбират заповедта „почитай майка си и баща си“. Майката и бащата са за нас даряващите (образ на Даряващия) и защото не можем да им се отплатим, ни остава само да сме им признателни. А основен елемент на тази признателност е да издигнем името им и да го носим достойно. Това да си доволен от произхода си, от външността и качествата си не значи, че не може субективно да виждаш и по-добри варианти, правим го защото сме благодарни за живота изобщо, който не идва от нищото - няма друг начин да те има, освен една жива форма да създаде друга (чрез любов и грижа). Ако се пръквахме от нищото, ако живеехме без гражданство, съседи, родители, родина, тогава не би било нужно да сме благодарни. Няма никакъв проблем в това човек да цени чужди народи или култури, особено ако това не е суетно и има защо да ги цени, но добрият син (дъщеря) НЕ противопоставя като стойност всичко придобито (или изработено с лични усилия, като кариерата), на онова, с което е бил дарен отначало, което е безценно извън всякаква мярка. Да гледаш нихилистично на дара на живота е безочие.
"Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее." на 04.12.2019 в 17:11
Доста плоско съждение за възпитаник на НГДЕК, от което трябва ли да стигнем до извода, че по-многобройният народ американци, руснаци, французи нямат нужда да се гордеят непрекъснато с тях си и не се гордеят? Добре, че поне е успял актьор да стане завалията и то при подходящи условия в страна с дебело държавно финансиране на гилдията и подходяща лична история.

Напиши коментар