Кризата, която преживява човечеството, предизвикана от пандемията с коронавируса, вече придоби толкова глобален мащаб, че връщането към света, който съществуваше преди епидемията, е невъзможно. Ако по силата на някакви обстоятелства разпространението на вируса не бъде радикално прекратено в течение на един-два месеца, то всички процеси ще придобият необратим характер и само за часове световният ред ще рухне.

 

 

 

В историята е имало аналогични периоди, които са били съпроводени с глобални световни катастрофи, войни и извънредни обстоятелства. Ако направим опит да погледнем в бъдещето от позицията, в която се намираме днес, то при цялата неопределеност, можем въпреки това да посочим няколко най-вероятни сценария или отделни моменти на развитие.

 

1. Глобализацията, стремително, безвъзвратно и окончателно рухна. Тя отдавна проявяваше признаци на криза, но епидемията просто взриви всичките ѝ основни аксиоми, като отвореност на границите, солидарност на обществата, ефективност на съществуващите икономически институции и компетентност на управляващите елити при стълкновението им с проблемите на коронавируса. Глобализацията рухна като идеология (либерализмът), като икономика (глобалните мрежи) и като политика (лидерство на западните елити).

 

2. На развалините ѝ ще започне да се изгражда новата архитектура на постглобалния (постлиберален) свят. Колкото по-бързо признаем този обрат на нещата, толкова по-подготвени ще се окажем, за да можем да се справим с новите предизвикателства. Това е съпоставимо с последните дни на СССР. Тогава мнозинството от управляващата съветска класа отказваше даже да си помисли за възможността за преход към нов модел на управление и идеология на държавата, а само незначително малцинство осъзнаваше фаталния характер на кризата и се подготвяше да приеме нов, алтернативен модел. Но в условията на двуполюсния свят при краха на единия от полюсите другият остава. И единственото решение е да бъде призната неговата победа и да се копират неговите институции, а за губещата страна остава да се постарае да се включи в модела на победителя.

 

Тази промяна всъщност подари на глобализацията от 90-те години еднополюсния свят, който впоследствие се утвърди. Днес се руши именно този единствен полюс, който се признаваше от всички големи световни играчи, включително от Китай и Русия. Следователно управляващите елити са изправени пред много по-сложен проблем. Това е изборът между рушащия се глобален модел и пълната неизвестност, в която нищо не може да послужи като образец или рецепта за изграждане на нов бъдещ модел на света. Можем да си представим колко отчаяно, даже много по-отчаяно отколкото в късната съветска епоха, управляващите елити ще се държат за глобализма и неговите структури, въпреки очевидния крах на глобалните механизми, инструменти и институции. Затова броят на тези, които повече или по-малко могат свободно да се ориентират в нарастващия хаос, ще бъде много малък, дори сред елитите. Как ще се развият отношенията между глобалистите и постглобалистите трудно можем да си представим, но още сега можем да очертаем в общи линии основните моменти на постглобалната реалност.

 

3. На преден план излиза не „откритото“, а „затвореното“ общество. Суверенитетът става висша и абсолютна ценност. За приоритет се обявява спасението и обезпечаването на жизнените потребности на хората във всяка конкретна държава. Властта ще бъде легитимна само в случай, че може да се справи с тази задача. Отначало тя трябва да спаси живота на хората в условията на пандемия и съпътстващите я катастрофални последствия. А след това да организира политико-икономическата и идеологическа структура, позволяваща да се отстояват интересите на конкретното „затворено“ общество от чужди посегателства. Това въобще не предполага да се води война на всички срещу всички, но заедно с това, определя главните и абсолютни принципи на дадена страна и даден народ. И никакви други идеологически съображения не могат да премахнат тези принципи.

 

4. Закритото общество трябва да бъде самодостатъчно (автархия). Това означава, че то трябва да бъде независимо от външни доставчици, преди всичко в сферата на продоволствията, промишленото производство, парично-финансовата система и военната сила. Всичко това в най-близко време ще стане приоритет в условията на борба с епидемията, когато държавите ще бъдат длъжни да се изолират, но в постглобалния свят това състояние ще стане перманентно. Ако глобалистите разглеждат това като временна мярка, то постглобалистите се готвят същата да стане стратегически приоритет.

 

5. Автархията в обезпечаване на жизнените потребности, ресурси за икономиката и политиката трябва да се съчетае с ефективна външна политика, където на преден план излиза стратегията на алиансите. Най-важното за една държава е да има достатъчен брой стратегически и геополитически важни съюзници, съвместно формиращи потенциален блок, способен да обезпечи за всички свои членове ефективна съпротива и достатъчно надеждна отбрана от вероятна външна агресия. Това се отнася за икономическите и финансови връзки, които дават възможност за разширяване територията на достъпните пазари, но в регионален, а не в глобален мащаб.

 

6. За обезпечаване на суверенитета и автархията е важно да се установи контрол върху тези зони, от които жизнено зависи суверенитетът и сигурността на всяко суверенно образование. Това превръща определени интеграционни процеси в геополитически императив. Съществуването в застрашаваща близост до националната територия на враждебни анклави ще подкопае отбранителната способност и безопасността на държавата. Следователно още в условията на борба с епидемията трябва да бъде предвиден и заложен определен модел на интеграция. Можем да си представим постглобалния свят, като съставен от няколко големи центъра и редица второстепенни такива. Всеки голям център трябва да отговаря на изискванията за автархия. По своята същност той ще бъде аналог на традиционните империи. Това означава: 

 

  • Единна вертикална система на твърдо управление, а в ситуацията с епидемията и с диктаторски пълномощия на висшата власт.

 

  • Пълна отговорност на държавата и нейните институции за живота и здравето на гражданите.

 

  • Поемане на отговорност от страна на държавата за обезпечаване на населението с хранителни продукти в условията на затворени граници, което предполага развито селско стопанство.

 

  • Въвеждане на валутен суверенитет с обвързване на националната валута, не към световната резервна система, а към златото или към стокови активи, тоест към неща от реалната икономика.

 

  • Обезпечаване на високи темпове на развитие на националната индустрия, до ниво, което да бъде достатъчно за ефективна конкуренция с другите „затворени“ държави. Това не изключва кооперирането, но само в случаи, че то не застрашава принципа за независимост на промишлеността.

 

  • Създаване на ефективен военно-промишлен комплекс и необходимата за това научна и производствена инфраструктура.

 

  • Контрол и поддържане на транспортните и комуникационни системи, обезпечаващи връзката между отделните територии на държавата.

 

Очевидно, че за реализацията на такива извънредни задачи е необходим съвършено друг елит в лицето на пост глобална политическа класа и съответно съвършено нова държавна идеология. Либерализмът и глобализмът категорично не стават за това. Политическата класа трябва да се рекрутира от управленци и сътрудници във военни учреждения. Идеологията трябва да отразява историческите, културни и религиозни особености на конкретното общество и да има футуристична ориентация с проекция към цивилизационна идентичност в бъдещето.

 

В тази връзка, можем да допуснем, че подобни процеси ще направят САЩ един от важните световни играчи, който в този случай ще промени своята същност от цитадела на глобализацията към мощна и отстояваща само собствените си интереси световна самодостатъчна държава. Предпоставки за такава трансформация отчасти виждаме в програмата на Доналд Тръмп. А в условията на борба с пандемията и при извънредно положение, те ще добият още по-ясни черти. По същият път, макар и в условията на извънредно положение, са готови да тръгнат и някои европейски държави. Днес това са Франция и Германия. Според степента на задълбочаване на кризата тези процеси все повече ще се доближават до описаната по-горе схема.

 

Китай, който представлява силно централизирана държава с ярко изразена вертикала на властта, е почти готов за такъв идеологически и политически обрат. Пекин търпи големи загуби от краха на глобализацията, която той успя да постави в служба на своите национални интереси. Но като цяло, той винаги е акцентирал основно върху самодостатъчността, която постоянно е държал под контрол, дори в периодите си на максимална отвореност. Има предпоставки за подобна постглобална революция и в Иран, Пакистан и отчасти Турция, които могат да станат центрове на ислямския свят. Индия стремително възражда своята национална идентичност и в условията на пандемия започна активно да възстановява връзките си с приятелските държави от региона, подготвяйки се за новите процеси.

 

Русия също има редица положителни моменти в дадените стартови условия за новия свят, като:

 

  • Акцентът в политиката на Путин през последните две десетилетия е върху укрепване на суверенитета.

 

  • Страната вече има сериозен военен потенциал.

 

  • Русия има исторически прецеденти на пълна или относителна автархия.

 

  • Страната има традиции в историческата и политическа независимост.

 

  • Има силна национална и религиозна идентичност.

 

  • Мнозинството от населението подкрепя легитимността на централизиран и патерналистичен модел на управление.

 

Има обаче и една част от управляващия елит, формирала се в късното съветско и постсъветско време, който не отговаря на предизвикателствата на времето и е привърженик на глобалния световен ред и свързания с него начин на мислене. Икономически, финансово, идеологически и технологично този елит е обвързана много тясно с глобалните структури, което го прави неподготвен за ефективно противопоставяне на епидемията в случай, че тя от краткосрочно извънредно произшествие се превърне в основа за създаването на новия постглобален свят. Тези елити споделят либералната идеология и в различна степен базират своята дейност върху транснационални структури за продажба на ресурси, делокализация на промишлеността, зависимост от чуждестранни суровини и технологии и освен това, са интегрирани в световната финансова система, където долара е резервна валута. Нито по своите навици, нито по своята политическа и административна култура, нито по своите възгледи за света този елит е способен да извърши прехода към ново състояние. Впрочем такова е положението и в мнозинството други страни, където глобализацията и либерализмът и до днес се смятат за нерушими и неопровержими догми. Но управляващият елит на Русия има шанс да подготви държавата и обществото за влизане в новия постглобален свят.

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

52 коментар/a

Другарят на 24.03.2020 в 10:21
Дугин пак ни обещава опашки за банани. Автархията ще рече завръщане към икономиката на бурканите и капачките. Да се надяваме, че бърка.
Наблюдател на 24.03.2020 в 10:23
Дугин е велик филосов, здраво стъпил на земята с два крака. Вижда и коментира нещата за които други си затварят очите. Това е нещо, което трябва да бъде прочетено от всеки, но на Запад, Дугин е в списъка за санкции, защото мислите му не им се харесват. Но независимо, дали го харесват или не, ще трябва да се съобразяват с казаното от него, защото то вече влиза в сила. От кризата, Китай, чиято индустрия е 1/3 от световната ще излезе победител. Вече овладяха епидемията и производствената машина ще се завърти на пълни обороти. Докато другите държави по Света спират да призвеждат и когато свършат запасите ще трябва да купуват ВСИЧКО от Китай.
Наблюдател на 24.03.2020 в 10:28
Другарю, забравил са да споменеш тоалетната хартия.
Повече е прав на 24.03.2020 в 10:51
Кое е неизбежно? Либерастите и сега клянкат,че глобализацията е неизбежна. Дали ще са прави ще видим. Технологичният напредък обаче е неизбежен,или по-скоро технологичните промени са неизбежни. Дали е напредък или назадък също предстои да видим - може да зачестят всякакви аварии,и химически,и атомни. Тепърва такива пандемии като корона вирусът ще зачестяват. Тепърва ща ручаме последиците от измененият в климата - не е задължително да са само за лошо,но... Но могат да предизвикат поредното велико преселение на народите,т.е доброзорна глобализация.... или картечници на границите. Лошото е,че либерастните глобалници,в т.ч. особено комунизмът,като самоуверени социални инженери решиха,че може доброзорно и бързо цялото човечество да се слеее в еднородна социомаса с еднакви ценности,език,че и религия и политически разбирания. Такъв социален инженеринг е утопия,защото хората се групират естествено и доброволно на основата на взаимна симпатия и доброволно желание да живеят в общност,тоест истинските държави ще са държави на доброволно събрали се хора в общност. Редно и реално е навлеците не признаващи ценностите на съответния държавотворен етнос да се върнат там от където са дошли или въобще да не се навличат. Всичко друго е от Лукавого.....,така,че Дугин в по-голямата си част е прав.
trasporter на 24.03.2020 в 11:00
Споделям възгледите на Дугин, но постглобалния (постлиберален) свят няма лесно да признае поражението си и да се трансформира. Еволюцията ще бъде бавна. Мисля, че Дугин подценява пропагандната мощ (медии, култура, навици) на Западния свят(?). Може да се очаква и пандемия на политически клишета от рода на "Глобализацията е лоша, но никой не е измислил по-добра система" или "Многополярният свят значи война!" и т.н. ...
Другарю... на 24.03.2020 в 11:02
Не е лошо пребоядисалите се от бивши дрогарета сега във верни чаламбисти, лица, да си напрегнат ганглийте и схванат какво е написал Дугин. Ще им е полезно да се сетят къде са скрили старите си партийни книжки. Но нека ви успокоя - те няма да ви потрябват. Този "полезен" материал става единствено за рециклиране.
Глобализмът на 24.03.2020 в 11:06
ще бъде различен от двуполюсния свят на капитализъм - социализъм или от еднополюсен свят. Ще има обединения на държави в Север и Юг. В Севера ще бъдат великите северни сили като Северна Америка - САЩ, Канада, Мексико Куба, ЕС и цяла Европа, страните от бившия СССР, както и Мпнголия и Китай. Начело ще бъде избрано ръководство от всички северни народи. Севера и Юга ще бъдат нещо подобно на ЕС. Останалите държави ще са обединение Юг. Валути на Севера ще е доларът, валута на Юга ще е японаката Йена. Курса им ще бъде плаващ. Общия международен език ще е английският. Религията и в Севера и в Юга ще е диамантеното християнство с четири лица на Бог - и мъжки и женски. Различието между Севера и Юга ще бъде във фазата на Икономическия цикъл в Севера и в Юга. Това ще доведе до липса на икономически и финансови кризи. Няма да го обяснявам сега защо. Абсолютно всички страни ще влязат в НАТО. ще има свободно движение на стоки, пари и капитали в Севера и в Юга. Но между Севера и Юга няма да има свободно движение, а ще има охранявана граница и визов, митнически и други режими, както и границите не могат да се преминават между Севера и Юга, а само на ГКПП. Ще има и свободно движение на труд, майсторство и професионализъм на човешките ресурси в страните от Севера и страните от Юга. Но ще има ограничение работник от държава в Севера да работи в друга(а) държави от Севера и съответно в Юга за 15 години и след това този работник трябва да си доизкара своя стаж в своята родна държава. Като ще получава пенсия и от държавата си и от държавата или държавите, в които е работил. Това са най важните общи неща. Естествено има много детайли за тази организация на новия световен ред и закони,, но дяволът не трябва да е в детайлите, а тези детайли трябва да се осъзнаят от всички, да се запишат като закони и морал.
наклонената плоскост на 24.03.2020 в 11:20
Това обаче предполага, че от едно относително стабилно състояние отиваме към друго - "новия постглобален свят", както казва г-на. Само че след вируса може да се случи и друг гейм-чейнджър, след него - друг, след него - друг. И идеята за света, разделен като в 1984 на няколко местни сатрапии - рухва. Много им се ще на тавагишчите да колят и да бесят в своя периметър - и така до безкрай. Е, има и други варианти.
Sin на 24.03.2020 в 11:35
Така е. Остава само да се върне крепостното право. Преди всичко в Русия, световният ветропоказател на новия суверинитет. Всъщност да се узакони просто крепостносто робство, то отдавна е факт там. Примерно с една нова промянка на Конституцийката, която, по примера на Наполеон, всички в Русия с радост ще утвърдят. Така няма да има нито губернатори, нито гаулайтери, а старите, обичани помешчици. И то в икони - по църквата да се утвърди заповед всеки местен хетман да бъде почитан наравно с Христос ! Ей това му се вика на нов ред !
Мильо Лудия на 24.03.2020 в 11:37
Банани ще има за всички от сърце, само, че родни, расли по нашите географски ширини.
.................. на 24.03.2020 в 11:38
Да, глобализма е мъртъв .Изчезна и заплахата от джендър движението , умряха и теориите на фашистите че ромите са заплаха .Тук ги оградихма с телени мрежи но се оказа че няма ром заразен въпреки че не се мие с дезинфектанти . Заразата се оказа в София и при това от туристи разхождали се заради високия си стандарт. Селяните с къщи са обект на завист и при тях живота си тече същия , те са защитени .Идва века на любовта и Бог ще защити своите сеячи, копачи , тези които се радват на гживота като не чакат някой да ихм каже стойте си вкъщи защото земята не чака и стадото не чака за паша
До Другарят на 24.03.2020 в 11:42
Това което идва е комунизъм в най чист вид, по съвършен от Сталиновия. Или си ултра наивен и заблуден да вярваш в мантрите за демокрация или платен 'инфлуенсер' както наричат невинно многобройните платени агенти в медиите. Комунистите налагат егалитарен принцип към масите (но не към техния тесен кръг възприел се за елит). Това е глобализма. За съжаление автора не е прав. Сегашната пандемия е с една крачка по близо до глобален истински комунизъм смесен с малтусианство от чист вид.
Мильо Лудия на 24.03.2020 в 11:42
Sin на 24.03.2020 в 11:35 Спокойно бе, стига си плакал като вдовица за ... ще даваш дюкяна на дедо ти под наем не на Зара, а на Дика, пак ще има какво да намажеш на реститутската филия хехехе
Woland на 24.03.2020 в 12:06
Въпрос към по знаещите ? А мястото на България в новия свят къде ще бъде, към кой лагер ? Защото изглежда не я искат нито на изток , нито на запад. Като невярна жена . :-)
Глобализъм, автархия или... на 24.03.2020 в 12:10
Да не ругаем Дугин, а да се опитаме да го прочетем и разберем. Без съмнение бразован човек и пореден пророк, след умове като Мор, Маркс, Ленин, Троцки, Сталин, Мао, Ким, Кастро и хиляди други знайни и незнайни, сънували по добър живот чрез революции. И обикновено е ставало нещо друго. Както винаги се случва при мишките и хората. Неведоми са пътищата Божии.

Напиши коментар