Против всички естествени реакции на публиката на състезание, единствено в конния спорт публиката ръкопляска само наум при всяко добро изпълнение на ездач и кон. Възпитаната аудитория на конните състезания мълчи и на най-големите в света форуми по време на преминаването на паркура се чуват три неща: тупането на копитата, дишането на коня и картечната стрелба на фотоапаратите.
Единствено в конния спорт публиката ръкопляска наум

Публиката не се движи, не поощрява състезателите. Когато се случи инцидент или конят с върховно усилие преодолее трудно препятствие, над плаца се понася дружна стаена въздишка или групово хлъцване, но никога аплодисменти.

 

Причината: конете са изключително впечатлителни и дори малко движение или рязък шум може да ги накара да загубят концентрация. На първите си състезания младите коне се плашат почти от всичко – от мърдащи от вятъра рекламни банери на тренировъчния плац, от присъствието на другата конска конкуренция. Достатъчно е край оградата някой любящ татко да вдигне детето си на рамене, за да вижда по-добре, и изведнъж конят е полудял от ужас. В лошо време веещи се от вятър якетя или дъждобрани са идеална предпоставка за малка нервна криза. 

 


Един рязък жест от страна на публиката и конят може да стане неуправляем точно в момента на скока.

 

Сред много страшните неща са дългите обективи на фотографите. Опитните знаят да не изваждат апаратите встрани от тялото си, а да ги движат само пред себе си и никога рязко. Това не значи, че мераклии не се засилват на бегом да направят снимка и това е моментът, когато конят бута препятствие по време на скок или направо пада.

Добрите фотографи не позволяват да предизвикат вниманието на животното, защото ездачът не може да ги обвини пряко за грешките на своя кон, но всички знаят, че през визьора може да се види дали конят се е концентрирал върху обектива, а не в скока пред себе си.

Поради тази характерова особеност на конете е желателно състезателната дейност да започва още от детска възраст за ездачите, които не само добиват опит в конкуренция с останалите, но и да виждат далеч преди коня дали някой не прави простотия с ръкомахане или бързо движение и да опита да запази концентрацията на животното.


Вече и в България деца участват на турнири от 11-12-годишна възраст. 


На любителските състезания правилата са същите, но не се спазват така стриктно – публиката познава ездачите, крещи им отдалеч да се разбързат или на висок глас коментира скоковете им.

Когато малко момиченце захожда към тройна комбинация, конят му отказва да скочи. По регламент то може да опита отново и тъй като конят видимо се колебае, от публиката изскача ездач, който размахва силно шапката си, подплашеното животно се юрва с всички сили и без грешка прелита трите препятствия. Публиката аплодира.

Подобни ситуации обаче са по-скоро част от забавната страна на по-високия клас тренировки. Тренировки със съдии, а за някои и с награди. Един от популярните български ездачи, който се занимава любителски със спорта, почти през цялото време, докато преодолява паркура, не спира да говори: „Айдееее, идвамеее, айдеее, следващотоооо!“. И публиката се смее. Факт е обаче, че един от най-забавните участници никога не е стигал нито до голям турнир, нито до сериозни височини на изпитанията.

От Българската федерация по конен спорт отбелязват, че културата и на българската публика осезателно се променя. На първо място расте броят на ездачите в страната и те са съпричастни към усилията на ездача и коня, излезли на плаца. На второ – тези, които се вълнуват от конен спорт, следят световните турнири по Евроспорт и виждат как едни от най-големите милионери и милиардери в света гледат и само хапят устни от вълнение, но не реагират по друг начин.

Утре на конната база „Ген. Крум Лекарски“ в Божурище ще се проведат състезанията от последния ден на тридневната Световна купа по прескачане на препятствия. Най-зрелищното състезание започва в 15,30 ч.

Бурните аплодисменти са разрешени само в надбягванията.

В България, ако не броим няколко кушии на Тодоровден, конни надбягвания няма. Инфраструктурата за такива стадиони е изключително скъпа, отделно са трасетата за тренировки, които са на цената на стадион.

Но дори в държавите, където конните гонки са историческа традиция, специални стюарди се движат пред най-популярните коне и с вдигнати ръце показват на публиката да замълчи. Така на стадион с 50 хиляди души, наместо мексиканска вълна, мълчанието настъпва отсек по отсек, докато преминава някой легендарен кон. Мълчанието е задължително и докато бегачите влизат в стартовите боксове. Един изплашен кон безгрижно поваля 8 човека, които се опитват да го набутат вътре.

Очаквайте специално за "Гласове" историята на английския жокей Стив Никълсън и неговия кон Път към Франция, който преди броени дни получи от английската кралица Елизабет ІІ купата за победата в надбягването Роял Аскът. 


Под този кадър Стив Никълсън коментира ококорения вид на големия победител: "Леле, Пътят към Париж току-що забеляза кралицата!" 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Маската 10 ноември

Маската 10 ноември

Може би една от причините така да се взираме в периода след 10 ноември...

Напиши коментар