Обяснението, че здравните власти в България регистрират високи пределни цени, за да не подбиват цените на фарма-индустрията в другите страни на ЕС е публично самопризнание, че мамят останалите държави в Съюза. Със същата претенция фарма-индустрията може да изисква от другите страни да поддържат високи регистрационни цени, за да продават скъпо на другите си пазари вкл. и у нас – така излиза, че здравните власти в страните от ЕС се надлъгват в полза на фармацевтичните компании и им осигуряват неправомерни печалби по нормативен път. Обещанието, че при търгове фарма-доставчиците ще свалят цените е другото самопризнание, че регистрираната цена е свръхвисока, което видяхме в случая с Pemetrexed – 1 063 лв. е продажната цена при едни болници за една опаковка, за други е 118 лв., а НЗОК плаща и двете фактурирани цени, което е преразход на публичен ресурс в големи размери, особено когато става въпрос не само за едно лекарство.

 

 

За 2017 г. докладът на ЕК за здравеопазване (публикуван през 2020 г.) класира България на първо място по доплащане в ЕС като от структурата на доплащанията се видя, че в извънболничния сектор (5% в РБ срещу 3.1% в ЕС), болничния сектор (4.1% в РБ срещу 1.4% в ЕС) и денталния сектор (1.6% в РБ срещу 2.5% в ЕС) показателите са сравними и в границите на едни приемливи рамки. Ненормално високи са във фарма-сектора и то в особено големи размери (32.7% в РБ срещу 5.5% в ЕС или 594% разлика не в наша полза).

 

По долу ще опиша само един от прийомите на фарма-играчите, който естествено е невъзможен без съдействието на властта. За пример давам Наредбите, по които става ценообразуването и регистрирането на пределните цени в България през 2000 г. и 2019 г.

 

Цитирам конкретните текстове от 2000 г.:

ПМС №130 от 13 юли 2000 г. за приемане на НАРЕДБА за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно (ДВ бр.59 от 21 юли 2000 г.)

Раздел II

Образуване на пределна цена

Чл.4, ал.(1) Пределната цена се образува от следните елементи:
1. Цена на производител, заявена от съответния производител в левове, която да не е по-висока от най-ниската регистрирана цена в страна – член на Съвета на Европа;
(Министър: И. Семерджиев)

 

А това е цитат на конкретните текстове от 2019 г.:

ПМС №56 от 28 март 2019 г. за приемане на НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА, ПРАВИЛАТА И РЕДА ЗА РЕГУЛИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ (ДВ бр.26 от 29 март 2019 г.)

Глава втора.

ОБРАЗУВАНЕ НА ЦЕНА НА ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ, ВКЛЮЧВАН В ПОЗИТИВНИЯ ЛЕКАРСТВЕН СПИСЪК И ЗАПЛАЩАН С ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА

Чл.8. (1) Цената на лекарствен продукт, включван в ПЛС и заплащан с публични средства, се образува от следните елементи:
1. (изм.- ДВ, бр.26 от 2019 г., в сила от 01.04.2019 г.) цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция;
(Министър: К. Ананиев)

 

Сега нека направим разграничението на подходите за рефериране на цените – през 2000 г. реферираме към най-ниската регистрирана цена в страна-член на Съвета на Европа. Съветът на Европа е международна политическа организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 страни-членки, за разлика от 27-те страни-членки на Европейския съюз). Един от най-известните органи на Съвета на Европа е Европейският съд по правата на човека. Друг важен орган на Съвета на Европа е Съветът на европейската фармакопея, който залага стандартите за фармацевтичните продукти в Европа – това беше една от причините да заложим на Съвета на Европа и нейните страни-членки, а другата съществена причина са ниските цени в страните, които не са членове на ЕС.

 

Във втората цитирана Наредба от 2019 г. се реферира спрямо регистрираните цени в 10 страни-членки на Европейския съюз. В крайна сметка България, която има 0.3% дял от БВП на страните-членки на ЕС определя нормативно, че ще използва за референтни цените на 10 държави от богата Европа (Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция). Апропо, за разлика от нашите около 60 милиарда евро БВП, ЕС има БВП в размер над 15.3 трилиона евро.

 

Ето защо са наистина учудващи постиженията на нашия корпоративен фарма-сектор, който през 2017 г. е успял да „отхапе“ близо 56% дял от общите разходи за здравеопазване и 32.7% от частните доплащания в здравната система при положение, че за извънболнична помощ са 5%, за болнична са 4.1%, а за дентална едва 1.3%. Останалите над 23% фарма-секторът прибира от публичните разходи. При такава нормативна помощ като горецитираната няма как в сравнителен план да не „бием“ ЕС по показателя частни разходи за лекарства с цели 594% (32.7% в България спрямо 5% в ЕС). „Бием“ ги не само в проценти, но и в абсолютни числа (567 евро средно на глава от населението в България при средно 522 евро в ЕС ППС).

 

Обяснението, че здравните власти в България регистрират високи пределни цени, за да не подбиват цените на фарма-индустрията в другите страни на ЕС е публично самопризнание, че мамят останалите държави в Съюза. Със същата претенция фарма-индустрията може да изисква от другите страни да поддържат високи регистрационни цени, за да продават скъпо на другите си пазари вкл. и у нас – така излиза, че здравните власти в страните от ЕС се надлъгват в полза на фармацевтичните компании и им осигуряват неправомерни печалби по нормативен път.

 

Обещанието, че при търгове фарма-доставчиците ще свалят цените е другото самопризнание, че регистрираната цена е свръхвисока, което видяхме в случая с Pemetrexed – 1 063 лв. е продажната цена при едни болници за една опаковка, за други е 118 лв., а НЗОК плаща и двете фактурирани цени, което е преразход на публичен ресурс в големи размери, особено когато става въпрос не само за едно лекарство.

 

Сега нека разгледаме как се отразява този процес на бюджетите на НЗОК за лекарства в годините имайки предвид, че Наредбата от 2019 г. е предхождана от подобни регламенти още от 2011 г.:


- 2001 г. – общ бюджет за лекарства по отчет – 182 млн. лв.;


- 2011 г. – общ бюджет за лекарства по отчет – 524 млн. лв.;


- 2019 г. – общ бюджет за лекарства по отчет – 1.338 млрд. лв.

 

Увеличението е 7.34 пъти или 734%.

През 2011 г. МЗ се отказа от централизираната процедура за онкомедикаментите и ги прехвърли на над 80 болници, а след това задължи НЗОК да плаща на болниците по фактурирани цени. В резултат се получи следната бюджетна градация във времето:
- 2011 г. – бюджет за онкомедикаменти по отчет - 116.2 млн. лв.;
- 2020 г. – бюджет за онкомедикаменти по план - 498.5 млн. лв.

 

Увеличението е 4.29 пъти или 429%.

 

Логичният въпрос, с който следва да завърши и този анализ по подобие на предишните е:

 

Кой е тук „лудия“? Който „яде зелника“ или който му го дава!
Но нека не задавам отговори.

 

И за финал, да не забравя да поздравя съветника на министър Кирил Ананиев по лекарствената политика и бивша директор на ИАЛ – маг.-фармацевт Асена Стоименова, която само преди два дни бе избрана за председател на Българския фармацевтичен съюз! Ако бъде все така полезна за лекарствената политика и фарма-индустрията, това със сигурност ще ѝ помогне да си осигури още един мандат.

  

Фигурата е от доклада на ЕС за 2017 г. като цитираните над 40% разходи за лекарства и медицински изделия касаят само частните доплащания. В допълнение с публичните разходи делът на фармацевтичния сектор достига до 56% и продължава да расте.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...

5 коментар/a

Ама, разбира се! на 13.02.2020 в 14:40
Всеки, който има достъп до публичен ресурс в България, краде! Повечето - напълно законно! Това е основата на управлението на България! Това е и единствената причина за стремежа към властта! Левите и десните са само в главата на шпионина от ДС Коритаров! Политическата система е така организилана преднамерено, че партийните върхушки и участващите в държавните власти да са несменяеми! Другото са следствия и е елементарно - удобно законотворчество, парламентарен театър, липса на отговорност, пълна зависимост на властите една от друга, най-вече от партийните вождове, превзети медии, демонстрация на сила и непукизъм и кражби, кражби ...!
Гларуса на 13.02.2020 в 22:33
Е,нали варненската пъпка е зам мин.предс. какво чакате,той човека за това е в НС.
Fero на 14.02.2020 в 17:53
Проблемът - описан. Логичният въпрос - какво да се направи?
999 на 14.02.2020 в 19:16
Проблемът се решава със смяна на упрявляващите: Нардоно събрание, Минстерски съвет, Български лекарски съюз, Фармацевтичен съюз и т.н.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 17.02.2020 в 03:49
проблемът се решава като най-напред хората се заинтересуват от огромните средства, които плащат за лекарства. Както преди е написал авторът в друга статия-който нехае-плаща.И не получава неговото съчувствие!Погледнете-тази статия има под 1900 посещения за над 80 часа, тя е за събития, които реално се случват в БГ и пряко бъркат в джоба. А статия за това как някой в РФ казал ,че ще се оправят за СП2 сами събира 5000 посещения за 17 часа. Голям дерт е това, нали? 4 млрд за лекарства на 6 млн човека-това са по 650 лв на година на калпак, равно на $370. Аз съм човек на възраст и миналата година за пръв път съм платил около $250 от джоба за лекарства, обикновено плащам около $50 на година за хапчета за високо кръвно плюс нещо друго дребно. Миналата година дадох допълнително $200 за някакво ново/експериментално лекарство(т.е. скъпо) за да разтвори тромба в кръвта ми (разтвори я!) Хората не се интересуват особено много от това,което пряко ги засяга и забравят, че приятелството си е приятелство, а сиренето е с пари. Бог помага, но в кошара не вкарва. Може и да се промени малко: Бог помага, но от кошара не може да изкара! Беееееееее

Напиши коментар