България напълно пропиля уникалния си шанс да направи реклама на зимния си туризъм чрез Световната купа по ски в Банско. Това е горчивият извод от най-значимото събитие в спортния календар на страната ни за 2015 г.
Световната купа по ски в Банско – пропиляната възможност за реклама на България

Борбата за спечелване на такъв старт в световните ски е уникално признание – за възможностите на българските специалисти да организират състезанието, да изградят трасе по изискванията на FIS, да осигурят условия за настаняване на световния ски елит, които включват не само хотел и храна, а приятни емоции, организация на сигурността, координация с медиите по цял свят.

И когато всичко това е факт, когато по време на Световното първенство по ски от САЩ постоянно тече реклама за предстоящите стартове в България, ние съвсем по нашенски пропускаме всяка възможност да се говори не просто за купа по ски, а за България като място за любителите на зимни спортове.

Пропуските са във всякаква координация между медиите и ведомства в начина на отразяване на цялото събитие; в проспиване на всички възможности да бъдем оригинални и уникални. Така топката остана у скиорките, които едно говореха пред българските журналисти и плюеха с пълна сила по условията за каране пред агенция „Ройтерс“. 


Линдзи Вон в първите моменти на бурно възмущение от тежките условия на пистата, най-вече от мъглата. 

У нас от години се говори за съдържанието на международна туристическа реклама на България, финансирана с европейски средства. От Министерството на туризма ще канят у нас известни личности, които дори лично премиерът ще съпровожда по избрани маршрути, за да говорят за страната ни след това. Пълна е немощта в представянето на онова, което се търси най-активно според Световната туристическа организация – събитийния туризъм. У нас в картинките той се изчерпва с малко фолклорни фестивали, нестинарки и кукери.
Явно онези, които правят рекламата на България, не считат, че е важно да се промотираме с онова, което за други нации е ключов бизнес, което носи директен и гарантиран приход за целия сектор и дава едновременна заетост на атракцията (зимен спорт), на заведенията (няма такова чудо като ски на all inclusive), на хотелиерите и на търговските обекти.

България – ски дестинация, се представя с картинки досущ като от всеки зимен курорт – малко писти, малко слънце, мама, татко и дете – ухилени и със ски маски.
Четири световни купи досега и нито една снимка от тях в рекламните материали за България. Безхаберие, липса на връзка с главния мозък или плъзгане по най-лесната плоскост – просто слагаме едни снимки и отчитаме едни пари? Ето я бездната между институциите: спортното министерство не си говори с това на туризма (преди на икономиката), съответно от ресорното ведомство не знаят какво да кажат на онези, дето правят рекламата, а хората, които правят рекламата, не се интересуват и грам от онова, което прави България наистина привлекателна.

На никого от хората, дето я решават рекламата, не е ясно от каква величина е световната популярност на спортистките, които посрещна Банско за световната купа по ски, и че добрите думи за България на коя да е от тях са в пъти по-ценни, отколкото на някоя от сестрите Кардашиян например или дори на някоя кинозвезда. 


Най-ценната реклама за цял сектор на туризма ни пристигна на крака у нас.

Започваме с първата вечер на официално теглене на стартовите номера на състезателките на 27 февруари. Това се води и официално откриване на Световната купа.

На площада в Банско

при най-оптимистично броене се бяха събрали не повече от 200 души.
На сцената застанаха шефът на българската ски федерация по ски Цеко Минев, облечен в национален ски екип, министърът на туризма Николина Ангелкова със скиорско яке и министърът на спорта Красен Кралев – по балтон. И това е груба грешка: на този вид форуми и принц Чарлз би бил по скиорско яке, не че си няма смокинг. Странното е, че точно министърът на туризма не го знае.

Най-запалените фенове на скиорките бяха в първите редици на публиката и те вдигаха достатъчно шум в израз на възторга си. 

Но в самия град по нищо не личеше, че купата ще се провежда, нямаше безброй плакати, които да канят за откриването. При разговори с руснаци, англичани и сърби те казваха: „Да, дочухме нещо такова“, но никой не каза: „О, това е такъв късмет! Още на рецепцията ни посрещнаха с информация! Поне в един от дните ще гледаме!“.
В хотела, разположен срещу този, в който са настанени състезателките, няма нито една рекламна брошурка, с която да се споменава наличието на форум от световна величина. На въпроса дали са дошли гости специално за купата, отговарят: „А, защо да идват за това? Те хората идват да си карат“.

На което българите можем да коментираме: „Е па що ги ручахме жабетата?“ – то и без купа хората си карали.

Добре, няма да се сравняваме със западните държави, където ските са национален спорт и традиция и където за същото теглене на стартови номера се събира около 20-хилядна публика, зрителите на състезанието плащат между 50 и 1500 евро за билет, събрани на едно място са около 40 хиляди души. 


Зимните спортове и интересът към всеки от тях е национална култура в Австрия. 

Въпросът обаче е защо пиарите на министерствата на спорта, на туризма, на община Банско не бяха направили необходимата мобилизация и площадът да е пълен, а всеки хотел от входната си врата да информира за купата?

Самите хотелиери не разбират

какво им носи купата, за която говори целият свят, именно в Банско. Защото дори само в България да се популяризират зимните спортове, това е добре на първо място за тях. Ако всеки хотелиер сложи логото на предстоящото състезание в сайта си, бъдещите клиенти от Балканите вече ще са гарантирано заинтригувани, ще им се иска да са част от този световен празник на ските. Ако всеки хотелиер постави знака на състезанието на вратата си, а вътре се продават всички рекламни продукти за купата – шапки, фанелки, ключодържатели, флашки, раници, лепенки и прочее, това е още реклама и предварително заявен интерес от потенциална публика. Защо в Банско не се предлагат лепенки за каски и за дрехи със знака на купата, остава загадка.

На вечерта на откриването на 27 февруари още от площада обаче е видна пълната липса на координация между ведомствата. А това също е работа, свързана с купата, защото подобни масови прояви са израз на всеобща ангажираност, на интерес, на потребност подобно събитие да се случва точно на това място. Когато три четвърти от площада е празен, това е лоша организация и несвършена работа.

И за да продължи традицията на това, че никой не се интересува кой къде е и защо има смисъл да е там, на приема, който представляваше и изложба на традиционни местни кулинарни специалитети, две пиарки обясняваха, че на тази и онази малка кръгла масичка хората да не си слагат чашките и чинийките, щото те били предвидени за официалните лица. Момичетата явно не знаеха, че официални лица никога не ядат публично на такива събития. А работата на пиарите е да осигурят посещение на чуждите медии, а не да се правят на сервитьорки.

В същото време от акредитираните журналисти по-малко от половината бяха научили, че предстои нещо подобно на площада, и в крайна сметка на кулинарната изложба присъстваха предимно банскалии, малко родни журналисти и официалните лица, които публично не се хранят. 

За лош късмет на организаторите на състезанието времето се оказа изключително непостоянно и състезанието бе отложено в два последователни дни. Трудно и изнервящо е поддържането на доброто настроение на публиката, която се вкисва все повече с всяка допълнителна минута чакане и пред възможността да се наложи да си тръгне.

Навсякъде по света за всички подобни моменти е предвидена някаква програма. От тонколоните в Банско очаквано обаче звучеше музика като от ретро радио. Стари латино хитове, сиртаки, изобщо – всичко, което е било актуално преди 20-30 и повече години. За да е веселбата пълна, четири девойки играха балет за гостите. Облечени със скиорски екипи и с шапки с помпончета, те правеха елементарни дискотечни движения. На никого обаче не хрумна, че шоуто на подобен форум, особено когато се показва пред над 100-милионна публика по цял свят само по време на изчакването (когато състезанието тече, зрителите достигат 200 млн.), трябва да е истинско шоу – смело, цветно, завладяващо. Показаното на сцената беше обидно, слабо, провинциално и немощно като на читалищна вечеринка за 8 март.

Тук пролича

пълната липса на координация

между организатори и министерства. Министърът на туризма Николина Ангелкова похвали пред „Гласове“ отличната организация на събитието. Освен спортно събитието е реклама за България, то подкрепя родния ски туризъм, каза тя. „Смятам, че това, което е направено като организация, е на много високо ниво.“ Да, но ставаше дума за състезателната част и за нищо друго.

По начина на представяне по телевизията обаче България не получи никаква реклама, беше просто чакане един проклет облак да се махне.

Какво можеше да се случи на сцената: български фолклорен мъжки състав можеше да излезе със състезателно облекло на български скиори и обути със ски обувки, в ръце да държат щеки и ски и да играят народни хора. Да, изтощително е, но публиката щеше да полудее, камерите нямаше да снимат облаците, кой от публиката изглежда най-смешно и дали на стартовата къщичка се чешат по носа или се замерят със снежни топки. Цял свят шеше да види неочаквано шоу! Фолклорни танцьорки можеха да играят народни танци, с каски и маски на националния отбор и да държат щеки, иначе облечени в народни носии. Нещо нетипично, различно, запомнящо се. Все пак в цял свят е известен ансамбъл „Пирин“. На никого не хрумна, че няколко певици могат да застанат върху ски и подпрени на щеките, да изпълнят песен, каквато на нито едно друго състезание по света не може да се чуе.

Део в компанията на четирите момичета с немощните дискотечни движения не е шоу. Тъжно е.

И стигаме до деня 1 март, когато за наш късмет инатливият облак се вдигна от средата на пистата и състезанието се случи.

Колко големи късметлии

трябва да сме, че Световната купа по ски да се случи в ден, когато отбелязваме една от най-пъстрите национални традиции – Баба Марта?
Познайте дали някъде по какъвто и да е начин се виждаше мартеница? На трибуната? Не. 


Словенското знаме се вееше най-активно още от първия ден, а мъжът, който го държи, е баща на журналиста от словенската информационна агенция. Семейно двамата считат за кауза да подкрепят своя отбор. 
 

До името на Банско, написано със син цвят върху снега, покрай което прелитат скиорките? Не. 

Върху някого от официалните лица – от президента на България, през министрите и момите в национални носии, които подаваха наградите? Не. 

На стартовата къщичка, където поне връхните дрехи на състезателите могат да бъдат закичени? Не.
Твърдим, че българската мартеница е уникална, че това е национална традиция от векове, че тя ни различава от другите.

Нито FIS, нито някой друг можеше да протестира, ако трибуната беше украсена с мартеници. Защо микрофоните на журналистите от чуждите медии не бяха закичени с по една? 


При поредното интервю на Пепи Попангелов на 1 март по ORF можеше да се видят три мартеници – на водещия, на микрофона и на българския скиор.

Защо колегите от телевизиите от сутринта не бяха украсени с бяло и червено и още с първите си думи да разкажат не за облака, а с какво са закичени? Защо никой не поднасяше по една мартеница на всяка финишираща състезателка?

Докато седях сред колегите от други държави, им разказвах за Баба Марта, карах ги да изричат „мар-те-нич-ка“, подарявах не само на тях, ами за жените и за децата им. „Пак ли ще бъде за здраве, ако я вържа на цвете на балкона? А късмет носи ли? А откога си ги слагате тези конци?“ – прости въпроси, лесни отговори.

Някой си мисли, че в някой от пресцентровете бяха подготвени мартеници? Няма такова нещо.

Говорих със скиорки. Май че били чували за това с конците. Дори в хотелите да са им поднесли между другото, никой не опита да направи от нашата традиция акцент. Световен акцент. И това е

безплатно пред 200-милионна аудитория!

А освен всичко друго, тук става дума за нещо просто и ефективно: всички спортисти са суеверни. Всички! В ските преди състезания мъжете не се бръснат, жените си правят свои заклинания, тези с дългите коси ползват само един и същи ластик. Слагаш им по една мартеница за сила (на ластика на косата) и я наричаш за шеметно приключване на сезона, и те няма да я свалят, те ще си я обичат, а ако са доволни от представянето си, ще я носят с години!

В България именно принц Чарлз получи мартеничка и не я беше свалил цяла година. И когато го питали какъв е този бяло-червен конец на китката му, той казвал, че е от България и че носи здраве.

При връчването на наградите всяка от състезателките получаваше голяма бутилка с шампанско. Не можеше върху нея да бъде сложена и голяма мартеница ли? 


Световната звезда и може би носител на Големия кристален глобус за сезона Тина Мазе получава от министър Ангелкова шампанско. Мартеница в картинката, като част от рекламата на България и нейните уникални традиции? Няма. 

 

В общата суматоха българският президент Росен Плевнелиев слезе в пространството, където състезателките застават след финала. Там те свалят защитните си кори, говорят с други състезатели и с екипите си, вадят дрехи от саковете си, изобщо – оправят се. 


На два метра от президента Плевнелиев Линдзи Вон оправя опашката си, преди да свали защитната кора от гърба си. 

Хубаво е президентът на една държава да се появи лично в този бокс, но е абсурдно неговата охрана да подскача и да се прави, че го защитава с разтворени ръце, когато в тясното пространство зад гърба му преминават състезателките, без дори да знаят кой е този човек. Все пак там е място за състезатели, а не за хора с охрана. 


Президентът прегърна и разцелува българската състезателка Мария Киркова. И тя нямаше мартеничка. 

Всъщност нито българските, нито чуждите медии бяха уведомени, че Росен Плевнелиев ще присъства. И затова срещите с него бяха на принципа на внезапния улов. Ако познаваш Плевнелиев лично или си с достъп до този бокс – интервюираш го. Иначе само гледаш. Така, след като „Гласове“ говори с него и първо пред „Гласове“ Плевнелиев каза, че неговата фаворитка е Ана Фенингер, колеги от словенската и италианската информационна агенция се поинтересуваха кой е този мъж, който се държи като звезда, раздава целувки и маха с две ръце към публиката.

Отново благодарение на лично познанство и със съдействието на „Гласове“, президентът се върна назад и на драго сърце отговори на въпроси и на други медии.

Продължаваме с

отразяването на състезанието в новините.

Каква е голямата цел? Да докажем, че България е ски дестинациия, че тук е достатъчно хубаво, за да се провеждат форуми от най, най-висок клас, че българите няма нужда да пътуват на 1000 и повече километра, а да карат ски в страната си.

В двата дни на лошо време обаче телевизиите показваха около 30-секундни репортажи, в които ставаше дума, че времето е лошо и състезание няма.

Ако допуснем, че на медиите не им пука за усилията на държавата да се докажем като качествено място за ски, защо организаторите на форума (с най-пряк интерес), съвместно с две министерства, не проведоха предварителни срещи с всички медии, за да обяснят важността на това отразяване? И то не само от Банско, а усилено да се говори по темата ски, да се напомни историята ни от времето на Пепи Попангелов, който бе сред коментаторите през цялото време; да се обяснява каква е ценноста на организиране на форум от такава класа, защо е от интерес на нацията да търси здраве в зимните спортове.

Темата не може да се изчерпва само с това

дали е паднал облак или не

и дали спускането ще се осъществи. Зад организацията стоят стотици часове работа, хиляди хора, ангажирани с процеса, интересни истории на тези, които с челници дори и през нощта работят по трасето. 

Излъчват се репортажи за технологията за подготовка на трасето, да се видят стотиците доброволци, да се видят летящите насам-натам хора, които висят от хеликоптер, прегърнали мрежи и колчета. В подобно отразяване не става дума за реклама на курорт, а за национална кауза, за бъдещето на младите хора, за развитие на цяла индустрия.

Да, но от медиите не се интересуват от темата (освен ако не се докопат до пари за платени репортажи); организаторите (което включва и министерствата) не са си мръднали пръста за този вид мащабна организация, която да ангажира всички с пълноценно говорене по темата зимни спортове.

На принципа „ние го правим, бъдете така добри да ви хрумне да го отразите“ не се работи!

На 1 март Нова телевизия излъчи обширен репортаж на тема ски и зимен туризъм, подготвен с всички гледни точки (включително от други държави), обективно и интересно. Нищо не спираше и другите телевизии да направят същото, но скуката в репортажите надделя.

 

Ако някой в България беше искал да постави

акцент на най-голямото спортно събитие в страната за 2015 г.,

още през декември трябваше да започне масирана реклама и фотоизложба от летище София от проведените досега четири световни купи (там това се прави безплатно); още от столицата трябваше да се появят билбордове, които канят на събитието; рекламни брошури трябваше да бъдат сложени във всички популярни хотели в столицата, в Пловдив, в Благоевград и естествено в Банско. Така, както по пътищата е осеяно с табелки към мототрасето в Горна Росица, Севлиевско, така трябваше знаци да водят към Банско. Но това не се случи.

Все още не е решено дали ще получим същото домакинство през 2017 година, най-малкото защото предстои нелека процедура на оценяване, редом с всички желаещи курорти по света, които се надяват на подобна чест и признание. Факт е, че организацията за провеждане на самото състезание по думите на всички участници бе на отлично ниво, трасето е било чудесно построено, гостоприемството – незабравимо. Състезателките не спестиха конкретни критики, но до една бяха сигурни, че искат отново да се състезават в България. И след като всичко това е факт, то разполагаме с две години да се готвим за представяне, което да остави следа в желанията на хората, които обичат зимните спортове и да ги убедим къде да отидат – в България! 

 


 

 

Още от категорията

Маската 10 ноември

Маската 10 ноември

Може би една от причините така да се взираме в периода след 10 ноември...

39 коментар/a

Свидетел на 06.03.2015 в 00:10
доста манипулативен текст. бях на световното и описаното е преиначено. защо авторката не пише за огромния български флаг, който покри целите трибуни? Защо не отбелязва, че водещите - 1 българин и 1 чужденец разказаха на зрителите за Баба Марта? явно тази просто иска да напише нещо по-различно, но не е това начинът, тъй като изопачаването на истината не прави от никого журналист!
Валентин на 06.03.2015 в 00:34
Съгласен съм с всичко, освен с частта за хотелиерите. От години Концесионера Юлен се държи монополистично и тотално диктува правилата. Примери са закриване на сезон без предварително уведомление, забрана за продажба на карти на хотели, които не са на Цеко Минев и т.н. При тези мероприятия също никой не си мърда пръста официално да уведоми самите хотелиери. Как да рекламират нещо, за което и те самите научават от медиите?! Не се прави така!
Джордж Оруел на 06.03.2015 в 00:41
Много е зле Банско , голяма простотия. В момента съм в Копаоник в Сърбия на светлини години е от Банско , а за Австрия да не говориме .
СВОБОДЕН ПАЗАР на 06.03.2015 в 00:41
В коя бедна че и южна държава развиват зимен туризъм, в държава със стандарт на гето.
Валентин на 06.03.2015 в 01:16
Съгласен съм с всичко, освен с частта за хотелиерите. От години Концесионера Юлен се държи монополистично и тотално диктува правилата. Примери са закриване на сезон без предварително уведомление, забрана за продажба на карти на хотели, които не са на Цеко Минев и т.н. При тези мероприятия също никой не си мърда пръста официално да уведоми самите хотелиери. Как да рекламират нещо, за което и те самите научават от медиите?! Не се прави така!
Алекс на 06.03.2015 в 01:25
Свидетел, Въпросът не е колко си се радваме ние на курорта, а това пред другите държави се представяме ЗЛЕ. Ако потърсиш в гугъл \"ski Bulgaria\" излиза статия в tripadvisor озаглавена \"Don\'t do it\" редом със статията на ройтерс колко лоши са условията за каране, както и статия в британския телеграф, че дори ниските ни цени не са достатъчна причина за посещение. Имахме възможност да блеснем и я пропиляхме. Това е.
Лияна на 06.03.2015 в 02:31
До Свидетел: На коя публика беше разказано за Баба Марта? Българският флаг минава ли за мартеница? Отново в интерес на обективността, толемият наш флаг се появи веднъж, словенският вееше постоянно. Факт ли е - което се вижда и от снимките, че никъде не бе сложена дори една мартеница? Факт ли е, че нито едно официално лице не беше с мартеница? Вярно ли е, че шоу програмата беше на квартално ниво? Вярно ли е, че охраната на президента го пазеше от скиорките? Що се отнася до хотелиерите, ако е в техен интерес, писта ще прокарат, за да раздават рекламни материали за купата, само и само да се продават. И още нещо: никоя частна фирма не може да забрани личното рекламиране с предстояще събитие. Говорих с хотелиери и те наистина не го и мислят като възможност.
Джордж Оруел на 06.03.2015 в 05:46
Какви ниски цени на Банско ? 360лв. карта за шест дни за двадесетина километра що годе читави писти. Австрия 440лв. За 700км. писти . Ганьовци
Лияна на 06.03.2015 в 15:04
Джордж, ако говорим за същия австрийски курорт :), пистите са 860 км, лифтовете са 270, а в цената на картата се включва безплатен транспорт в целия регион. Сезонната карта струва с 500 лв. по-малко отколкото сезонната у нас само за един курорт.
Фен на България на 06.03.2015 в 17:58
Текстът е доста негативно преекспониран. Линдзи Вон имаше мартеничка и дори спомена при едно от интервютата, че това й е донесло късмет при спускането в неделя. Освен това, основната критика на американката беше към федерацията (във връзка с лошата преценка на условията), а не към организацията. Най-много ме дразни, че стилът на статията всъщност е в абсолютен разрез с идеята й - ако собствените ни журналисти търсят само евтина сензация чрез преекспониране на недостатъците, как изобщо да говорим за ПР на страната ни?
Фен на България на 06.03.2015 в 18:04
p.s. Направо се срамувам от снимката на словенското знаме и липсата на къдар, при който цялата трибуна беше покрита от националния флаг на България. Очевидно, много по-важни са били глупавите масички с напитки... Ако Ви липсват тези кадри, с удоволствие ще Ви ги изпратя!
Лияна на 06.03.2015 в 18:18
Фен, на 1 март Линдзи нямаше мартеничка и го знам, защото не само бях до нея, но и взех й интервю и накрая й дадох мартеничка. Ана Фенингер нямаше мартеничка - изобщо излишен спор е това, защото от достатъчно други снимки се вижда кой какво НЕ Е показал. 200 милиона аудитория и нищо, с което България да се отличи като самобитност е глупост. И голямото знаме може да се появи еднократно, но аз бях там всичките дни и знам какво се виждаше от камерите, които излъчваха чакането. Пропуските са факт и ако според Вас такива няма, да попитам от коя част на организаторите сте, които не сте си свършили работата?
кривата краставица на 06.03.2015 в 20:44
Едно време на преекспонирането му викаха баламосване. А журналистиката си е все същата, само методите за баламосване станаха по-разнообразни и рафинирани.
Светла на 06.03.2015 в 22:38
Уникалнo написано. Много сте права. Браво!
Джордж Оруел на 06.03.2015 в 23:24
Лияна , принципно имах предвид Цилертал , но мога да дам пример и раиона Залзбург 2000 кл. писти с една карта 440лв .за шест дни .В момента съм в Сърбия на Копаоник , пистите са 60 км.доста по хубаво от на Банско ,шест дневната карта струва 200лв. За съжаление Банско е само един балон.

Напиши коментар