През 80-те г. на ХХ век Дън Сяопин дефинира китайската външна политика с една формула, която беше широко възприета и стана емблематична след репресиите на “Тянанмън”: “Да наблюдаваме спокойно; да гарантираме позициите си; да водим спокойно делата си; да прикриваме способностите си и да чакаме да дойде нашият час; да бъдем дискретни и никога да не претендираме за лидерство”. Времената се промениха и дискретната страна на Дън Сяопин трябва да се чувства доста сигурна в себе си днес, за да води толкова агресивна пиар кампания по време на кризата с Covid-19. Тя обаче само увенчава настъплението на китайската реторика, започнало няколко години по-рано.

 

Лоран Гаяр (вляво) е изследовател във френския Университетски учебен и изследователски център (CERU), преподавател и колумнист. Валдемар Брун-Теремин е управляващ директор и основател на компанията за управление на инвестиции “Тургот Асет Мениджмънт” (Turgot Asset Management). 

 

Още на 9 януари 2019 г., след ареста в Канада на високопоставена служителка на Huawei, обвинена в нарушаване на санкциите, наложени на Иран от Вашингтон, китайският посланик в Канада, Лу Шайе, изобличи в изявление, публикувано в The Hill Times, канадската правосъдна система “на две скорости”, отразяваща “западния егоизъм” и “бялото превъзходство”. Лу Шайе вече не е на пост в Отава. От юни 2019 г. той е извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република във Франция и Монако, което позволи на петдесетгодишния свадлив мъж, перфектното въплъщение на китайските политици от “шесто поколение”, да си създаде репутация в Европа с няколко крайни изявления. Последното от тях се отнася до продължаващата епидемична криза. Според Лу Шайе “нямаше да стигнем дотук, ако Западът беше успял да овладее по-добре епидемията”. Извънредният посланик се възползва от нея, за да разкритикува медиите и чуждите кореспонденти, неминуемо враждебни на китайския модел, който би могъл да изиграе ролята на модел в света в тези смутни времена: “Това не е лозунг. Това е нашето виждане. Ние смятаме, че това е единственото решение, за да бъде светът по-добър отпреди”. 

 

Тонът е рязък, но съвсем не изненадващ. В миналото Китай вече е отговарял със сила на атаките, но Пекин винаги е оставал повече или по-малко в отбрана. Епидемията от Covid-19 изглежда e променила ситуацията, както твърди ген. Цяо Лян пред журналистите Вей Донгшенг и Джуанг Лей в майския брой на списание «Bauhinia» (Ziijing), официално китайско издание в Хонконг. Цяо Лян  е генерал в оставка от Народноосвободителната армия, но нещо повече, той е и съавтор, заедно с Ван Хиан Дзу, друг бивш офицер от Китайската армия, на книгата “Неограничената война” (La guerre hors limites), която вдигна голям шум при публикуването си през 1999 година. Същата година президентът Дзян Дзъмин постави началото на нова фаза в стратегията за китайско развитие, издигайки лозунга “да излезем от Китай”. Двадесет години след излизането на книгата, Китай започна нова фаза в тази политика и анализът на Цяо Лян пред Ziijing хвърля нова светлина върху китайските амбиции. 

 

На първо място, Цяо Лян смята, че САЩ представляват залязваща производствена сила. “Дори и САЩ да продължават да разполагат с високи технологии, да имат долари и американски войски, всички тези елементи се нуждаят от производствена подкрепа. Без преработвателна индустрия кой ще поддържа високите ви технологии? Кой ще поддържа долара ви? Кой ще поддържа вашата американска армия?”. Коронавирусната криза акцентира силно върху тази ситуация, показвайки например, че дори и САЩ да регистрират патенти за производството на респиратори, те не са в състояние да ги произведат. “От 1400 части за един вентилатор, над 1100 трябва да бъдат произведени в Китай, включително финалното сглобяване”, подчертава Цяо Лян. 

 

Според бившия китайски генерал американското правителство не е в неведение по проблема и програмата, прилагана от Доналд Тръмп, от идването му на власт през 2016 г. ясно показва желание да подкрепи реиндустриализацията на страната в ущърб на това, което Цяо Лян нарича “виртуалната икономика”, израз, който може да обхване както финансите, така и Силициевата долина. При все това, смята Цяо Лян, реиндустриализацията или “преместването” на производство, за което говорят лидерите на западните страни в коронавирусната криза, е измама. Той припомня, че цената на работната ръка в САЩ е седем пъти по-висока, отколкото в Китай. “Ниските заплати са възможни в извънредни периоди, но дали е така в нормални времена?”. 

 

Според Цяо Лян, ако САЩ наистина искат да станат отново производствена икономика, просто ще трябва да се върнат към положение, която тяхното население вече не е в състояние да приеме в рамките на Международното разпределение на труда, нито пък САЩ ще понесат риска да се разделят с паричната си хегемония. “Захарната тръстика не е сладка в двата края и за да осигурите пари за другите, трябва да купувате продуктите на другите. Но ако съживите преработвателната индустрия, няма да има нужда да купувате продуктите на другите. По този начин ще има по-малко долари, които текат към другите страни и когато другите страни търгуват помежду си, те ще трябва да намерят други валути. Възстановяването на преработвателната индустрия ще навреди сериозно на интересите на американските компании за финансови капитали”, посочва Цяо Лян. В светлината на това, което анализира като програмиран залез на САЩ и Запада, Цяо Лян подчертава “възраждането” на Китай, който е успял да “се учи от другите” и да стане лидер в областта на модерните технологии, грижейки се същевременно да запази производствената си индустрия. 

 

Засега обаче показателите за западния “залез” и за китайското “възраждане” остават противоречиви. Непосредствените съседи на Китай все още гледат с лошо око на желанието му за териториална експанзия. Още през пролетта на 2018 г. Австралия взе мерки, за да ограничи китайското влияние във вътрешните си работи. В Китайско море Пекин предизвика териториални спорове с всички свои съседи, които впоследствие се впуснаха в регионална надпревара във въоръжаването, също много скъпа за Китай. 

 

Що се отнася до американците, коронавирусната криза далеч не поставя под въпрос търговската война, а дава нови поводи на администрацията на Тръмп да засили ограниченията върху износа за Китай, докато американските федерални щати започнаха да се надпреварват с обещания за съдебни дела срещу Китай. Те не са единствените. Магистрати в Нигерия искат 200 млрд. долара обезщетения от Китай заради щетите и човешките загуби, понесени заради коронавирусната криза. Изглежда е развалена и магията с европейците, дори и Италия, която по време на епидемията се почувства изоставена от Европейския съюз, да оцени помощта на китайците и руснаците, които направиха демонстрация на новата форма на “здравната мека сила”.

 

Във вътрешен план, в Китай частично се подновява икономическата дейност, след като БВП отбеляза спад от 6,8 на сто през първото тримесечие. Пекин насърчава развитието на индустрията и износа. Високите спестявания са насочени към държавните предприятия, чийто еталон за успех са оборотът и рентабилността при най-малък залог. Валутата обаче все още е вързана към американския долар, в полза на износа и в ущърб на китайския потребител. Пекин се опитва обаче бавно да балансира БВП в полза на домашното потребление. Администрацията все повече насърчава държавните банки да предлагат заеми с преференциални лихви на малките и средните предприятия, а не само на държавните предприятия. Но ако спирането на производството доведе до безработица 200 млн.  китайски работници, Пекин ще трябва да следи много отблизо рисковете от социално напрежение, още повече, че продължаващата коронавирусна криза и принудителното спиране на международната търговия прекъснаха притока на валута. Така че вътрешната икономика трябва да бъде привилегирована, вероятно в ущърб на външните амбиции. А те наистина бяха огромни. От стартирането на Инициативата “Пояс и път” през 2013 г., китайските инвестиции в проекта биха могли да достигат над 1500 милиарда до 2027 г. Според икономиста Уейд Шепърд бъдещето на новите китайски пътища на коприната по никакъв начин не е поставено под въпрос от пандемията, тъй като този проект е в сърцето на китайската стратегия.

 

Изглежда, че коронавирусната криза ускорява началото на нова търговска война. САЩ са навлезли в Студена война и няма да излязат от това състояние на ума, независимо от победителя на изборите през ноември. Някои производствени вериги са в процес на репатриране и каквото и да казва ген. Цяо Лян, феноменът на преместване в страни с по-малки разходи, най-често азиатски, вече започна с нарастване на китайските заплати. Китай рискува най-вече, повече или по-малко дългосрочно, изчерпване на преките чуждестранни инвестиции, дори и все още да се радва на военно съкровище, натрупано през четирите десетилетия на ожесточена меркантилност. Но чуждестранните инвестиции представляват само 3 процента от пазара на китайски държавни облигации. За сравнение, около 10 процента от японския държавен дълг се държи от чужденци, срещу 40 процента за американските съкровищни бонове или 60 процента за германския бунд. Следователно Китай притежава голяма част от дълга си, което може да изглежда предимство, ако го сравним с положението на западните дългове. Въпреки това Пекин отчаяно се нуждае от чужди инвестиции и отварянето на вътрешния облигационен пазар за чужди инвеститори е от решаващо значение, за да продължи финансирането на китайското развитие и преодоляването на все по-силните вътрешни социални ограничения и все по-враждебната геополитическа среда. Капанът на “виртуалната икономика” и на финансирането на растежа за сметка на промишлеността с увеличаване на цената на труда може би дебне и Китай. Друг решаващ фактор за китайското развитие е проблемът със застаряването на китайското население, което вече наброява 200 млн. души над 65 г. и несъмнено ще ги удвои до 2050 г. И накрая, Китай маневрира в много по-заплашителна геополитическа среда, отколкото САЩ или дори Европа, а военните разходи тежат на китайския БВП. 

 

Анализът на Цяо Лян показва, че китайският есеист и стратег осъзнава заплахите, които тегнат над “съживяването” на китайската нация. Твърде многозначително, той смята, че обединението на Тайван с континентален Китай не е на дневен ред. “Няма съмнение, че за китайците е нещо добро да осъществят голямата кауза на обединението, но винаги е грешка, ако нещо добро е извършено в грешния момент. Не можем да позволим на нашето поколение да направи грешката да спре процеса на възраждане на китайската нация”. Дискретната страна на Дън Сяопин може би ще трябва още да почака своя час.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Слим Гайлард

Слим Гайлард

Були "Слим" Гайлард (1911 - 1991) е американски джаз певец и композито...

27 коментар/a

observer на 14.05.2020 в 18:58
Докато китайците копират, вместо да създават, нямат шанса да доминират над останалия свят. А ако това все пак се случи, ще е най-лошият възможен вариант на бъдещето.
модерно робовладелство на 14.05.2020 в 19:11
Едва ли в Китай даже познават понятието "хегемония". А дали искат в Китай да оглавяват глобализацията или света, по примера на древния Рим, по който се водят западните държави? Тотализацията на западния дискурс е потискаща още в заглавията. Империалистът си остава империалист, дори когато уж си признава, че империята му рухва.
новв на 14.05.2020 в 19:52
Няма да е утре нито вдругиден, никога! Нямат интелектуален потенциал и системата им не го стимулира. Интелектът е опасен за системата.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 14.05.2020 в 20:14
за 3 седмици завод на GM (производител на коли) в штатите се преоборудва, работниците бјаха обучени и започнаха производството на такива респиратори. При това не се самозапалват като тези, произведени в РФ. Китајците решиха да се държат като шопа, којто казвал, че може да кОпа, а може и да не кОпа. Да, но това е много силно само при т.н. диктатура на работническата класа.
Денев на 14.05.2020 в 21:18
Китайците мислят и действат по китайски, това е непостижимо за примитивно мислещите янки, както и за бандитстващите им предшественици британците, донякъде и за западние юропейци. В резьюме: Китай НЕ ЕСКАТ да е световен хегемон, а англо-американците НЕ МОГАТ да същестгвуват без хегемонията си. А тя свърши.
Мильо Лудия на 14.05.2020 в 21:22
Тия с новата американска родина са се изредили всичките на амбразурата. Между другото Китай преди месец задмина като малка гара страната на север от Мексико по брой патенти.
observer, да знаеш от кого на 14.05.2020 в 21:38
китайците са копирали 5G? А задунайската уфсъ лъже като задокеанска крава - респираторите на GM не стават за инвазивна вентилация, а и грандиозната бройка от 30 хиляди до края на август нещо не звучи убедително на фона на 50-те хиляди, произвеждани от Китай ежемесечно. На картинката е хайтек-прузвидениету на GM: https://techcrunch.com/wp-content/uploads/2020/04/GMVentilators342.jpg?w=1390&crop=1 Иначе съм съгласен с Мильо - статийката е евтина пропаганда.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 14.05.2020 в 22:33
на над 20 години калъфката на старата американска електрическа възглавничка се протърка от употреба и пране, жълти петна избиха по бјалата материја от двете страни на реотаните, и за по-безопасно реших да купим нова...естествено, китајска, с китајски патент-изваждаш кабела и самата възглавничка заедно със залепената на неја платнена калъфка може директно да се изпере, след това изсъхва и кабела се вклјучва пак във възглавничката...добре, но без никакво пране само след 15 минути спрја да работи...това беше през декември преди 1,5 години. Обадих се на продавача, трјабвало да си платја за поштенските услуги, и да ја изпратја и ште върнат парите но без поштенските разходи. Да, но през декември е лудница в поштата след работно време, и понеже това беше третата поредна издънка с китајска стока, нито ја върнах, нито вече не купувам такива. Преди време не беше така с китајските стоки. Начи китајски патент, а?
Отговорен на 14.05.2020 в 23:12
Честно казано не разбрах какво искат да ни споделят тия юнаци.От времето на една командировка на Кисинджър в Азия та и досега некви атлантици се опитват да интерпретират китайците напъхвайки ги в обувките и сетретата си. Ми не става, те са нещо друго. Доста по друго, мъдро, безкрайно по-търпеливо и работливо. А за изхвърлянията на тема копиране и пр. е добре да се отбележи стария анекдот за елитен американски университет. Това било място в което евреи учат на математика китайци и индийци .......
Идеалист на 15.05.2020 в 00:02
Когато посетиш Китай, виждаш как живота струи, когато се върнеш в Родината, виждаш мъртвилото. Да не отварям думата за нужниците, които посещаваш в първата европейска страна след излизането от Турция. Влакът, които пътува от Пекин до столицата на Тибет за 48 часа закъсня с 2 минути!
Амира на 15.05.2020 в 01:30
@ Мильо, Отговорен, Идеалист: +1, подкрепям изцяло. Жалко за тези, които са слепи за възхода на днешен Китай, наследник на хилядолетната Поднебесна. Ex Oriente Lux!
Мунчо Мънчев - Сливата на 15.05.2020 в 08:20
Въпросът, който би трябвало да си зададат авторите е, защо Франция скоро няма да престане да е сателит на САЩ?
Любовта към далечен Китай, възхищението от неговите успехи, на 15.05.2020 в 08:54
са същите като при някое кученце на улицата, тръгнало след случаен човек в надеждата да му стане стопанин.
А човекът си подминава, кученцето остава с подвита опашка на 15.05.2020 в 08:57
Пък кой знае, някоя добра жена може да му подхвърли нещо. Така и става.
овцо, съчуфствам ти! на 15.05.2020 в 09:56
Само дето не разбраф какво общо има електрическата ти възглавничка с ментето на GM, което не подава чист кислород, а обогатена с кислород въздушна смес и е на скромната цена 16,300 долара парчето. Американски патент?

Напиши коментар