"Да караме ли насила децата да четат? Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, само ще се стигне до караници. В човешката история периодично се случва смяна на комуникативните технологии. Това е естествен процес, просто сега се намираме в самото му начало. Тече промяна на сензорната модалност – децата вече не четат, а гледат. По време на четене задачата ни е да включим въображението си, тоест да си представяме онова, за което четем. А когато гледаме, нямаме нужда от въображението. Сигналът директно се възприема от тилния дял на главния мозък, а това вече е друго възприятие. Децата принадлежат към тази нова комуникативна култура. Максимумът, който могат да направят родителите, е самите те да четат, като се възползват от факта, че децата обичат да се въртят около тях. Или да им се дават аудиокниги. Родителите на „цифровите” деца трябва да се откажат от собствените си амбиции. Типът култура се е променил и нашите знания няма да вършат работа на нашите деца. Но можем да им помогнем емоционално. Подкоровите структури на мозъка се развиват по-бавно, отколкото кората, затова емоционалното функциониране на детето, както и на възрастния, не се променя - ние чувстваме по същия начин, по който и първобитните хора. Детето ще има нужда от психическото здраве, което децата получават в семействата с висок психотерапевтичен потенциал. Това са семействата, където хората са спокойни, прекарват времето си заедно и се подкрепят един друг. Така се създава емоционална опора, която е важна за детето." Това казва в интервю за "Харвард бизнес ревю" психоложката Анна Варга, което е преведено и публикувано в сайта zenom.pro

 

 

 

Представителите на поколението Z или вече така наречените „цифрови” деца, предизвикват удивление и тревога. Защо таблетите им замениха книгите, струва ли си да се опасяваме от интернет-зависимостта, как възниква синдромът на дефицита на внимание? Затова ще ни разкаже кандидатът на психологическите науки, член на управлението на Обществото за семейни консултации и психотерапевти, академичният ръководител на магистърската програма „Системна семейна терапия” Higher School of Economics, National Research University, член на IFTA (Международната асоциация на семейните терапевти), член на EFTA TIC (Тренинговия комитет на Европейската асоциация на семейните терапевти) Анна Варга.

 

- Кои проблеми вълнуват съвременния родител?

 

- Проблемите са различни, но същността им е една – загубата на контакт с детето, липсата на взаимно разбиране и проблеми с контрола. Така е било във всички времена, но сега може би това се чувства най-болезнено, защото родителите и децата принадлежат не само към различни поколения, но и към различни комуникационни системи. Децата днес са погълнати от компютърния свят, а родителите понякога още прегрешават с книгите.

 

- Какво може да се направи? Да караме ли насила децата да четат?

 

- Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, само ще се стигне до караници. В човешката история периодично се случва смяна на комуникативните технологии. Това е естествен процес, просто сега се намираме в самото му начало. Тече промяна на сензорната модалност – децата вече не четат, а гледат. По време на четене задачата ни е да включим въображението си, тоест да си представяме онова, за което четем. А когато гледаме, нямаме нужда от въображението. Сигналът директно се възприема от тилния дял на главния мозък, а това вече е друго възприятие. Децата принадлежат към тази нова комуникативна култура. Максимумът, който могат да направят родителите, е самите те да четат, като се възползват от факта, че децата обичат да се въртят около тях. Или да им се дават аудиокниги.

 

- Какво се подразбира под комуникативна култура?

 

- Представителите на Toronto School of communication theory смятат, че комуникативните технологии се определят от типа култура и манталитет на хората. Например, човекът от Средновековието се отличава от представителя на Новото време, те имат различни ценности и поглед към света. Съзнанието зависи от устройството на социума, все пак ние сме социални животни. А социумът се определя от това как хората си взаимодействат един с друг.

 

Появата на нов начин на комуникация винаги води до сериозни промени в личността, културата и обществото. Изследователите определят три стадия на комуникационно развитие – устен, писмен и аудиовизуален. Така, в Средновековието хората са ползвали речта и слуха, за да общуват, тук най-важното е било да се разбира езикът на хората. В това общество детството като социална категория не е съществувало. След около петгодишна възраст, щом детето се изправи на крака, се научава да разговаря, то става пълноценен член на обществото. Било е хранено и обличано като възрастен. То продължавало да расте, ставало е по-силно, но никакви привилегии вече нямало да получи.

 

- Кога се появява детството в съвременното разбиране?

 

- Концепцията за разделянето на детството и зрелостта се появява благодарение на изобретяването на книгопечатната машина. Тъй като грамотността изисква предварително учене, то информационният разрив дели хората на такива, които могат да получат информация от книгите и други, които не умеят това. Детето вече не се е възприемало като малък възрастен, то вече е било възпитавано по специален начин. За да стане възрастен, детето е трябвало да положи усилия, а отговорността за отглеждането и възпитанието му лежи върху родителя. В обществото се формира определена представа за това що е то добро дете, добър родител, на какво детето трябва да се учи, за какви провинения може да бъде шамарено, за какво да бъде награждавано. В романа на Франсис Бърнет "Малкият лорд Фаунтлерой" може да намерите доста по въпроса. Това продължавало над 300 години.

 

- А какво се случва с детството сега, в информационната епоха?

 

- Ние постепенно се отказваме от въображението и минаваме в зрителния регистър. Зрителното възприятие не се учи, като по този начин изчезва детството, а също и зрелостта. Изчезват общоприетите стандарти, които да ни посочват какво представлява доброто дете и на какво то следва да бъде учено. Обемът от знания нараства толкова драстично, че никой не е в състояние да запомни всичкото знание, което се е натрупало към настоящия момент.

 

- Най-вероятно именно затова родителите на учениците се оплакват от синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност - децата не са способни да се съсредоточат, не могат както преди да усвояват информация в голям обем.

 

- Това не е съвсем така. Просто училището не дава информацията във вид, който детето може да усвои.

 

- Тоест проблемът не е в конкретното дете, а в училището?

 

- Разбира се. Училището не е готово да се приспособи към съвременното дете и към онзи тип общество, в което му се налага да живее. Учениците по стар обичай се тъпчат с обеми информация, докато тенденцията е да се представят концепции и начини, по които детето ще може само да намира знанията. В напредналите учебни заведения никой не е каран нищо да учи, там се стимулират дискусиите, използват се игри, онлайн-образование, децата готвят доклади и презентации. Синдромът за дефицит на вниманието е следствие на това, че съвременното дете попада в цепнатината, образувала се между старото и новото поколение. И възрастните са притеснени за децата си и тяхното бъдеще.

 

- Въпреки това много родители изискват успеваемост, а в резултат децата губят всякакъв интерес към обучителния процес.

 

- Училището изисква произволно внимание, а детето не е готово за произволното внимание – то е завлядяно от екрана на телевизора, компютъра или смартфона.

 

- Значи трябва да забраним таблетите?

 

- Не. Децата трябва да се обучават, опирайки се на тяхното непроизволно внимание. Това е обективна даденост и нищо не можем да направим по въпроса. Видимо, когато дойдат учители от новото поколение, те вече ще ползват новите методи и ще учат децата по правилния начин. А засега на детето му се налага да учи в една система, която не е приспособена към начините му на възприятие и комуникация. Всеки ден то напуска семейството и се потапя в един друг свят, инобитие, затова на родителите ще им се наложи да му помагат. Между другото, училището прекрасно разбира, че не се справя със задачата си и затова домашните са адресирани не толкова към децата, а по-скоро към родителите му.

 

- Домашните са отделна тема. Дори възрастните невинаги могат да ги разберат. Това нормално ли е?

 

- Работата не е в домашните, а в това, че училището се опитва да включи цялото семейство в решаването на училищните проблеми. Трябва правилно да се отнасяме към тази ситуация.

 

- Правилно – какво означава това?

 

- Да сте на страната на детето, да му помагате с ученето и да се уповавате на това, че след като минат тези доста безсмислени учебни години, то ще успее да намери онова, което му е интересно и ще се научи да развива произволното си внимание.

 

- Излиза, че трябва да забравим за добрите оценки в училище?

 

- Ако родителите воюват с детето вкъщи, а в училище - учителите, то детето го чака не само синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, но и тежка невротизация и загуба на познавателната мотивация. Децата са малки марсианчета, днес именно те вървят по острието на прогреса, затова светът трябва да се приспособява към тях. Днес предишните поколения нищо не могат да дадат на последващите. След около 10-20 години тази цепнатина между поколенията ще се затвори, но засега ще ни бъде много трудно.

 

- По какво се различават съвременните деца и тийнейджъри от родителите си на същата възраст?

 

- Днешните деца се социализират в интернет, докато родителите им са общували лично.

 

- Децата днес почти не излизат навън, дворовете са пусти. Откъде да се вземе това лично общуване?

 

- Това, че възрастните мислят, че светът е опасен, не значи, че той реално е опасен. Извън училище съвременните деца общуват само през лятото, когато пътуват или ги изпращат на лагер - или ако спортуват, танцуват. Но общуването онлайн им харесва повече. Не трябва да изпадаме в потрес от този факт. Това, че не разбираме детето си, е нормално. То пък ще разбира по-добре своите деца.

 

- Интернет също може да бъде опасен.

 

- Преди родителите се притесняваха, че детето до късна доба седи навън, опасяваха се да не се е забъркало с лоша компания. Сега психическият аналог е интернет. Разбира се, родителски контрол трябва да има, както и някакви ограничения. Могат да се поставят филтри, да се договорите с провайдера в нощните часове да нямате интернет.

 

- Проблемите възникват и в онлайн-общуването. Чували сме за подобни истории. Ще Ви разкажа за едно момченце Стьопа. Приятелите му се подигравали на страничката му в социалните мрежи, присмивали му се, че е бебешка. Тогава майката на Стьопа помолила познатите си да „лайкнат” страничката му и картинките с динозаврите. И изведнъж Стьопа станал мегапопулярен. Дали майката е постъпила правилно?

 

- Абсолютно да, децата имат нужда от нашата помощ. Мама се е възпозвала от комуникациите, които са необходими за детето й. Родителите винаги се намесват, ако децата имат проблеми с общуването, просто преди помощта е била под друга форма. Нашите майки канеха приятелите ни вкъщи, черпеха ги е с вкусни сладки, татко ни е предлагал да поритаме топка. Днес с детето може да обсъдите как да си украси страничката в интернет, как да се представи подобаващо. И да не забравяме, че в интернет има огромно количество групи по интереси и винаги заедно може да намерите подходящите.

 

- В социалните мрежи често се използват псувни. Какво можем да направим?

 

- Родителите и учителите изпадат в ужас, самата аз съдя за това по внуците си. Но със забрани няма да стигнем доникъде. На млади години много хора употребяват сквернословие, но само в своя кръг. А сега децата общуват в социалните мрежи и родителите могат да прочетат какво се публикува. Тийнейджърите се опитват да бъдат популярни и задължително ще се намери някой, който ще използва псувни. Как да се отнасяме към това? Спокойно. Общуването в интернет е доста безпощадно, затова в много от случаите е анонимно.

 

- Много от децата с часове седят онлайн. Как да разпознаем интернет зависимостта?

 

- Ако наблюдавате картинка, в която детето не се разделя с таблета и когато му го вземете, то изпада в ярост или отчаяние, то вече говорим за зависимост. Положението е сериозно, ако детето не излиза от стаята си, не допуска да се влиза при него, а храната трябва да бъде оставяна пред вратата, тогава е време да се потърси помощта на професионалист. Ако пък детето си ходи на училище, справя се с учебната програма, общува с близките, а през останалото време е пред компютъра – няма нищо страшно, сега това е нормално.

 

- Надали родителите ще се примирят с тоталното увлечение на детето си от компютъра.

 

- Мога само да им съчувствам – те ще имат труден родителски път. Знаете ли израза „родителите са хората, които ми дават джобните”. Та така, родителят е този, който може да те подкрепи, да те прегърне, да те утеши. В интернет детето няма как да получи този вид внимание. Ще е неправилно, ако вместо подкрепа то получи нравоучения, упреци, викове и наказания.

 

- Какво още трябва да научат родителите на „цифровите” деца?

 

- Да се откажат от собствените амбиции. Типът култура се е променил и нашите знания няма да вършат работа на нашите деца. Но можем да им помогнем емоционално. Подкоровите структури на мозъка се развиват по-бавно, отколкото кората, затова емоционалното функциониране на детето, както и на възрастния, не се променя - ние чувстваме по същия начин, по който и първобитните хора. Детето ще има нужда от психическото здраве, което децата получават в семействата с висок психотерапевтичен потенциал. Това са семействата, където хората са спокойни, прекарват времето си заедно и се подкрепят един друг. Така се създава емоционална опора, която е важна за детето.

 

- А какво мислите за наказанията – струва ли си прилагането им?

 

- Съвременните деца са малко възприемчиви към наказанията. Затова трябва да се изгражда емоционална връзка с децата, за да може дистанцията в тази зона да създава у тях дискомфорт и страх от загубата на емоционална топлина. Това е най-важният лост. Други няма и няма и да има.

 

- Днес децата от богатите семейства имат всичко, което си пожелаят. Как в тези условия детето може да бъде мотивирано да постига някакви цели?

 

- Това е сложен въпрос. Аз имам клиенти, които са израснали в бедни семейства и са станали богати, те искат децата им да имат мотивацията и страстта да постигнат успех. А на децата, естествено, нищо от това не им трябва. За да имат интерес, трябва да се създава така нареченият развиващ дискомфорт.

 

- Какво е това?

 

- Не трябва да се изпълняват всички желания на детето след първото му искане – потребностите трябва да се формират. Не че децата трябва да бъдат лишавани от таблетите, защото те съществуват в цифровия цвят, но да ги отрупваме с всичко мислимо и немислимо, не е задължително. От определена възраст детето вече само може да изкарва някакви пари. И такава възможност следва да му се предоставя, дори да се настоява. В онези общества, където парите не са проблем, постъпват именно така. Без значение дали имат богати или бедни родители, по време на ваканцията всички отиват да изкарат някой и друг лев.

 

- Нима нашите семейства, които са добре осигурени, са готови да направят това?

 

Да. Ние в детайли обсъждаме програма къде и как детето да заработи пари. Ако иска последната версия на телефона - да се потруди за това. Някои деца работят в родителски фирми, при роднини и познати, понякога вършат домакинска работа. Даже малкото дете може да помогне на баба си да запълни и освободи съдомиялнята, да направи сандвичи за мама и татко. Детето следва да усвои идеята за обмяна – от вас ще получа, ако на свой ред ви дам нещо.

 

- А как да научим детето да си поставя цели и да ги постига, ако всъщност, нищо особено не го интересува?

 

- Целите възникват ако има някаква потребност. Трябва да има дефицит. Децата днес порастват по-късно, защото те нямат детство, а също и зрялост. Ако детето все още не е ориентирано какво иска да прави след училище – нека поработи, по-късно ще разбере. Още в училище следва да се изпробват различни възможности. Ако футболът не е оправдал очакванията – да пробва робототехниката. Ако и тя не се хареса – продължавайте да търсите. Поинтересувайте се къде ходят приятелите на детето ви. Момчетата по-рядко искат нещо конкретно, докато с момичетата е по-лесно, те поне искат да са заедно с приятелките си. И разбира се, много зависи от конкретния педагог и учител.

 

- Представителите на поколението Z са много повече отколкото техните предшественици „игреците”. Най-вероятно ги чака много по-жестока конкуренция за място под слънцето и ще трябва с лакти да си проправят пътя?

 

- Това е така. От друга страна, новите комуникативни технологии смекчават ситуацията. Обществото няма нужда от такова количество специалисти с висше образование, които си изкарват прехраната с главата. Но в интернет те всички са равни, всички имат възможност да направят свой бизнес и да изкарват пари.

 

- Днешните родители се сражават за най-добрите училища и университети. Нима някой от тях ще се примири с това, че детето ще остане без висше образование?

 

- Това не е работа на родителите, те са поколението, което си заминава. Или както казва един мой колега, „това е тор”. Децата са онези, които трябва да бъдат ориентирани, а не родителите. Ако детето не си вземе матурите или не се справи с висшето образование, означава, че то има друга съдба. И тя някак си ще се случи. Онова, което трябва да обясним на детето е, че най-важното е да си намери нещо, което да му е присърце. Останалото то само ще го направи.

 

превод: zenom.pro

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

47 коментар/a

Спиноза на 08.12.2019 в 14:09
Да, децата не бива да са да карат да учат насила, което не ви е казала тази либерална измамница е, че говори за децата на бедните, те трябва да са необразовани неудачници, да не раждат деца като пораснат и да не са конкуренция на децата на богатите!
Ади на 08.12.2019 в 15:14
Сатаната не спи. Дебне. Защото Бог слово го разяжда!
"Целите възникват ако има някаква потребност." на 08.12.2019 в 15:40
Стара, материалистично ориентирана парадигма, изнасилваща дори и детската психология.
observer на 08.12.2019 в 16:56
Спиноза, никаква логика няма в думите ти. Дори през Средновековието е било изгодно бедните да имат много деца, за работна ръка и за войници. И напротив, когато са удачници, печелят повече и купуват повече. Такъв е днешният модел на капитализма от времето на Хенри Форд още. Да произвеждаш коли вместо дървени каруци и с половингодишна заплата да можеш да си купиш една. И като се тегли чертата накрая, и Форд е спечелил повече от майсторите на каруци.
Спиноза на 08.12.2019 в 17:49
observer, мисля че не познаваш западния капитализъм, нито историята му, нито съвременния.
Отговорен на 08.12.2019 в 18:34
И това е публикувано в HBR ??! Майтап.
Идеалист на 08.12.2019 в 19:28
"Обществото няма нужда от такова количество специалисти с висше образование, които си изкарват прехраната с главата. Но в интернет те всички са равни, всички имат възможност да направят свой бизнес и да изкарват пари." Това изглежда е същността на нещата. Няма нужда от много хора. Няма как да стнеш добър инженер и конструктор, ако нямаш въображение. Не зная защо си мисля, че онези истинскитв господари, които ни поднасят Джендър идеологията са представителни мъжаги, с хубави жени, добри деца, които учат в специални училища, спортуват, не употребяват наркотици и се подковават с много знания. Другото е за гоите, за плебса, слугите. Караите децата си да четат, иначе ще заприличат на героите от сериала "Приятели". Обществото, което сега ни представят е некласово, много по-лошо - кастово. От кастата не се излиза, оставят ти таблета и телефона с предварително нарисувани образи.
Баба Живка на 08.12.2019 в 19:29
Интервюто е интересно, защото засяга изключително важна тема – за образованието на децата. Няколко тези ми се струват погрешно интерпретирани. Първо. При преминаване от преобладаващо речевия тип комуникация към писмено-четящия – появата на печатната книга, не отпада речевата комуникация, а се добавя нов вид и то такъв, който развива и обогатява мозъчната кора откъм сетивност, добавя мисловна дейност, въображение, креативност. При сегашната промяна в комуникациите всъщност се претоварва визуалната сетивност за сметка на обедняване на стимулите за мисловна дейност, каквито предлага четенето в частност, а така също и живият контакт в игрите, в общуването, тоест за сметка и на речевия, и на писмено-четящия тип комуникация. Второ. Т.нар. „развиващ дискомфорт“ по начина, по който го обяснява интервюираната, по мое мнение, ще създаде „пазарни хора“, но няма да създаде интерес към знанията или практико-приложните науки у децата: ако искаш нов смартфон, заработи си го; ако си учиш уроците, ще получиш еди-какво си. Трето, „емоционалната дистанция“ като наказание ми се струва по-жестока от традиционните методи, асоциирам я с психически тормоз. Не ми допада и примирението, че трябва някакси всички – родители и деца, да ги изтърпим тези „безсмислени учебни години“. Съгласна съм, при това напълно, с мнението на авторката за необходимостта от емоционална подкрепа на децата, а колкото до хиперактивността и дефицитът на внимание - може би да пробваме и с позабравеното рибено масло?
Това не е работа на родителите, те са поколението, което си заминава. Или както казва един мой колега, „това е тор” на 08.12.2019 в 19:29
Те затва САЩ умира, щото хранят подобни мозъци :))) Да разгледаме България, добре, че е поколението "тор " за да има изобщо някаква икономика тази страна, да погледнем и САЩ - същата работа! Тоя прокиш не си заслужава коментара... публикувайте тази петиция, тя си заслужава подкрепата: https://lifepetitions.com/petition/keep-girls-sports-for-biological-girls-only-iamselina
Спиноза на 08.12.2019 в 19:44
Западът не се управлява от капиталистите, които печелят, истинските господари са които печатат парите, които ги дават под лихва. ФЕД, МВФ и СБ са техни инструменти. Технологичният напредък, а също и модерното робство, изхвърли от пазара на труда милиони излишни хора, за тях никога няма да има работа, осъдени са на скоротечно отмиране... А и световните господари на парите - те са глобалистите, са се заели сериозно с намаляване на световното население.
Helleborus на 08.12.2019 в 19:51
Децата четат, но има много за четене, защото всеки пише и публикува. Разликата основно е в стойността на написаното, че по-голямата част от него е чиста загуба на време, онези, които искат да бъдат прочетени и видяни, медии, автори, блогъри, артисти, режисьори, новинари, са прекалено много и често не си дават труд да кажат или покажат нещо стойностно, а се съревновават за внимание, като включително активират любопитството на читателя към мръсното и забраненото. Логично е във времената, в които са пишели основно философи, мъдреци и учени, (не с цел продажби) написаното от тях да се е считало за знание, а днес защо говорим за зависимости, защото съдържанието, което се предлага е мръсно и безполезно, а хората се пристрастяват заради своята тъмна страна. Така че децата просто се хранят с онова, което сме им сготвили и вината не е в тях, вината е във възрастните, които са лицемери. Защото произвеждат култура, която наричат за възрастни, но всъщност тя не е и за възрастни, тя просто е вредна за всички хора, безплодна и загуба на време и за млади и за стари. А същевременно се мъчат да опазят децата от нея! Не можем да опазим децата от себе си и колкото повече боклук създаваме, толкова повече те се цапат, понеже искаме от тях неща, които ние самите не можем да направим. Създаваме си празни и суетни забавления, на които не можем да устоим, но искаме децата да могат! Всъщност хората би трябвало да не създават нищо, което не биха искали да обсеби ума и времето на децата им и да бъде загуба на време. Целта на културата е винаги била да издига, а не да проваля. Така че нямаме оправдание, като наричаме децата си с някакви букви от азбуката и си втълпяваме, че те са различни и че е нормално да живеят в толкова вредна среда, сякаш "времената" се спускат отнякъде, а не ги правим ние. Няма свят за възрастни и свят за деца, има един единствен свят, който включва нивото ни такова, каквото е, реално и нелицемерно и ние трябва да сме наясно, че го завещаваме на поколенията. Завещаваме нашите слабости, немощи, падания и зависимости и целия си боклук. Затова би трябвало да се занимаваме не с тях, а със себе си, защото ако някой не може да помогне на себе си, той не може да помогне и на никой, няма логика по която светът на възрастните да деградира, а светът на децата да се усъвършенства :))).
Спиноза на 08.12.2019 в 20:12
Забавленията не пречат и не отменят четенето. Как така в Китай - една силно компютъризирана страна децата четат и се образоват, даже има разцвет в китайското образование, а на всякъде където световната банка и Сорос направиха "образователни реформи", младото поколение стана неграмотно?! Очевидно е преднамерена политика!
Спиноза на 08.12.2019 в 20:15
В една Германия вече никой не учи за инженер и лекар, Германия търси да внесе такива специалисти. В която страна има Отровено общество, има и срив в образованието, това не е само съвпадение.
Helleborus на 08.12.2019 в 20:24
Забавленията наистина не пречат на четенето, само че всичко е слово, да го кажем разбираемо - семе. Семето се сее и дава плод. Ние не можем по едно и също време да сеем и тръни и бодили и царевица и ориз, образно казано, земеделците така не правят. Така че всичко, което светът произвежда, било култура, било забавления, книги или учебници, трябва да съдържа семето на нещо ядливо, а не отровно. Тогава всичко съдейства заедно за изграждането на детето.
Роман на 08.12.2019 в 20:32
>>Това е обективна даденост и нищо не можем да направим по въпроса.<<  Тази жена, Анна Варга, явно разбира от детска и педагогическа психология, колкото Грета Тунберг разбира от климатология. Впрочем, А. Варга само повтаря "образователни" идеи, които циркулират на запад от няколко години. Нещо повече, такива плоски разбирания вече са трансформирни в "педагогически" принцити и лесно могат да бъдат разпознати тук-там в разни учебни програми - преди всичко на англоезични училища. По служебна линия често имам досег с дипломи, учебни програми и други образователни документи на деца и юноши от цял свят и мога да го потвърдя от първо лице. За съжаление дигитализацията на социалната среда и виртуалните комуникации създават погрешното убеждение у разни такива псевдо-експерти /с бляскава кариера, но плоско мислене/, че творческата способност на ума, наречена въображение, може да бъде ампутирана ей така - чрез експертно становище, понеже повече не е нужна - нито на децата, нито на обществото. И подоби безумни идеи повече или по-малко са резултат от оглупяващото въздействие на умните технологии - както върху подрастващите, така и върху множество възрастни, за което явление споменах под статията за 5G мрежите.

Напиши коментар