Когато всеки пешеходец, независимо от възрастта си, знае, че няма проблем да пресече неправилно, че винаги може да претича и да прескочи мантинелата, че може да не дочака зеленото на светофара, защото му е „твърде дълго“, няма как да очакваме нещо друго, освен много жертви по улиците. Проблемът е и в това, че шофьорите в колите са същите по нрав, като пешеходци. Докато на всички хора не им стане ясно, че са отговорни за своята безопасност, дори матура по Закон за движение по пътищата, няма да промени реалността. Нека всеки пешеходец знае, че ако бъде блъснат на място, което не е обозначено за пресичане, вината ще бъде изцяло негова и водачът ще бъде освободен от отговорност. Дали е карал бързо, бавно, на зиг-заг, пешеходецът не е трябвало да бъде на това място. В национален мащаб трагедиите на пътя се дължат на първо място на изключително занижения, а често и нулев контрол.

 

 

Серията тежки пътни инциденти с деца-пешеходци роди нова абсурдна идея, обсъдена напоително по ТВ студия: време ли е да бъде въведен учебен предмет по безопасно поведение на пътя и по предмета да се полага изпит (?!). 

 

На каква материя да бъдат изпитвани учениците? Да си представим примерни въпроси от изпита за седми клас или за десети? 

 

Въпрос: Можете ли да пресичате улицата, когато пешеходната пътека е на 10 метра встрани от Вас?
А) не мога 

Б) мога, ако не минава кола

В) мога, ако бързам да хвана тролея

Г) мога, защото съм сигурен, че всеки водач е длъжен да ме види и да спре

 

Въпрос: Редно ли е да пресичате на червено? 

А) Не е редно, но като тичам бързо, нищо няма да стане 

Б) Когато дълго ми стои червено и ми писне да чакам, ще пресека

В) Когато трафикът е гъст, няма проблем да се промъкна между колите

Г) Не е редно 

 

Въпрос: Допустимо ли е наместо да минете през подлез, да прескачате мантинелата на пътя?

А) Да, ако тичам бързо и мога да скачам

Б) Да, ако се огледам, че трафикът не идва твърде бързо

В) Само ако имам достатъчно опит в прескачане на огради 

Г) Не е допустимо, това е нарушение на закона 

 

Въпрос: Трябва ли да бъдете глобен като пешеходец за неправилно пресичане? 

А) Не, не трябва, защото си е моя работа къде пресичам

Б) Не, защото на тая държава само аз ли съм й проблем

В) Не, защото нямам излишни пари за глоби

Г) Да, но и без това нямам намерение да платя глобата

 

В национален мащаб трагедиите на пътя се дължат на първо място на изключително занижения, а често и нулев контрол. Дребните, кратковременни акции за налагане на глоби на пешеходци завършват с няколко души, изтеглили късата клечка да са срещнали челно с полицая-активист. 

 

Естествено проблемът е многостранен. Водачите, които преминават с колите си на червено, които паркират където намерят за добре, които се разправят бурно с органите на реда за правото си да са направили нарушение „само за малко“ са не просто ежедневие – те са ежечасие. Липсата на каквато и да е защита за водачите от градския транспорт, често ги превръща в агресори – те преживяват това по десетки пъти всеки ден, без изключение. Когато водач от обществения транспорт удари автомобил, извършил нарушение, често пътници стават жертва на сблъсъка и понасят всякакви травми. И е вече въпрос на трактовка дали „тия от градския транспорт само трепят хората“ или все пак като виновник ще бъде посочен нарушителя в автомобил.

 

Когато всеки пешеходец, независимо от възрастта си, знае, че няма проблем да пресече неправилно, че винаги може да претича и да прескочи мантинелата, че може да не дочака зеленото на светофара, защото му е „твърде дълго“, няма как да очакваме нещо друго, освен много жертви по улиците. Проблемът е и в това, че шофьорите в колите са същите по нрав, като пешеходци. 

 

Докато на всички хора не им стане ясно, че са отговорни за своята безопасност, дори матура по Закон за движение по пътищата, няма да промени реалността. 

 

Нека всеки пешеходец знае, че ако бъде блъснат на място, което не е обозначено за пресичане, вината ще бъде изцяло негова и водачът ще бъде освободен от отговорност. Дали е карал бързо, бавно, на зиг-заг, пешеходецът не е трябвало да бъде на това място. 

 

Постоянно говорим (от 15 години, всъщност) за електронно правителство и електронни досиета на всеки човек. Може би е дошло времето, така, както се регистрират прегрешенията на водачите, по същия начин да се записват и нарушенията на пешеходците. И на следващ етап, това досие да върви с човека дори когато кандидатства за работа. 

 

Нека всеки водач, предизвикал катастрофа в пияно/дрогирано състояние, да бъде лишен от право на управление за срок най-малко от 5 години, а при повторно провинение – доживот. 

 

Нека заловените водачи с алкохол да бъдат подложени на същата мярка, а не поредният популярен политик да обяснява, че ще му е „като обеца на ухото“ и че вече няма да прави така. 

 

Време е всеки шофьор, пресякъл на червен светофар незабавно да остава без книжка поне за половин година. 

 

И тъй като всеки би напомнил за случаите на вече десетки ударени и убити по спирките от водачи, които са „изпуснали управлението“, то е редно те повече да не бъдат шофьори – явно „управлението“ не е за тях. 

 

Не глоби, не заплахи, не молби и уговорки, а ясни и категорични правила, които не оставят възможност за тълкуване и разсъждения – това очакват всички.

 

Голямата тема е не кой кого на какво да учи (и в кой клас), а кой и как носи личната си отговорност. 

 

Когато правилата се обърнат и водач, който е блъснал пешеходец, е в правото си да го осъди за преживения стрес, всеки нарушител ще знае, че не просто си носи риска, а може и горчиво да плати за него и в болка, и в пари. Когато възрастен човек, заедно с дете са пострадали заради пресичане на непозволено място, възрастният да бъде съден и за престъпление срещу детето. 

 

Няма такъв училищен предмет, нито изпит, който да е достатъчно убедителен, че правилата се спазват. Напълно излишни са примерите от други държави, защото нашето чудо се нуждае от наши мерки. И ако те не бъдат въведени незабавно, само ще продължим да броим осакатени и убити. За всичко това обаче е нужна явна, категорична и изключително твърда политическа воля. Кампаниите дават нулев резултат. Глобите дават почти нулев резултат. Затова докато се говори за строителство на магистрали, да бъдат намерени резервите за изграждане на тротоари, на осмислени спрямо пътникопока места за пешеходци. 

 

На този етап държавата е ням и бездействен регистратор на ежедневни трагедии в които всички участници са виновни. Стига вече! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Василка на 18.12.2019 в 18:43
Полицаите са цървули, които се крият като мишки по кюшетата. И на никой не му пука дали някакви хора ще умират, тук сме на оцеляване.
Боян Стоянов на 18.12.2019 в 19:04
Това са фантасмагории. Тук такъв ред няма да съществува никога защото никой не иска да го има и политиците са първи в тази съпротива. Нищо няма да се промени, ами да си теглим по един бой на децата преди да дойдат норвежците и дано да помнят, че трябва да се пазят.
Айде, айде! на 18.12.2019 в 21:48
И да и не. Да, ред трябва да има. И шофьорите и пешеходците го искат. Но това е само мечта в нашите условия. Не, защото властимащите не са заинтересувани. Спомнете си министър Московски. Вместо да лежи до ГРОБ в затвора, сега е банкер. Некачественото пътно строителство означава хиперпечалби за ГЕРБ-фирмите и смърт за много хора. Парите за обезопасяващи съоръжения просто са откраднати. Катаджиите пръстът няма да си мръднат защото са си купили службата. За това не излизат от служебния автомобил. Ако се намери някой който да спеши тази пасмина и да я изкара на пътя където и е местото, след два дена ще остане без служители. Не за такава работа са давали пари я! Докато не се изстърже до кост цялата гнилоч сътворена от Борисов, хората с години ще мрат по пътищата. Къде е осветлението на опасните участъци, къде е маркировката, къде са камерите за средна скорост? Докато за КАТ е по-важно да глоби някого вместо да осъществява превантивни мерки, нищо няма да се промени. Докато лаици като Борисов нареждат да се премахват знаци предупреждаващи за камери и други изсмукани от ПРЪСТОВЕТЕ му умотворения хаосът и смъртта по пътищата са гарантирани.
Big Data на 19.12.2019 в 09:11
"Постоянно говорим (от 15 години, всъщност) за електронно правителство и електронни досиета на всеки човек. Може би е дошло времето, така, както се регистрират прегрешенията на водачите, по същия начин да се записват и нарушенията на пешеходците. И на следващ етап, това досие да върви с човека дори когато кандидатства за работа." Госпожа Панделиева предлага китайския вариант на електронно поробване. Безопасността на уличното движение е красив повод, но не и красива причина. Причината е всъщност доста грозноватичка: как хората с много пари, връзки и респективен достъп до данните да се възползват от баламурниците, за да ги изнудват и по държавна, и по корпоративна линия.
Helleborus на 20.12.2019 в 15:24
Първо, ако целта е мисленето на хората да се промени, образованието не пречи. Но не мога да се съглася, че трябва да се запълни цял предмет и да има изпити. Децата са само пешеходци, единственото им задължение е да научат правата и задълженията си на пешеходци, а те могат да се кажат с две изречения (в часа на ученика). Второ, ако пешеходците подлежат на санкции за неправилно пресичане, това не отменя санкциите на водачите на МПС, ако карат бързо или на зиг-заг. Добри резултати има само тогава, когато усилията са от двете страни, няма значение дали водачът ще прегази пешеходец, карайки с превишена скорост или на зиг-заг или ще предизвика верижна катастрофа с други МПС, правилата са за всички. Трето, всяка смърт се разследва индивидуално, затова има съдия, който отсъжда, автоматични присъди няма. Може да си пресякъл неправилно и да си сгазен умишлено (да имаш личен враг), означава ли това, че ще се снеме отговорност от него и всеки ще има правото да убива, ако някой пресече неправилно? Г-жо Панделиева, логиката ви напомня на тази на Полфрийман, щом са расисти ще ги убивам, щом са гонили циганин, ще ги убивам, щом пресичат неправилно, ще ги убивам и няма да нося отговорност. Човешкият живот е дар, най-висша ценност, всеки е длъжен да спаси живот с всички сили, дори на този, който бърка, дори на този, който сам е нарушител, дори на някой убиец (нямаме смъртно наказание), поради тази причина никой убиец не може да бъде административно оневинен, с тезата, че другият има нарушение (заслужаващо глоба, а НЕ смърт). Шофьорът е длъжен да пази живота на всички, а не да му се създава чувство на безнаказаност на пътя. И накрая, вашият призив за досиета е чиста носталгия по комунизма. И е в дълбоко противоречие с модерната политика, която е да се заличават и прощават предишни обвинения (на Полфрийман бяха заличени всички затворнически провинения една година назад). Присъди непрестанно се занижават, затворите се превръщат в пансиони, борим се с предразсъдъците спрямо бивши затворници, излежали присъдата си, спрямо бивши наркомани и други. На този фон, само пешеходците ли ще имат ВЕЧНО досие, че и да пречи на постъпването на работа? Много странни „ценности“, пресичаш неправилно и не те вземат на работа, после децата ти гладуват. Знаете ли кой прави подобни досиета - китайската комунистическа партия.

Напиши коментар