Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

 

 

Холандци и германци с най-ниски разходи за илачи с рецепта

Българите доплащат най-много за лекарства в Европейския съюз. Новината съобщи бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев, който се позовава на данните на Евростат за миналата година, публикувани в януарския доклад на Европейската комисия за здравеопазване. Пред “Труд” д-р Семерджиев посочи, че по данни за 2019 г., българинът е доплатил 3,955 млрд. лева за лекарства.

 

Графика на Евростат показва, че България стои на първо място с най-големи разходи за лекарства (виж схемата).

 

“Става дума за голяма манипулация, която тече от години в публичното пространство, а именно, че в българското здравеопазване се доплаща изключително много, но когато се разгледа структурата на доплащанията се вижда, че не касае медицинската помощ, а става въпрос предимно за лекарства”, коментира д-р Семерджиев.По думите му по отношение на медицинската помощ и денталната помощ сумите са абсолютно символични.

 

“За голямата манипулация с частните разходи за здравеопазването говорят числата за 2019 г.”, допълни той. Семерджиев посочи, че през 2019 г. всички разходи – публични и частни, са били 8.3% от БВП или 9,843 млрд. лева, което представлява по 1425 лева на човек за годината. От тях 4.4% от БВП са публичните разходи за здравеопазване – 5.256 млрд. лв. или по 760 лв. на човек, а 3.9% са частните – 4.587 млрд. лв. или по 665 лв. на човек.

 

Според бившия здравен министър с публични средства за 2019 г. се покриват само 53.4% от здравните нужди, а с частни средства т. е. с доплащания – останалите 46.6%. “Труд” разполага с доклада, според който по-голямата част от заплащането на здравни услуги идва от “джоба” на гражданите. Тенденцията публичните средства да са почти еднакви с частните поражда притеснение за здравеопазването особено за групи с ниски доходи, се посочва още в доклада.

 

На 229 млн. лева възлизат доплащанията от джоба за извънболнична помощ, а в болниците през миналата година се е наложило да извадим от джоба си 188 млн. лева. За дентална помощ сме платили – 73 млн. лева, а 142 млн. лева са разхвърлени по различни пера за медицински изделия.

 

“За лекарствени продукти са 3.955 млрд. лв. Това е потресаващо. Това са над 90% от доплащанията”, каза Семерджиев. Според него голямата измама е, че фарма-секторът успява успешно да се скрие зад медицинската и денталната помощ, а населението безпомощно повтаря, че много се доплаща за здравеопазване.

 

“Доплаща се, да, но предимно за лекарства и цитираните числа показват реалния размер и апетита на фарма-играчите”, допълни той.

 

За лекарства с рецепта най-малко вадят от джоба си холандци и германци, а на французи, хървати, румънци, шведи и норвежци изобщо не им се налага да доплащат в болниците. Най-много за лечение в болница дават в Гърция, Латвия, Кипър и Белгия, а България е на пето място.

 

Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването

Въпросът за парите за доплащане на лекарства е много дълга тема. Държавата има политика за заболявания, при които се покриват 100%.

Правят се стъпки в тази посока, в момента има работна група, създадена от министъра на здравеопазване, за да може да се определи нови политики в областта на лекарствата. Надявам се до май да бъдат готови стратегически документи.

 

Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз

Органите да се самосезират, за да направят проверка. След това при случай на установена злоупотреба, да кажат на обществото кой с какви средства е злоупотребил. В цялата тази информация няма абсолютно нищо ново. Регулярно излизат подобни данни в Европейския съюз. Това е пореден случай на претопляне на една и съща информация. Ако не са взети мерки е друга тема.

 

 

Д-р Дечо Дечев, управител на НЗОК

НЗОК плаща около 1.2 млрд. лева за лекарства. Тези за онкология се изплащат напълно, а всички лекарства по протоколи на практика се плащат също напълно и частично се доплащат тези за домашно лечение по списък по болести – те се движат между 25 и 75%. Цифрата от 4 млрд. лева я чувам за първи път, тя е притеснителна на фона на общите разходи за здравеопазване, защото ако харчим 8 млрд. лева за здраве с доплащане, половината отиват за лекарства.

 

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на Научноизследователските фармацевтични производители (ArPharM)

Общият пазар на лекарства в България – това което плаща държавата и това, което идва от джоба на хората, е около 3.7 млрд. лева. Това включва, продукти т. нар. общи лекарства като витамини и т. н., тоест ако махнем тези неща остават лекарства, които са 2.4 млрд. лева. Никой от държавните институции не може да каже колко точно хората плащат от джоба си – не е малко, но със сигурност не е 4 млрд. лева. Коментарите на д-р Семерджиев излизат извън рамките на експертността.

 

Източник: "Труд"

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Ниска здравна култура, липса на доверие между пациенти и лекари, а и липса на достъп по финансови причини на 28.01.2020 в 13:11
Причините са комплексни и много. Хората имат навик да се самодиагностицират, самолекуват и съответно самоназначават, и закупуват лекарства "на килограм". И така си причиняват напр. бъбречни заболявания и/или стигат късно до реално лечение, предимно в последните стадии на заболяванията. А тогава цената/разходите се повишава не само за здравната система, но и за самият пациент с нерегламентирани извънболнични доплащания. Какъв е ръстът на онкозаболели, за да се увеличат от 2011 г. разходите от 100 млн. на близо 500 млн. за онколекарства? Има ли грешни диагностики или свръхдиагностика и съответни свръхлечения при онкозаболелите, т.е. злоупотреби със здравето на пациенти, които всъщност не са онкозаболели? За повишаване на разходите има значение и инфлационния индекс, злоупотреба с одобрения на платени от Касата задгранични лечения, терапии и лекарства, платените нови, но недоказано ефективни терапии и въобще "дяволът е в детайлите". А също абсурдно е да има политики на приотитетно 100% заплащане на иновативни много скъпи терапии и лекарства, а да няма такива за най-масовите заболявания, при които имаме най-висока смъртност. Поне да имаше електронна информационна система, която да изключва манипулациите на някои субективни заинтерсовани фактори, които да влияят на данните. Как може да се взимат управленски решения за цялото общество и водят политики без обективна информация?!
Илко Семерджиев на 28.01.2020 в 14:05
Фарма-секторът „отвръща на удара“ Лобистът и председател на БФС Илко Гетов в безсилието си предпочита да не говори по същество, а да обвини ЕС, че всяка година „претопля манджата“ с доклади за доплащането, а Деян Денев от АрФарМ е предпочел да използва „argumentum ad hominem” или щом не можеш да опровергаеш фактите с доказателства оплюй опонента – според него не съм експерт. Така излиза, че и ЕС не е експерт, Евростат също. Безсилието също е вид доказателство. Добре, така да бъде, щом не искате да давате отговори ще има продължение, скоро! А министър Ананиев бил направил "работна група", която до м. май ще предложи "политики"! Дано да не са като застрахователните му "реформи". Апропо, към момента Ананиев дължи отговори за липсата на лекарствени политики, а не за "политики" в необозримото бъдеще. Например, за начало, Ананиев следва да даде отговор защо директорът на Специализираната болница по онкология в София - д-р Стефан Константинов (бивш министър на ГЕРБ, който през 2012 г. децентрализира търга за онкомедикаменти от МЗ към 83 болници, при което цените им скочиха средно с 200%) миналата година е купувал Pemetrexed по 300 лв. за една опаковка, а друга такава държавна болница като УМБАЛ Плевен е плащала за същото само по 118 лв. или с близо 300% надценка? И още един въпрос - защо докато търга за онкомедикаменти се правеше в МЗ до 2011 г. това струваше на държавата около 100 млн.лв. а през 2020 г. ще струва на НЗОК 500 млн.лв.?

Напиши коментар