"Нека едновременно с покрусата от преживяваната от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес – всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество. Как управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се помъчим да изправим своите пътища? Днес, в деня на Христовото всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?" Това се казва в Патриаршеското и Синодално послание до българския народ за Възкресение Христово

 

 

Патриаршеско и синодално пасхално послание

 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.

 

Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). 

 

Ето защо, възлюбени, макар и покрусени от случващото се с нас и около нас през последните месеци, макар и скърбящи за многобройните жертви на покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), но именно днес, в светлия ден на Възкресението, отново ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота.

 

„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан. 1:4) – така свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия божествен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и днес, когато с вяра и непомрачена надежда принасяме и ние нашето свидетелство за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.

 

В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение, и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за човека Божи промисъл.

 

Нека едновременно с покрусата от преживяваната от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес – всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество.

 

Как управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се помъчим да изправим своите пътища?

 

Днес, в деня на Христовото всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?

 

В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички онези, които вече не са между нас - да бъдат опростени, помилвани и приети от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и вечния живот. Молим се и за тези, които се борят с коварната зараза и особено за лекарите и медицинските работници, и за всички, които поемат най-тежкия удар в битката за живота.

 

Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава умовете ни и да ни посочва верния път към Бога и към Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)!

 

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея!

 

Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

 

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит

АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Saudade на 19.04.2020 в 04:38
Воистина воскресе!
Някои умират и възкръсват, на 19.04.2020 в 12:36
Споделяй си суеверията/култа в определените за това места, за нас никой не е възкръснал.
Helleborus на 19.04.2020 в 19:12
на 19.04.2020 в 12:36 И материализмът е култ. Абсолютно несъстоятелна от научна гледна точка идеология. Като тръгнем от самозародилия се живот и еволюцията. Всички тези технологии на живота много повече наподобяват неща, които и ние правим като творци, макар в по-малка слава и сила. Отколкото на нещо, което се самосъздава и еволюира, защото нищо не се самосъздава и не еволюира, освен, ако не е програмирано да го прави. При публичната комуникация няма как едни да изповядват култа си, а други не, не е справедливо. Нито е справедливо на християните да се натрапват материалистичните култове, а материалистите да не търпят християнското учение, ще се научим да живеем заедно.
Вагабонд на 25.04.2020 в 20:07
ПАНДЕМИЯ НЯМА. СЗО, след скоропостижния инфаркт на шефа на отдела, обявяващ пандемиите, на следващия ден обяви пандемия, неотговаряща на количествените критерии за това. СЗО се финансира до голяма степен от Фондация "Мелинда и Бил Гейтс" и крайната цел е пробутване на неговите "специални" ваксини и масово чипиране, като добитък. СЗО е оръдие в ръцете на "филантропа".
Жалко на 26.05.2020 в 12:08
ПАНДЕМИЯ НЯМА !!! Дори сега , в края на май , няма 5 милиона болни за да се декларира "пандемия" . Това е една дебела лъжа , избълвана от сатанистите от СЗО. Тази лъжа се повтаря от всички зависими медии , политици , а и от главата на БПЦ - ЖАЛКО !

Напиши коментар