"Единствените живи днес бивши членове на Политбюро на ЦК на БКП, които са участвали в пленума на 10 ноември 89-та, са Георги Йорданов и Георги Атанасов. Епицентър.бг публикува преди два дни стенограмата от заседанието на пленума, предоставена ни от Георги Йорданов, както и неговите лични впечатления от онова време. Днес даваме думата на Георги Атанасов, един от най-важните фактори на пленума, по това време министър-председател, който води заседанието и който отказва да даде последната дума на Тодор Живков. Това решава успеха на пленума с гласуването на оставката на Първия.

 

 

Георги Атанасов, снимка: epicenter.bg 

 

Има три фактора за промяната на 10 ноември 1989-а. Първият − другомислието в българското общество се появи първо в БКП. Вторият − все по-ярките изяви на дисидентите, които декларираха своите цели, особено през пролетта на 1989-а. И третият − ролята на геополитическите процеси. Още в началото на 70-те години социализмът в Централна и Източна Европа вече бе загубил жизненост.“

 

С тази оценка на Георги Атанасов влизаме в темата за началото на българския преход:


 − Значи отдавна сте усещали, г-н Атанасов, че промяната е неизбежна?


− Да, виждахме, че нещата вървят към криза. Чувствахме я. Изнемогвахме в икономиката, съзнавахме и негативите в живота.


− А защо не променихте политиката?


− Търсехме нови решения, но линията, която следвахме, не съответстваше на реалната острота на проблемите. След курса за преустройство в СССР в част от ръководството на БКП започна да назрява убеждението, че можем да се освободим от недъзите само чрез поражението на тоталитарната система, а това с Тодор Живков не можеше да стане. През пролетта на 1989-а се проведоха конгресите на творческите съюзи, които бяха показателни за новите процеси и нагласи. България навлезе в период на остра политическа криза. Разговорите на тази тема помежду ни (извън кръга на Живков) станаха системни.

Виждахме, че кризата на доверието към властта прераства в криза на властта. С това разбиране още на 6 юли 1989 г. (в навечерието на традиционната среща с дипломатическия корпус в Смолян) се договорихме с Петър Младенов, че трябва да се отиде на открит политически сблъсък с Тодор Живков и той да бъде отстранен от ръководството на партията и на държавата. На следващия ден посветихме в плана си Добри Джуров и Андрей Луканов. Така четиримата станахме ядрото на акцията за смяна на ръководството на партията и държавата.


− Страхувахте ли се, че опозицията може да ви изпревари?


− Каква опозиция? Имаше натрупано недоволство в обществото. Но сериозна, организирана опозиция в България нямаше. След 10 ноември ‘89-а те научиха на улицата, че Живков е свален.


− Как точно стана заверата срещу Живков?


− След като ние, четиримата, се разбрахме, уточнихме се аз да направя анализ за икономиката, Петър (Младенов) - за политическата обстановка и партията. Трябваше да създадем организация, която да гарантира, че промяната ще е не само успешна, но и радикална. На 13 юли 1989-а в Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП се състоя обсъждане на проблемите на икономиката. Моите тези коренно се разминаха с постановките на Живков. В същия дух се изказа и Луканов. Втори сблъсък имахме в края на август ’89-а, когато Живков внесе в Политбюро предложение за свикване на ХIV конгрес, а повечето членове на ПБ изразиха несъгласие с основните постановки на материалите. Тогава той разбра, че вече не владее положението.


− А вие от заверата какво направихте?


− След като Петър Младенов написа писмото си, с което подаде оставка и го депозира в Политбюро, Живков свика Политбюро, за да се обсъди. Тогава Луканов ми съобщи, че с Пенчо Кубадински и с други дейци са решили Петър да си изтегли писмото. Възпротивих се категорично: „Андрей, рубиконът е минат. Трябва да действаме!“ 

Предложих му аз и Добри Джуров да отидем при Живков и директно да му поискаме оставката. Но това да стане 2-3 дни преди пленума на 10 ноември, за да няма време Живков да организира нещо, да разсъждава много и т.н. Андрей се съгласи. На 7 ноември поднасяме венци пред паметника на Ленин по случай Октомврийската революция. Джуров идва при мен и ми казва: „Абе, Гошо, ти предлагаш двамата с теб да ходим при Живков. Разбираш ли за какво става дума − председателят на Министерския съвет и военният министър да отидат и лично да искат оставката на Тодор Живков. Това е преврат! Предлагам друго. Ние − Йордан Йотов, Димитър Станишев и аз − сме съпартизани на Живков. Ние ще отидем и ще му кажем.

 

− Да се разберат по партизански, така ли?


− Да. Съгласих се. Срещата им бе на 8 ноември в 9 ч. Към 11,30 бай Добри ми съобщи, че Живков приел да се оттегли на някой от следващите пленуми. Скочих: „Абе, Добри, как на някой от следващите пленуми? На тоя пленум, бе, който ще бъде вдругиден, трябва да се оттегли!“ Добри се затюхка: „Ами, ние пак трябва да искаме среща.“ -„Ще искате!“ И на следващия ден, на 9-и, те бяха отново при Живков. Тогава го убедили. В същия ден следобед при мен влиза Григор Стоичков: „Другарю Атанасов, бях при другаря Живков и той ми каза, че трябва утре да си даде оставката. Как може така ненадейно? Казах му, че не бива да бърза.“ Скочих: „Абе, Григоре, ти ще объркаш цялата работа.“ Поисках среща с Живков. Разбрах, че при него са Балевски, Георги Джагаров и Панталей.

Изчаках ги във фоайето пред кабинета му да излязат. И понеже знам правилата на политиката, веднага минах в настъпление: „Другарю Живков, какво ще правим утре на пленума?“ И без да чуя отговора му, продължих: „Разумната, вярната, точната позиция е вие да си дадете оставката веднага!“ Настъпи тягостно мълчание. Живков имаше едни малки ръчички. Мълчи, тупа нервно с пръсти по масата и в един момент ми отвръща: „Георги, аз съм решил! Ей сега, в 6 ч. на заседанието на Политбюро ще си подам оставката и ще предложа теб за генерален секретар.“ Възразих: „Важното е да разберете, че е правилно да се оттеглите. Защото от няколко години Тодор Живков работи против Тодор Живков.

Ние сме допускали и грешки, но народът има и хубави впечатления от това ръководство и не бива да се направи нещо, което да срине хубавите впечатления.“ Той кима с глава и ме пита: „Ти кого предлагаш за генерален секретар?“ -„Защо да не бъде Петър Младенов?“  -„И-и-и-и.“ Смръщи вежди!


− Да. И на мен Живков ми е казвал, че не харесва Петър Младенов. Защо?


− Смяташе, че не е оперативен човек.


− И в мемоарите си Живков го пише това.


− Тодор Живков имаше много ценни качества и като човек, и като ръководител, и като партиен деятел. Но имаше и сериозни недостатъци. Първо, знаеше как да съхранява властта си и второ, беше отмъстителен и субективен в оценките си. За всички, които са били против него − Чудомир Александров, Георги Атанасов, Андрей Луканов, Петър Младенов − се изказа зле. А хвалеше Гриша Филипов, който нанесе такива поражения на държавата. Но тогава, след заседанието на Политбюро преди пленума на следващия ден, тримата: аз, Добри и Петър, отидохме при Живков. Беше разстроен. Уточнихме се за реда на пленума и си тръгнахме.


− След като всичко е било решено, защо на пленума Живков изглеждаше така зле, сякаш гръм от ясно небе го е ударил?


− Заради това му изражение по-късно някой ме попита: „Вярно ли е, че сте го дрогирали?“ Никой не го е дрогирал. В началото той изнесе великолепен доклад. Беше капнал да стои прав и да говори. Все пак беше на 78 години. После, когато стана гласуването и видя резултата, Живков си даде сметката, че това е краят, че от утре вече не е генерален секретар. А 35 години е бил на този пост! Всеки човек в такъв момент връща лентата назад, отново изживява изминалите години. И изведнъж някой му казва: „Дотук!“ Ами това действа психически.

Вярно е, че той положи усилия с помощта на някои свои близки хора в ЦК да промени хода на пленума − точката за оставката му да се отложи. По време на обедната почивка Милко Балев го е навивал да не се съгласява с освобождаването му като председател на Държавния съвет. Сигурно затова в началото на второто заседание Живков ми каза: „Георги, защо ме освобождавате и като председател на Държавния съвет?“ Отвърнах му: „Тези въпроси са уточнени, вече има решение на Политбюро и връщане назад не може да има.“


− Той как реагира?


− Само продума: „Ами добре, както кажеш.“ После, по време на заседанието, като тръгнаха изказванията, двамата седим един до друг и по едно време Живков ми казва: „Георги, хубаво е да ми дадеш думата да кажа няколко неща.“ -„Но, другарю Живков, вие сутринта говорихте два часа, говорихте много хубаво, защо е нужно сега?“ - „Добре, както кажеш!“ Точно така ми каза. Разбирах състоянието му, но не му дадох думата. Даже някои след това казаха: „Ей, ти си много жесток, даже не му даде думата да благодари на тоя Централен комитет.“



− Защо го лишихте от последната дума?


− Добре, ще му дам думата, ама знам ли какво ще говори. Да не объркаме работата.


 Не сте ли се притеснявали за това, че той може да вдигне силите за сигурност срещу вас? Все пак вие сте едни превратаджии. 

 

− Да. Аз съм малко тепегьоз на тая тема. Чувах, че някои са имали известни опасения. Аз бях спокоен. Какво... като ме арестуват? Даже и да предположим, че ще ме убият, което няма да стане, защото времената вече са други, какво от това? Нищо! Бай Добри ми разказваше след това, че бил доста притеснен как ще реагират Вътрешните войски, които бяха до Горубляне. Там имаше голямо поделение.

 

По някое време Добри даже съзрял, че има раздвижване и бил доста смутен. Защото, ако това се допусне, няма да е добре и за България, и за партията. Но явно Живков е бил разумен. И нямаме основание да го подозираме в каквито и да е екстремни действия. Ето, така стана промяната − това бе един обикновен ноемврийски ден.


− Но той обърна историята, начерта нов път за България.


− Една обичайна промяна в партията, която предопредели много сериозни неща в развитието на България. Впрочем много хора не си дават сметка какво точно стана след това? Десети ноември като първи акт на промяната не е всичко, това бе само началото. Лошото е, че мнозина със задна дата се опитаха да си напишат героична биография.


− Дайте оценка, г-н Атанасов, за годините след 10 ноември 1989-а. И леви, и десни твърдят, че нашият преход е провал. Защо?


− Мислехме, че промяната ще е за хубаво. И сме се борили да бъде хубаво. Несъмнени са демократичните ни постижения и приобщаването на България към ценностите на Европа. Но не допусках, че след 10 ноември всичко така катастрофално ще се срути. При такава радикална промяна естествено е да се върнем и назад в някои сфери, да се преориентираме в икономиката, но нищо не оправдава нагона към разрушение, който ни завладя.

В политиката се настани омразата и тя диктува вече две десетилетия поведението на политици и държавни институции. Нито едно правителство досега не показа воля да смаже корупцията и бандитизма. Не знаем кои са ни приоритетите. Стотици хиляди българи напуснаха страната, срина се равнището на раждаемостта. Сриват се ценностната ни система, здравеопазването, образованието. Като че ли ни завладява психиката на един изморен народ, който върви неудържимо към своя залез. Възмутен съм от всичките ни правителства на прехода! 


− Защо от всички? Имаше и леви правителства.


− Всички бяха в плен на икономическа безпътица и без визия за формиране на нова философия на националния живот. Характерно за българския преход е безхаберието на държавната администрация. Това е страшно опасно! И стремежът на политическите партии е да политизират нейната дейност. А в сферата на сигурността основни политически централи се опитват да изграждат собствени структури, собствени източници на информация.

Лошото е, че на тази основа вече се възражда духът на омразата от началото на 90-те години. И вместо проблемите да се решават, в България те се наслагват върху съзнанието и морала на поколенията. Така стана с т.нар. червени куфарчета. Тази легенда се затлачи в съзнанието на моето поколение. И още не можем да се освободим от тези лъжливи за всички окови. Защото над нас тегне прокобата! Не по-малко лъжлива и опасна е другата легенда − за изнесените милиарди. Някои говореха за 17-20 милиарда.


− Но тези някои, г-н Атанасов, са дейци от вашата партия. Защо да не им вярваме?


− Защо никой не се запита откъде са тези огромни количества пари? Че ние тогава, в края на 80-те, нямахме с какво да платим елементарни доставки. Обвиняват ни, че сме изнесли милиони. Нямаше какво да изнасяме. Но такава е орисията българска − всичко около нас да тъне в тъма, да се давим в омраза. Ще успее онзи държавник, който извади страната от беднотията и я върне в коловоза на икономически развитите страни.

 

Източник: "Епицентър"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

26 коментар/a

танц със саби на 12.11.2019 в 16:30
А Държавна сигурност участваше ли в разговора, или не участваше? А съветското посольство? А АОНСУ? Парите с куфарчета са били още преди десети, имаше там едни външно-търговски дружества, едни арабски банки, един във Виена, как се казвеше, че го забравих...
С една дума преврат на 12.11.2019 в 16:50
Защото Западът не го устройва социализмът. Каква икономическа криза, какви простотии! А защо не го питате за днес, какво е мнението му за днес?! Защо хората ги няма, защо масовото бягство започна след 2000 година та до днес? Защо хората изнемогват? Или това по негово мнение не е криза, а възход? Прости хора! Луканов също беше прекаран, определено той не е мислил, че последствията ще са такива. Затова и го убиха.
tester1 на 12.11.2019 в 16:56
Нямам познания по тази личност, но от интервюто оставам с впечатление че е правил нещо важно, без да знае и отговаря за последствията. Това е все едно кондуктора в един автобус, събрал мнението на малка част от пътниците да отстрани водача на автобуса и да им каже: "Не ви харесва как кара, ето карайте вие", и резултатът не закъснява - катастрофа.
Да допълня с един въпрос на 12.11.2019 в 17:05
Сега говори ли се пак за криза световна? Преди години около 2007 ли беше, имаше ли криза? Трябва ли да събориш къщата си, за да преодолееш кризата? Интервюто е блестящ пример за промит мозък! Как на ли живеят навън, а пък ние .... Само дето никой не е виждал на времето гетата ни във Франция, ни в Америка. Всеки е гледал лъскавия център и до там. Ограничени хора. И днес политиците ни са такива. Неграмотни юридически, правят закони единствено в интерес на себе си, което води единствено до задънена улица. Затова тия с хазарта го подгониха, макар до взера да бяха с протекции, по една проста причина. Парите свършват, и се започва взаимното изяждане! ...... Ей до това води лакомията! Че те ще се срътят, не е проблем, проблем е че държавата се срути! Ненагледни родни мафиоти!
Ще успее онзи държавник, който извади страната от беднотията и я върне в коловоза на икономически развитите страни. """"""" на 12.11.2019 в 17:40
С последното изречение той твърди, че сме били къде? Защо тогава е трябвало да рушим на 100% каквото сме имали? Нима на никого не му мина през ума, че всичко което се прави е под въздействие на чужда мисъл? Та в най-елементарния живот е така, колко неща се правят под чуждо въздействие. Каква е продължителността на един живот? Та тия, които бяха на 20 години 1989, сега са на 50. Как премина животът им? И всичко започва с преклонението пред някаква демокрация, която никъде не е създала поне 20% благоденствие сравнимо поне. Колосално разделение на хората, колосална неспрааедливост. И като включим и либерализма, окончателно сме в задънена улица! Дано Господ поне се заеме с нас, че то сме наникъде!
банан на 12.11.2019 в 18:25
В последната реч на Тодор Живков от 1 ноември 89-а, Тодор Живков казва - че Унгария го послушала, Унгария прави демокрация 23 октомври 1989 г. Събитията в Полша и Унгария се развили по техен сценарии. 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша. Тогава Вагенщайн има сдс-плакати на балконът си. речта за недоносеният капитализъм www.youtube.com/watch?v=4jmrb7AVCD8
Хайде сега на 12.11.2019 в 18:40
Не прехвърляйте вината на Запада, то ако беше изгодно, те щяха да се комунизират първи. Сами се срутихме. Едно е озадачаващо, как една система замислена от някакви дървени философи, успя да изкара толкова.
цанков камък на 12.11.2019 в 18:42
Чернобил ни навреди на икономиката, селското стопанство, храните, фуражът, износ на храни, агнета и вълна. Но растежът на Германия през периодът е 3,7%, на България 11%. https://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/gdp_share/ ЕО икономическата общност, и Рейгън ни затвориха външната търговия. Но са се предали заради космическо оръжие на пентагонът, и страх от марксизмът - чешките събития и хунвейбините - събаряне на елитът им - червената буржоазия. Във филмът ЦАНКОВ КАМЪК с Иван Иванов, 1984г., там шофьорите заплашват и изнудват началниците за по-високи заплати, че ще отидат в турска фирма. С този филм БКП доказва, че пазарната икономика е добра, а планирането - не. Но сега плащат стотинки за нощен труд на полицаи и други. ЦЯЛ НАРОД СЕ ИЗНАСЯ, ЗАРАДИ НИСКИ ЗАПЛАТИ.
какво разбрахме на 12.11.2019 в 18:47
Носталгия да ти дадат новичък апартамент от предприятието, да посетиш лесно болницата без да си пипаш джобът дали имаш пачки, да ходиш два пъти на почивка, курорт, да вкусиш нещо вкусно, да видиш хубав български сериал патриотичен, и още и още. Пенсията на баща ми сега купува колкото 30 соц лева през 1985г. Сега само 7% имат над 5000 лева спестявания, 12% ходят на курорти.
гладио и кондор на 12.11.2019 в 18:51
ЗА да да спрат търговията на соц страните, те са обявени за терористи. 1979, 2-5 юли. 1 година и 10 месеца преди атентата Йерусалим, Jerusalem Hilton Hotel. В присъствието на 400 журналисти институтът "Джонатан" (основан от Бенямин Нетаняху) провежда конференция за международния тероризъм. Участват: Хенри Кисинджър, Джордж Буш-баща, Хенри Джексън (сенатор), Брайън Крозиър (журналист, ЦРУ), Клеър Стърлинг, Робърт Мос (главен редактор на "Икономист"), Арно де Борчгрейв (журналист). Последните двама са автори на "документалния" роман "Айсберг" и "доказват", че 5 държави поддържат всички терористични групи в света: СССР, ГДР, Куба, Чехословакия и България. Конференцията завършва с брошура в стил "Айсберг": "Международният тероризъм - съветската връзка". Междувременно през 1981 г. излиза книгата на Клеър Стърлинг "Терористичната мрежа" ("The teror network"), мощно рекламирана от Майкъл Ледийн - вече съветник на държавния секретар Александър Хейг. Книгата следва указанията на института "Джонатан".
Все генерал губернатори на 12.11.2019 в 19:08
Пари в кеш е нямяше много към края на 1989г. Имахме дългове към 15 мириарда и горе-долу толкова да си прибираме от всички арабески и по някой и длуг милион от социалистическите страни. Голямото крадене започна когато започнаха да приватизират,демек да бракуват и грабят материалните активи вътре и вън от държавата. Луканов би могъл да продаде задгранични активи и да започне плащания по дълга но явно не е пожелал да го направи.Всъщност той беше диригента на капитала в България,тоест той беше новия върховен капиталист. Напълно справедливо го пушнаха. Като всеки глобалист въобще не мислеше за България,както Костов,както плюещия Кон,както Гоцко,както Роско - все генерал губернатори на задокеанска колония.
Едно е озадачаващо, как една система замислена от някакви дървени философи, успя да изкара толкова. на 12.11.2019 в 19:12
Хайде сега, туй, дето си го казал, се отнася по-скоро за сегашната система, либерализма, дето уж не е замислена от никакви дървени философи. Щото ако оная соца беше смях, тая е фарс (демек смях на квадрат през сълзи), и въпреки туй, не пада, ваджешката...
А, Бе, шматок от _ какво разбрахме на 12.11.2019 в 18:47 на 12.11.2019 в 19:13
Безплатното образование и медицинско обслужване е на базата на разчет заплати, кое за работника, кое за държавата. Държавата е поела ангажимент да освободи работника от притеснения и да предостави безплатно, вече платено и образование за децата и в болниците. А днес така наречената държава дава пари, а насреща едно голямо нищо. Защото не се знае на кого ги дава, пълна липса на качествен контрол. С други думи, застраховките , които днес плащаме, са били осигурени от държавата, чрез хората. Нали държавата сме ние?!
jkk на 12.11.2019 в 19:50
Демокрацията е преходна, капитализма - вечен.
Историята не го оправдава за предателството на 12.11.2019 в 19:54
Дойде време превратаджийте и контрареволюционерите да бъдат наречени превратаджий и контрареволюционери. Плазмодиите и рожковците от селските нужници - плазмодии и клоцетни рожковци. Лицемерите - лицемери. Бивш министър-председател на НРБ и жалък превратаджия и предател. Гнусен, както и да го погледнеш.

Напиши коментар