Съпругата на поета се отказва от привилегии и наследство в името на паметта на поета, но не и наследниците на брат му.

 

 

 

Мая Манолова, Никола Вапцаров и Криско на представянето на инициативния комитет, който издигна кандидатурата на Манолова за кмет на София. Снимка: Георги Кожухаров, "Дневник" 

 

 

Почти няма българин, който да не е посещавал къщата музей на поета революционер Никола Вапцаров в Банско. Малко хора обаче подозират за скандалите, които витаят около наследството на поета.

 

Историята започва няколко години след разстрела на Никола Вапцаров, когато брат му Борис умело се възползва от всички привилегии, които комунистическата партия може да му даде като родственик на поета. Привилегии, от които собствената му съпруга се е отказала. 

 

Борис Вапцаров става секретар на областния комитет 

 

на БКП, заместник-министър на културата, посланик и още куп дипломатически и административни постове. Облагодетелства се и с 300 кв.м апартамент в Лозенец, което се е полагало само на високопоставени представители на червената буржоазия. 

 

Докато всичко това се случва, през 1952 г. държавата откупува от семейството на Вапцаров родната му къща за 19 648 лв. - висока сума за стандарта на живот по това време. Превръща я в музей. Майката на поета остава да живее в нея и посреща и разказва за Никола Вапцаров на всички гости на музея. 

След приемането на Закона за реституцията съпругата на Борис Вапцаров и децата им - Мая и Никола, завеждат дело за родната къща на поета. Искат държавата да им „върне“ къщата, предлагайки да „облекчат държавната хазна“, като направят музея частен. Те са единствените наследници от рода Вапцарови, които имат претенции да бъдат обезщетявани за нещо. 

 

Бойка Вапцарова, съпруга на поета, заявява: 

 

„Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 г., и сега не желая да получа нищо при реституцията от 1992 г.“.

 

Чрез медиите тя отправя послание и към съда, като моли да отсъди така, че къщата на Вапцарови да остане завинаги музей „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и по света“.

Това не спира Майя и Никола Вапцарови, племенници на поета революционер. Делата продължават, въпреки че наяве излиза и декларация, с която дядо им Борис Вапцаров се отказва от претенции към имота. 

През 1998 г. Върховният административен съд им отсъжда 5,5 дванадесети от имота. Кметът на града по това време отказва да ги въведе във владение, което 

 

води до още дела, искове за обезщетение, 

 

права над дворното място. Стига се дотам племенниците на поета да предявят иск за 1 200 000 лв. обезщетение. 

 

Междувременно община Банско преотстъпва право на строеж върху парцел на Майя и Никола Вапцарови, върху който те построяват хотел „Шато Вапцаров“. Възмездени с пари и имоти, но все още недоволни, те не спират дотук. Безкрайната им алчност не остава незабелязана от хората на Банско и те дори правят подписка „Да спасим Вапцаров от Вапцарови“. 

 

На фона на тази неприязън младият Никола Вапцаров - внук на Борис Вапцаров (брат на поета), решава да изгрее на политическия небосклон, като се явява като независим кандидат за народен представител, както и на кметските избори в Банско. Тези му инициативи са пълно фиаско, но желанието за изява на семейството му е по-силно от морала. 

 

Като не успява да влезе в парламента, младият кандидат за слава прави опита за самовъвеждане във владение на къщата музей 

 

в Банско по един... меко казано, циркаджийски начин. 

 

Светла Барякова, директор на Музеен комплекс, Банско разказва: „Никола Борисов Вапцаров, следван от жена си Светла и двамата им сина Никола (днешният „активист“) и Борис, влязоха в музея, седнаха на двора и извадиха да играят шах. Малко след 18 ч. ги поканих да напуснат, защото работното време свършва и пускаме СОТ-а. Всички в един глас заявиха, че къщата е тяхна и ще стоят в нея, колкото си искат. Предложиха ми да сключим договор за наем за 1 лев и да започнем заедно да събираме таксите от билетите. При тази провокация Барякова отива при дежурния в общината. Той звъни в участъка, пристигат двама полицаи и криминалист и чак след разговори до 20,00 часа всички Вапцарови са конвоирани до полицейския участък, двамата синове са закопчани с белезници. Писмени свидетелства дават и музейните работници. Малко след полунощ Вапцарови са освободени“.

 

Директорката на къщата музей разказва пред в. „Банкеръ“, че обществото в града е изключително негативно настроено към всичките циркове, които тези наследници на Вапцаров разиграват. 

 

Но явно на национално ниво цирковете все още минават, тъй като младият Никола Вапцаров днес може да бъде видян по медиите като „обикновен“ и „честен“ човек, който защитава граждански каузи и издига Мая Манолова за кандидат за кмет на София. След като бе заместник-кмет на осъдената на първа инстанция за корупция Десислава Иванчева и участник в няколко откровено лобистки протеста в столицата.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Констатация на 14.09.2019 в 09:07 на 14.09.2019 в 09:13
-: )) " Харизанов-Биков- Тодоров ", Вие ли сте ? Пускам водата в тоалетната, веднага .
Eisblock на 14.09.2019 в 13:26
Добре е да се разграничат нещата! Фактите са си факти и ровенето из тях няма да ги измени. Поведението на роднините на Поета по линията на брат му е повече от осъдително и заслужава презрение! Докато държавата в лицето на Съдопроизводството е недопустимо да се занимава с алчни и нечистоплътни мераци - най-вече, че този терен, старата къща и после новопостроеният Музей са построени и лежат върху фундамента на заплатена обезщетени със сума от държавата още през 1952г. Държавата е откупила каквото е имало за да се построи Музеят! ТОЧКА!* Отделен въпрос е, че ТОЧНО тази държава не е почитателка на Вапцаров и допускането на скандала, придружен с шикалкавене и раздуване, оставя привкус за (едва ли не) желано участие в него! ** Оттук нататък, набутването на младият Никола В. в спорни "мероприятия" и пришиването му към Мая Манолова, също намирисва и то много. При наличност или по точно, пълна липса на предизборен морал, етика, чистоплътност, не е никак трудно да се досети човек и предположи, как зад всичката тази помия има определени интереси с определени политически апетити, неистово желаещи да запазят статутквото в София с тяхната (най-малкото порядъчно износена) галеонна фигура Фандъкова. *** - Ако тя отново бъде преизбрана, то превърнатата в кочина София - основанията за подобно твърдение са повече от видни, тази porca miseria ще продължава успешни и по-нататък. Останалите безобразни деформации в основни структури на държавата, демонстрирани успешно от целият антураж и засилено в последните седмици, са също част и са свързани с неистовото желание на всяка цена да се запази "Кокала". Било в лицето на София и други населени места, било - за Цялото.
Х.Стаменов на 17.09.2019 в 12:50
Нямах добро мнение за племенника, правил ми е лошо впечатление, статията го затвърди. Поклон пред поета и съпругата му. Жалко за Манолова. Подкрепата на БСП и такива като племенника ще я провалят. Като омбудсман Манолова беше впечатляваща, над всички предишни. Фандъкова е вероятно по почтена от предишните кметове, но в средата която я издига наистина е като изпълнителен директор. Затова предпочитам Манолова, но без блюдолизците около нея.
observer на 19.09.2019 в 18:28
Съпругата на Поета. Поета с главна буква. Какви са били отношенията им приживе? Последното стихотворение издава до болка силна любов. Любов без отговор. Стихотворение, което не е било предназначено за нас. Ние сме натрапници в един болезнен личен свят. Идва новото време и всичко се променя. Вече да си съпругата е гордост и привилегии. Само дето това не е всичко. Ще има и още. И един разстрелян Поет. С главна буква.

Напиши коментар