"Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен на него: той просто носи други дрехи". В книгата си “Величието на обикновения народ” (Grandeur du petit peuple), дневник, писан всеки ден, френският философ и писател Мишел Онфре разказва за едногодишния бунт на “жълтите жилетки”. Откъс от него публикува “Фигаро”.

 

 

В памет на баща ми Гастон, който беше селскостопански работник,

На майка ми Елен, която беше чистачка,

На брат ми Ален, който е механик в кариера,

На жена му Натали, която е лавкаджийка,

На племенника ми Людовик, който след обучение за дървосекач, е чирак водопроводчик

На племенницата ми Виржини, която е санитарка

 

Историята се повтаря. Но би било безполезно и нелепо да пригласяме на марксисткия припев, че това, което първият път се случва като трагедия, винаги се връща под формата на комедия. Невярна мисъл на истински овце, интелектуален мързел и реторична леснота. Всеки, който все още има малко памет и култура, знае, че това, което се случва, вече се е случвало и още ще се случва според същите принципи. Доброто познаване на Тацит и Тит Ливий, Сетоний или Полибий е достатъчно за усилието на онзи, който иска да разбере последните ни двадесет века - и още повече последните двадесет и пет години, ако не и последните двадесет и пет месеца… 

 

Гракхите* описват морфологията на всички народни движения: как се раждат, растат, живеят, умират и изчезват, смилани от властниците и собствениците. Когато с двамата братя Гракхи плебсът се разбунтува срещу патриархата, той трябва един ден да плати цената за бунта си и то с кръв. Също като Спартак, тракийският гладиатор, който въстава срещу Рим и в крайна сметка е разпънат на кръст заедно с 6000 свои другари в бунта на километри по протежението на Виа Апия. Историята на Европа е богата на жакерии, бунтове, метежи, въстания, размирици, в които всеки път се чува думата на унизения, наранен, лишен, изтощен, обложен с данъци, такси, удръжки, осакатен народ.

 

Народът не се стреми да смени политическия режим, на който се подиграва при първия си глад, защото той иска хляб за семейството си, мляко за децата си, лоена свещ за бедното си жилище и сапун за чистотата си. Той не е чел “За обществения договор” на Русо, нито “Духът на законите” на Монтескьо и не го интересува дали най-добрият начин да промени живота си е република, вдъхновена от римляните, или конституционна монархия, заимствана от англичаните: той иска да може да печели своя къшей с труда си, да купува всекидневния си хляб, да храни жена си и децата си, да пере бельото си и да мие тялото си, опустошено от работа, мизерия и бедност. Каква полза от генералните щати на краля или разискванията на претъпканото Учредително събрание на якобинците, ако остава експлоатиран? Сменя господаря си, това е всичко…

 

Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен на него: той просто носи други дрехи.

 

Възхвала на народа от старата школа

 

Как да се преборим с тази проказа на периферната Франция? Като очерним това движение, за да попречим да се чуе това, което има да каже. Винаги по силата на поговорката, която е определено е все по-актуална, че мъдрецът показва луната, а глупакът гледа пръста му, институционалната преса разполага с изпитана техника: да дискредитира ищеца, за да дискредитира искането му. По какъв начин? Достатъчно е да ги представи като кресливи селяндури, кретени от полето, простаци от горите, тъпаци от селата, неграмотници, дошли от гората. Това е триумфиращият аргумент, откакто парижките бобита** отдясно и отляво възхваляват заслугите на маастрихтската либерална държава - свикнали сме!

 

Следователно това е Франция на пиячите и пушачите, на ловджиите и шофьорите, които носят жълтата жилетка. Тези хора, забележете, не пият Сприц на терасите на Сен-Жермен-де-Пре, не пушат хашиш в шикозните апартаменти в Маре***, не са вегани в тавански помещения с гледка към Айфеловата кула, следователно са селяндури, селяни, говеда, с една дума: варвари…

 

Преди “Жълтите жилетки” научих един урок: този народ, когото дългогодишната либерална образователна и културна политика се опитаха да оскотят, видиотят, затъпят, кретенизират, този народ, повреден от десетилетия от лишено от култура училище, безмозъчни телевизионни предавания, форматирани книжни продукции, пропагандаторски речи, масово препредавани от печатните, радио и телевизионни медии, този народ, угояван като гъска от телевизионните риалити и вариете, от религията на футбола и опиума на игрите на късмета “Франсез де жу”, този народ, за който казах веднъж, че е народ от старата школа и го обичам, този народ: той мисли. И той мисли точно и правилно. Доста по-добре от Макрон, за когото казаха, че е бил асистент на Пол Рикьор, и от неговото обкръжение и предани избраници. Чуваме малко, много малко, да не кажа изобщо народа от старата школа, прославян някога от мозъчния тръст “Тера Нова”****.

 

Вижте емблематичния Матьо Касовиц, който туитва: “Народът, който се бори да защити комфорта си, не ми харесва” (25 ноември 2018 г.) - да защити комфорта си, докато той получава минимална или почти минимална работна заплата! Иначе са много мълчаливи хората от шоубизнеса, киното, литературата, песента, които толкова често виждаме в медиите, за да се борят с Глада и Мизерията с главни букви, стига само да не ги карат да вземат страната на гладуващите и мизерстващите с малки букви, които живеят под носа им… Това завръщане на стария народ, който прави Историята и иска да разчисти стария свят - фалшивият проект на Макрон - ми връща усмивката.

 

Републиката е нападната с палетна количка 

 

“Жълтите жилетки” хвърлиха електрическа палетна количка (следователно екологична и  незамърсяваща: точка за тях…) срещу вратата на министерството на Бенжамен Гриво. Хубава работа! И ето, че вместо резюме за тази нова жълта събота, палетната количка почти е представена от журналистите като танк, “Рафал” последно поколение, ядрена подводница, оръдие за стелт война, последния вик на смъртоносната технология на държавата, малкото тайно бижу на “Дасо”. Казват ни също, че палетната количка била изстреляна лично срещу Републиката. Ей Богу! Ако Републиката е застрашена от една палетна количка, значи или силата на количката е голяма, или Републиката е много слаба, или тези, които говорят подобни неща, смятат слушателите си за глупаци. 

 

По-скоро поддържам последната хипотеза… Двусмислицата тук е свеждането на VIII действие на “Жълтите жилетки” до тази работа с нападнатата с палетна количка Република! Една палетна количка разбива вратата на едно министерство и вече всички палетни колички разбиват едновременно всички врати на министерствата с цел да свалят Републиката! Трябва да заключим, че тази скромна палетна количка, на която бяха кацнали персонажи, излезли направо от Рабле, които се превиваха от смях, докато разбиваха вратата, са имали за цел да разпалят държавен преврат, както някога Пиночет с танковете на чилийската армия… Нищо по-малко, иначе какво?

 

Възстановяване

 

Бих искал да представя на моите читатели анонимното свидетелство на един от многобройните непознати приятели, които ми изпращат съобщения, защото ме четат или гледат по моята WebTV, и свидетелстват непресторено за състоянието на света. Оказва се, че този непознат приятел бил част в същия този ден от силите на реда в подножието на Триумфалната арка. Ето какво ми написа той - и което възпроизвеждам с негово съгласие: По време на демонстрация при мен дойде една “жълта жилетка”, за да ми каже колко е тъжен от случилото се при Триумфалната арка. Неговият баща бил загинал във войната и тялото му никога не било намерено. Оттогава, каза ми той, се чувствал виновен, че носи същата емблема, като онези, които според него са опустошили гроба на баща му. Около нас цареше пълно мълчание и дори и да плачеше, този човек имаше възхитително достойнство. Тогава му припомних, че също “жълти жилетки”  защитиха гроба на незнайния воин и нито един военен не може да го забрави. Прегърнахме се и мога да ви уверя, че този момент ще остане силен спомен от професионалния ми живот. Това е всичко. 

 

В този ден имаше най-малко два вида “жълти жилетки”: тези, които я използваха, и онези, които служеха на същата тази емблематична жилетка - тези, които изпълниха вариация на Конбендитската тема на опикаване на гроба на незнайния воин, и онези, които го защитаваха. Първите дойдоха от предградията - трябва да се видят видеозаписите, те говорят сами по себе си -, това са екземпляри на прочутия народ “стимулатор”, който Друе (Ерик Друе, самопровъзгласилият се лидер на “жълтите жилетки”, близък до крайната левица - бел. ред.) призова да се присъедини към него, защото вярва, че “жълтите жилетки” в тяхното разнообразие и в тяхната съвкупност, е той и само той. Това е комплексът на Нерон… Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник. Именно това племе от нехранимайковци героят на Меланшон, напълно напомпан с теориите му, превърна в герои…

 

Носен от медиите, които живеят само от шума, харесван от Макрон, защото радикализира движението, следователно го дискредитира и лишава от симпатии, ухажван от Меланшон, защото е лесен за съблазняване и заблуждаване, Ерик Друе е полезният идиот на левицата, която сама по себе си е полезният идиот на ислямо-левичарството, което е Троянският кон на зеления фашизъм, призван да последва в историята кафявата му, националсоциалистическа формула, и червената, марксист-ленинистка. Камю ни беше предупредил в края на “Чумата”: заразените плъхове никога не са далеч… Ние смигнахме дотук.  

 

Ако “жълтите жилетки”, които защитиха гроба на незнайния воин, са неспособни да се организират, тогава фалшивите “жълти жилетки”, които го напднаха, ще надделеят. И Триумфалната арка ще бъде за тях само началото: това ще бъде началото на края. Възстановяването ще се случи и както при всички революции, обикновеният народ ще е сменил господарите, това е всичко. 

 

* „Гракхите“ е името, дадено на двама римски братя и държавници, Тиберий Гракх и Кай Гракх, известни с неуспешния си опит да реформират римската социална система. Гракхите са от знатно плебейско семейство, синове на консула Тиберий Семпроний и Корнелия Африканска, дъщеря на победителя на Ханибал - Сципион Африкански (бел. ред.).

** Бобита - от bobos - буржоа бохеми (бел. пр.)

*** Сен-Жермен-де-Пре и Маре са модни квартали в Париж (бел. ред.)

**** Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, считан за близък до Френската социалистическа партия и сега близък до френския президент Еманюел Макрон (бел. ред).

 

Със съкращения. Заглавието е на "Гласове".

Източник: Michel Onfray: «Les révolutions sont des girations qui reconduisent les plus modestes à leur point de départ!»

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

50 коментар/a

Ей, хора на 23.01.2020 в 13:39
Написаното е тънка манипулация с усещанията на нещастните. Щом може да пише така ярко и убедително, защо не даде определение (смисъла) на думата ЕКСПЛОАТАЦИЯ. Във всички справочници е написано: ".... когато допълниетлно произведената стойност от всеки продукт на труда се присвоява от друг субект(лице или компания)" Нега тогава, този писател, учен философ да обясни на тях, на неучените хора КАК СЕ ПОЛЗВА "допълнителната стойност…" от разните субекти. Да ама неговата цел не е такава и затова не му плащат хонорари! Не му се връзвайте на сладкодумието...
Мария Д. на 23.01.2020 в 13:28 на 23.01.2020 в 13:49
А за тебе мъж кога, а?
Когато народ като френския на 23.01.2020 в 19:54
прави за два века дузина революции, днешните господари винаги имат едно на ум на какво е способен такъв народ. Авторът, който е французин просто и на хабер си няма да живееш в държава като България, чиито народ и чергата под г.за му да запалиш няма да се помести, камо ли да направи революция. Има още стотици години да ги догонваме французите по отношение на революциите. Пък и не само.
Непоискани услуги на 23.01.2020 в 21:00
Мишел Онфре обърква срането на цялата плеяда професионални и полупрофесионални политици,плямпачи -философи,икономисти, политиолози,социолози,изследователи,институти и институции на властта. И на десните,и на левите ,и на лево-десните политактивисти ,и на цялата камарила либерасти от Русо,Монтескьо,Джон Лок,Джеферсън,Стюарт Мил..... и въобще на всички социални инженери дето мине,не мине започват да социалинженерстват върху гърба на хората. И либерастите,и якобинците,и болшевиките никой не ги е канил с бъклица да преустройват света,а те просто нагло и шумно си натрапват услугите ,непоисканите услуги на хората.Ако вземем да изброим жертвите на Холандската,Английската,Френската,Младотурската,Руската,Китайската и въобще всички социално революции и последвалите свързани с тях войни ще се види,че са много повече от жертвите на каквито и да е други войни.
с други думи на 23.01.2020 в 21:32
я си лежете на задника като българите. За кво ви са революции? Децата ни сега щяха да говорят перфектно турски и да възхваляват Ердоган. И ВСИЧКО ЩЕШЕ ДА НИ е наред?
Лазар Кузев на 23.01.2020 в 21:50
Социалните революции се обуславят от властниците /както каквито и да са маскирани идеологически те!/, защото са ОТГОВОРИ на техните тирании, давани им от огромните множества на подтинатите от тях човеци.Действителното революционно насилие е ОТВЕТНО! И именно, когато е ответно и само ответно, то не се нуждае от оправдание.Подтисниците са тези /независимо кои са те!/, които следва да отговарят за подтисничеството си довело до ответно /революционно/ насилие. Съвсем отделен въпрос е, че след социалните революции невинаги се постига намаляване на полетата на несправедливост, но от това не следва, че границата на търпимост към властниците трябва да клони към нула.Властниците са тези, които следва да се замислят пределно сериозно КАК упражняват властта си, за да не допускат преминаването на съответните граници на търпимост - респективно - естествената МЪЖКА реакция на подтиснатите от тях огромни множества от човеци. Някои властници си научават този урок, а други /повечето!/ - не. Не амалгамирайте въпросите в психологически удобни идеологически смеси - разсъждавайте аналитично.
`Не е луд този, който яде баницата, а който му я дава` на 23.01.2020 в 22:47
Та властниците никога няма да спрат да ядат баницата и ще им се услажда все повече, когато няма Народ, който да се противопостави на тиранията им. За сега французите /и някои други, например испанците/ показаха, че са Народи. От източните можем да прибавим унгарци, чехи и поляци. За съжаление ние не се числим към народите, които отстояват правата си и правят революции.
anonimen robot на 23.01.2020 в 23:32
Tova filosofsko opravdanie na statukvoto e trudno da byde docheteno, no kakvo predlaga gusin filosofa? Naverno, kato Maria Antoaneta - gladnite da papkat pasti, kato nqmat hliab li? Neka si spomni kakvo I se slichi, a bi mogyl da pomogne na rodninite ot dylgia spisyk na posvetenite. Ponqkoga se chudia kak e vyzmozhno ot cqlo edno semeistvo vsichki da sa luzyri...
Българите на 24.01.2020 в 00:22
а и повече от хората в този сайт, са само за революции. Но сигурно самите те няма да участват в тези евентуални революции, Ще участват младите и глупаците, а те ще вземат властта и ще се облагодетелстват. Сега в момента, в сегашно време се прави революция. Но се прави революция в съзнанието на хората. Не е нужно да се избиваме и да се лее кръв. Това е революция, при която се обръщаме на 180 градуса и променяме отношенията си, манталитета си. И това го правят все повече хора, и ще го правят всички в целия свят. От друга страна се прави технологична революция, която е най истинската революция. Или се създават нови машини, които заместват умствения труд на хората с машинен умствен труд, чрез компютрите. Ще се създадат и машини, като ще се създаде изкуствен интелект - роботите. А може да има и друго изобретение, за да се смени човека в някаква работа, която той прави и физически и умствено. Но това е пак идеята за роботите. Всички машини, които заменят физическата работа на хората - фадроми, багери, камиони, рейсове и т.н. ще се командват от компютри, а не от човека. В момента това е технологичната революция. Компютри да командват багерите, фадромите и т.н. Човека ще е само оператор на няколко такива машини с компютри. Та това са революциите, като се сменят класите от един по нисш строй, със класи от по висш строй. Може би автора на статията има точно пред вид това, че се сменят системите и едно старо класово общество, се заменя с ново по висше класово общество. Но това не става с революции с кръв и убийства, а чрез приемане на новото. Американци и англичани и германци въвеждат все нови обществени системи и нови класи, но без кръв. Докато французи, руснаци и особено българите, които са по турци от турците и по католици от папата, го правят с революции с кръв и войни. Не случайно англичаните и философа Бърк, доколкото си спомням, са казали, че френската революция не е трябвало да бъде с кръв и войни.
Когато народ като френския на 23.01.2020 в 19:54 на 24.01.2020 в 08:00
Я, стига с тези революции.... Ще си умрат на мъката, че покриха народа си с кръв преди двеста години...Добре е, че все пак осъзнават грешката си ....Революцията им е жестока, съвършена глупост .. И те го знаят
Лазар Кузев на 23.01.2020 в 21:50 на 24.01.2020 в 10:14
Докога все ще реагирате бе, тъкмо реактивното не е синоним на мъжкото, а обратното. За оправданието съм съгласен, всяка такава реакция е праведна; няма как да се съглася обаче, че замяната на едни властници с други, в началото уж по-добре, решава проблема из основи. Формулата за революционно въздействие не може да си остава старата ре-продуктивна, а следва да се превърне в такава, каквато предлагат синоптиците и критиците (вкл. Маркс, за когото толкова много се говори тук). Тоест, революционизиращото съзнание трябва да бъде прекъсващ/стопиращ историческия пласт синтез (с последваща вече екзистенциализираща реконструкция не откъм представителствата, а откъм представящия си ги), а не аналитично наместване сред реалностите на едно редпродуцирано статукво, което, според автора, единственото което прави, е да си сменя одеждите на принципа на поговорката: "Преоблякъл се Илия, пак в тия". Всичкото това съм го дал в поста си малко преди твоя, ама няма кой да чете и най-вече да разбира.
anonimen robot на 23.01.2020 в 23:32 на 24.01.2020 в 10:25
Философът (впрочем, това е работата на философите, а не на лаладжиите с претенции, чието ниво никога не обладава рефлексивно съзнание) предлага екзистенциално - т.е. обърнато към себе си - битийстващо самоосъзнаване с последващо размишление върху това: кой и как продуцира революционно очакващо съзнание изобщо, за да завърти (ре-волвира) кръга, респ. извечното кръжене, на революции и последващите ги исторически намествания, които обаче не водят до никъде, защото повтарят един и същ симптом - да оставаме реактивни на събитията, вместо да ги прицелваме в зародиш. Отговаряйки на този първи въпрос, следва втори, още по-дълбок: действително само и единствено социално същество ли е човекът, или, тръгвайки от социалния провал като такъв съобразно неговата неминуемост, той би могъл да изобрети за себе си една по-възвишена и необозрима участ, най-после схващайки как става производството не на идеологии и съпътстващите ги революции, а на самата социална реалност изобщо.
Helleborus на 24.01.2020 в 15:05
Народът? Не народът, а Човекът е поробен и той е поробен на страстите си. И поради тях той е владян от грешните хора. Всички социални религии, които носят упадък, неравенства, насилие, вегетират върху пороците на хората и тяхната немощ. Те им обещават или лесни пари и равенство без заслуги (комунизма) или бързо забогатяване без мисъл за останалите. Корупцията е ВЪТРЕ в човека, стига с този народ, който бил ограбван. Днес ограбваните, утре незабавно ще станат грабители, нали комунизмът превъртя по този начин елитите, като смаза един елит и качи на върха „народа“, който се бореше против неравенствата. И новият елит се оказа пъти по-свиреп от стария и по-вкопчен във влрастта. Нищо от това, което се случва, нямаше да се случва, ако хората не бяха наивни, мързеливи, користолюбиви и похотливи като природа, нежелаещи да вникнат и да разберат действащите закономерности. Казваш му безплатна детска градина и то се лови като шаранче еднолетка. Наивникът се радва. Иди му обяснявай, че това поведение не подобава на този Човек, който е създаден по Божия образ, да владее живота си и да управлява повереното му и по този начин да расте и се развива и да се превърне в истински способен господар (първо на себе си, после на дома си и на политиката). Хората са роби, защото искат да бъдат роби, мързи ги да вървят по правилния път, защото са нужни усилия, за да се развиваш. Всеки режим, който е създаван през последните години има своите поддържници между народа, защото им слага на кукичката безумно вредни за тях неща, към които те са пристрастени като към наркотик. Тиранинът няма човешко име, той не е човек. Но той не би имал власт, ако хората не се бяха поддали на тези дроги. Това, че подкокоросват народа е също такава дрога, да си въобразяваш, че може да живееш добре, без да си господар на нищо, нито на дома си, нито на децата си, нито на успеха си, а само с безплатни екстри, социални помощи и протести, религия за паразити.
"И новият елит се оказа пъти по-свиреп от стария и по-вкопчен във влрастта." на 24.01.2020 в 16:58
Бре?! Това кога? Няма по-свиреп елит от този, който знае, че за всяко прегрешение може да се откупи. "К. Маркс в I том на «Ка­питала» привежда подходяща характеристика на капитала, дадена от Т. Данинг- английски профсъюзен дея­тел: «Капиталът избягва шума и битките и се отличава с боязлива натура. Това е истина, но не цялата. Капиталът се бои от отсъствие на печалба или много малка печалба, както природата се бои от пустота. Но сдобие ли се с достатъчно печалба, капитала става смел. Обезпечете 10 процента и капи­тала и съгласен на всякакво приемане, при 20 процента става оживен, при 50 процента положи­телно е готов да си разбие главата, при 100 процента потъпква всички човешки закони, при 300 процента няма такова престъпление, на което той да не рискува, макар и под страх от бесило». Капиталистическата действителност е пълна с фак­ти, подтвърждаващи тази истина. Няма такова престъпление, на което да не се реши капитала заради висока печалба!"
Този Васил на 24.01.2020 в 18:17
Проданов пише в типичен стил на Маркс и Ленин. И се чудя това професор Васил Проданов, който е най големия теоретик на марксизма ленинизма в България в сегашно време, той ли е, или друг човек? Зная, че професор Васил Проданов пише в теоретичното списание на социалистите и комунистите "Понеделник", основано от Александър Лилов, както и в списание "Ново Време". И ми е интересно защо списание "Понеделник" и неговите книжки не се публикуват на сайта му.

Напиши коментар