"Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен на него: той просто носи други дрехи". В книгата си “Величието на обикновения народ” (Grandeur du petit peuple), дневник, писан всеки ден, френският философ и писател Мишел Онфре разказва за едногодишния бунт на “жълтите жилетки”. Откъс от него публикува “Фигаро”.

 

 

В памет на баща ми Гастон, който беше селскостопански работник,

На майка ми Елен, която беше чистачка,

На брат ми Ален, който е механик в кариера,

На жена му Натали, която е лавкаджийка,

На племенника ми Людовик, който след обучение за дървосекач, е чирак водопроводчик

На племенницата ми Виржини, която е санитарка

 

Историята се повтаря. Но би било безполезно и нелепо да пригласяме на марксисткия припев, че това, което първият път се случва като трагедия, винаги се връща под формата на комедия. Невярна мисъл на истински овце, интелектуален мързел и реторична леснота. Всеки, който все още има малко памет и култура, знае, че това, което се случва, вече се е случвало и още ще се случва според същите принципи. Доброто познаване на Тацит и Тит Ливий, Сетоний или Полибий е достатъчно за усилието на онзи, който иска да разбере последните ни двадесет века - и още повече последните двадесет и пет години, ако не и последните двадесет и пет месеца… 

 

Гракхите* описват морфологията на всички народни движения: как се раждат, растат, живеят, умират и изчезват, смилани от властниците и собствениците. Когато с двамата братя Гракхи плебсът се разбунтува срещу патриархата, той трябва един ден да плати цената за бунта си и то с кръв. Също като Спартак, тракийският гладиатор, който въстава срещу Рим и в крайна сметка е разпънат на кръст заедно с 6000 свои другари в бунта на километри по протежението на Виа Апия. Историята на Европа е богата на жакерии, бунтове, метежи, въстания, размирици, в които всеки път се чува думата на унизения, наранен, лишен, изтощен, обложен с данъци, такси, удръжки, осакатен народ.

 

Народът не се стреми да смени политическия режим, на който се подиграва при първия си глад, защото той иска хляб за семейството си, мляко за децата си, лоена свещ за бедното си жилище и сапун за чистотата си. Той не е чел “За обществения договор” на Русо, нито “Духът на законите” на Монтескьо и не го интересува дали най-добрият начин да промени живота си е република, вдъхновена от римляните, или конституционна монархия, заимствана от англичаните: той иска да може да печели своя къшей с труда си, да купува всекидневния си хляб, да храни жена си и децата си, да пере бельото си и да мие тялото си, опустошено от работа, мизерия и бедност. Каква полза от генералните щати на краля или разискванията на претъпканото Учредително събрание на якобинците, ако остава експлоатиран? Сменя господаря си, това е всичко…

 

Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен на него: той просто носи други дрехи.

 

Възхвала на народа от старата школа

 

Как да се преборим с тази проказа на периферната Франция? Като очерним това движение, за да попречим да се чуе това, което има да каже. Винаги по силата на поговорката, която е определено е все по-актуална, че мъдрецът показва луната, а глупакът гледа пръста му, институционалната преса разполага с изпитана техника: да дискредитира ищеца, за да дискредитира искането му. По какъв начин? Достатъчно е да ги представи като кресливи селяндури, кретени от полето, простаци от горите, тъпаци от селата, неграмотници, дошли от гората. Това е триумфиращият аргумент, откакто парижките бобита** отдясно и отляво възхваляват заслугите на маастрихтската либерална държава - свикнали сме!

 

Следователно това е Франция на пиячите и пушачите, на ловджиите и шофьорите, които носят жълтата жилетка. Тези хора, забележете, не пият Сприц на терасите на Сен-Жермен-де-Пре, не пушат хашиш в шикозните апартаменти в Маре***, не са вегани в тавански помещения с гледка към Айфеловата кула, следователно са селяндури, селяни, говеда, с една дума: варвари…

 

Преди “Жълтите жилетки” научих един урок: този народ, когото дългогодишната либерална образователна и културна политика се опитаха да оскотят, видиотят, затъпят, кретенизират, този народ, повреден от десетилетия от лишено от култура училище, безмозъчни телевизионни предавания, форматирани книжни продукции, пропагандаторски речи, масово препредавани от печатните, радио и телевизионни медии, този народ, угояван като гъска от телевизионните риалити и вариете, от религията на футбола и опиума на игрите на късмета “Франсез де жу”, този народ, за който казах веднъж, че е народ от старата школа и го обичам, този народ: той мисли. И той мисли точно и правилно. Доста по-добре от Макрон, за когото казаха, че е бил асистент на Пол Рикьор, и от неговото обкръжение и предани избраници. Чуваме малко, много малко, да не кажа изобщо народа от старата школа, прославян някога от мозъчния тръст “Тера Нова”****.

 

Вижте емблематичния Матьо Касовиц, който туитва: “Народът, който се бори да защити комфорта си, не ми харесва” (25 ноември 2018 г.) - да защити комфорта си, докато той получава минимална или почти минимална работна заплата! Иначе са много мълчаливи хората от шоубизнеса, киното, литературата, песента, които толкова често виждаме в медиите, за да се борят с Глада и Мизерията с главни букви, стига само да не ги карат да вземат страната на гладуващите и мизерстващите с малки букви, които живеят под носа им… Това завръщане на стария народ, който прави Историята и иска да разчисти стария свят - фалшивият проект на Макрон - ми връща усмивката.

 

Републиката е нападната с палетна количка 

 

“Жълтите жилетки” хвърлиха електрическа палетна количка (следователно екологична и  незамърсяваща: точка за тях…) срещу вратата на министерството на Бенжамен Гриво. Хубава работа! И ето, че вместо резюме за тази нова жълта събота, палетната количка почти е представена от журналистите като танк, “Рафал” последно поколение, ядрена подводница, оръдие за стелт война, последния вик на смъртоносната технология на държавата, малкото тайно бижу на “Дасо”. Казват ни също, че палетната количка била изстреляна лично срещу Републиката. Ей Богу! Ако Републиката е застрашена от една палетна количка, значи или силата на количката е голяма, или Републиката е много слаба, или тези, които говорят подобни неща, смятат слушателите си за глупаци. 

 

По-скоро поддържам последната хипотеза… Двусмислицата тук е свеждането на VIII действие на “Жълтите жилетки” до тази работа с нападнатата с палетна количка Република! Една палетна количка разбива вратата на едно министерство и вече всички палетни колички разбиват едновременно всички врати на министерствата с цел да свалят Републиката! Трябва да заключим, че тази скромна палетна количка, на която бяха кацнали персонажи, излезли направо от Рабле, които се превиваха от смях, докато разбиваха вратата, са имали за цел да разпалят държавен преврат, както някога Пиночет с танковете на чилийската армия… Нищо по-малко, иначе какво?

 

Възстановяване

 

Бих искал да представя на моите читатели анонимното свидетелство на един от многобройните непознати приятели, които ми изпращат съобщения, защото ме четат или гледат по моята WebTV, и свидетелстват непресторено за състоянието на света. Оказва се, че този непознат приятел бил част в същия този ден от силите на реда в подножието на Триумфалната арка. Ето какво ми написа той - и което възпроизвеждам с негово съгласие: По време на демонстрация при мен дойде една “жълта жилетка”, за да ми каже колко е тъжен от случилото се при Триумфалната арка. Неговият баща бил загинал във войната и тялото му никога не било намерено. Оттогава, каза ми той, се чувствал виновен, че носи същата емблема, като онези, които според него са опустошили гроба на баща му. Около нас цареше пълно мълчание и дори и да плачеше, този човек имаше възхитително достойнство. Тогава му припомних, че също “жълти жилетки”  защитиха гроба на незнайния воин и нито един военен не може да го забрави. Прегърнахме се и мога да ви уверя, че този момент ще остане силен спомен от професионалния ми живот. Това е всичко. 

 

В този ден имаше най-малко два вида “жълти жилетки”: тези, които я използваха, и онези, които служеха на същата тази емблематична жилетка - тези, които изпълниха вариация на Конбендитската тема на опикаване на гроба на незнайния воин, и онези, които го защитаваха. Първите дойдоха от предградията - трябва да се видят видеозаписите, те говорят сами по себе си -, това са екземпляри на прочутия народ “стимулатор”, който Друе (Ерик Друе, самопровъзгласилият се лидер на “жълтите жилетки”, близък до крайната левица - бел. ред.) призова да се присъедини към него, защото вярва, че “жълтите жилетки” в тяхното разнообразие и в тяхната съвкупност, е той и само той. Това е комплексът на Нерон… Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник. Именно това племе от нехранимайковци героят на Меланшон, напълно напомпан с теориите му, превърна в герои…

 

Носен от медиите, които живеят само от шума, харесван от Макрон, защото радикализира движението, следователно го дискредитира и лишава от симпатии, ухажван от Меланшон, защото е лесен за съблазняване и заблуждаване, Ерик Друе е полезният идиот на левицата, която сама по себе си е полезният идиот на ислямо-левичарството, което е Троянският кон на зеления фашизъм, призван да последва в историята кафявата му, националсоциалистическа формула, и червената, марксист-ленинистка. Камю ни беше предупредил в края на “Чумата”: заразените плъхове никога не са далеч… Ние смигнахме дотук.  

 

Ако “жълтите жилетки”, които защитиха гроба на незнайния воин, са неспособни да се организират, тогава фалшивите “жълти жилетки”, които го напднаха, ще надделеят. И Триумфалната арка ще бъде за тях само началото: това ще бъде началото на края. Възстановяването ще се случи и както при всички революции, обикновеният народ ще е сменил господарите, това е всичко. 

 

* „Гракхите“ е името, дадено на двама римски братя и държавници, Тиберий Гракх и Кай Гракх, известни с неуспешния си опит да реформират римската социална система. Гракхите са от знатно плебейско семейство, синове на консула Тиберий Семпроний и Корнелия Африканска, дъщеря на победителя на Ханибал - Сципион Африкански (бел. ред.).

** Бобита - от bobos - буржоа бохеми (бел. пр.)

*** Сен-Жермен-де-Пре и Маре са модни квартали в Париж (бел. ред.)

**** Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, считан за близък до Френската социалистическа партия и сега близък до френския президент Еманюел Макрон (бел. ред).

 

Със съкращения. Заглавието е на "Гласове".

Източник: Michel Onfray: «Les révolutions sont des girations qui reconduisent les plus modestes à leur point de départ!»

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

50 коментар/a

Хайде стига акушерки на 24.01.2020 в 19:40
Днес протича технологична революция и като гледам добре си се развива и без социална революция такава. Същото важи и за мантрата "промишлена революция" - печатарската преса,колониалната експанзия,търговията, парната машина......не са имали нужда да се появят от акушерството на Великата френска революция.
Лазар Кузев на 24.01.2020 в 21:01
До 24.01.2020 в 10:14, до Хелеборус, до анонимен робот Има факти, като емпирична база, има логика, има и аксиоматично епистемологично изискване "децата на брака" между емпиричната база и логиката да не противоречат на СЪОТНОСИМАТА за даден конкретен случай на "бракосъчетанието" емпирия. Другото е потентността в "брака", която Кант наричаше способност за съждение.На хора с недостатъчна способност за съждение /не дай Боже пък с липсваща/ не може да се помогне, с каквото и да било обучение. Но все пак за тях има една чисто ПСИХИЧЕСКА утеха: да се образоват, като НАТЪПЧАТ в главите си хиляди страници от Платон до френските квази - философски бърборковци, например, и смело да се отдават на обилно ФИЛОСОФОИДНО обговаряне. Да се съпротивляваш на тиранията е мъжко, а да си подвиваш опашката, овъртолвайки това в нелогични композиции от думи е женско. Колкото до това, че би било друго, АКО.......и т.н. и т.н. - смаян съм колко хубаво ЗВУЧИ. Та, затова се сещам, че, ако баба ми бе мъжка, то щеше да ми бъде дядо, ама ми е баба. Упорит факт. И накрая да спомена, че в логическото пространство нямат място, за каквито и да било идеологически и/или пара - идеологически композиции от знаци, колкото и да са философоидно овъртолени и/или хубаво звучащи.
anonimen robot на 25.01.2020 в 07:25
Pri turcite - mirna glavica - sabia ne ia seche. Pri monarhistie po stechenie na obsytoiatelstvata fashisti - Bozhe caria pazi, nas kucheta ni iali. Pri bai Tosho se snishavahme (no pone imashe zashto), sled tova za boga bratq ne kupuvaite (stoite gladni). Sega pyk frenski filosof i negovi pishman bylgarski podlasnici ni obqsniha, che i da ripame - vse taia (ili na prost bylgarski - kolkoto poveche myrdash, tolkova po-navytre ti vliza). Da de, no vinagi sa se namirali komiti predpochitashti da umrat za svoboda i ravenstvo, vmesto da zhivurkat v unizhenie i robstvo - I slava bogu, ostanaloto e za myrshata i leshoiadite... Pyk v Bylgaria ot 30 godini polozhenieto stava vse po-plachevno, shtoto "nie pyk zhiveem taka i ne ni puka ponezhe sme selski tarikati!"
Но все пак за тях има една чисто ПСИХИЧЕСКА утеха: да се образоват, като НАТЪПЧАТ в главите си хиляди страници от Платон до френските квази - философски бърборковци, например, и смело да се отдават на обилно ФИЛОСОФОИДНО обговаряне на 25.01.2020 в 09:07
Ако питаш мене, такива нито се тъпчат, а още по-малко пък умеят да обговарят и то философски. Да мислиш абстрактно хем изисква огромен талант, хем е трудно дело. На пръсти се броят способните за умозрение, още по-малко са ония, способни да облекат в адекватни слова безкрайната сложност на всяка изява на Логоса. Що се отнася до логиката - тя е като математиката (все пак математиката е метод на логиката, както казваше Витгенщайн) - няма я непосредствено в никаква приложна емпирия, но заедно с това без нея не можеш да накараш която и да е емпирия да работи аналитично, демек човешката намеса да даде плод и съответния плод да бъде съхранен и умножен.
Името ми е Червен на 25.01.2020 в 09:10
Онфре се обявявал за крайно ляв, ако за такъв може да се смята троцкизмът, както и т.нар. ляво ницшеанство. Ама философите да кажат, аз не съм.
Тачо на 25.01.2020 в 09:22
"Гракхите са от знатно плебейско семейство..." Не е вярно - те са от бедно патрицианско семейство...
вашио на 25.01.2020 в 09:36
"Ляво ницшеанство" ми прилича малко на солен мармалад. Ако е ницшеанец, той по съвест изобщо не може да бъде ни политик, ни идеолог, макар че ги схваща и двете. Волята за власт е преди всичко нихилизиращ феномен - и нихилизацията там е следствие на критически анализ на дискурса (полето на интерпретациите), но не и на идеологизъм или някакви политически предпочитания (откъм коя страна на барикадата да застанеш). Някои навярно още си мислят, че в късната книга на Ницше "Волята за власт" се разглежда волята за обладаване на някаква политическа власт. Напротив, тъкмо там Ницше е един от първите, който загатва, че логиката на политическото не е като логиката на политиката. Ако си се определил като ляв или десен, явно клониш към второто.
Helleborus на 25.01.2020 в 10:55
на 24.01.2020 в 16:58 Виж сега, няма да споря с теб за така наречения комунизъм, особено ако го противопоставяте на фашизма и съм наясно, че споровете на тези теми са безкрайни. Това, което искам да кажа е следното, че човекът не е някаква машина, както я е описал Маркс, та да реагира еднакво зле, при това само при вида на пари (капитал). Просто това е крайно ограничена и невярна трактовка на реалностите. Човекът първо не реагира еднакво, както всеки предмет отразява различно една и съща светлина и така се явяват цветовете, така и спрямо злото и всякакъв външен натиск човекът не реагира еднакво, в сблъсъка се явяват различните характери, някои хора са доста по-добри от останалите. Користолюбието е само един от греховете, (има още много грехове, които ощетяват човека и комунизмът няма отношение към тях, защото комунистите са материалисти) при това не за пръв път казвам, че бедният човек е не по-малко користолюбив от богатия. Идеята да отнемем примамката, капитала, за да изчезне греха е нелепа. Първо ние нямаме човек без недъзи, който да контролира останалите, всички сме със сходни проблеми. И второ смисълът от нашето съществуване не е да контролираме само външния свят, общественото устройство, като мачкаме човека и правото му на избор. Целта е вътре всеки да се изгради. Когато един ден човекът си отиде от света, единственото богатство, което той ще отнесе със себе си е самия себе си и постигнатото във вътрешния човек. А той може да се развива само и единствено в свободна среда, където да пада и да става, да греши и да се поправя, за да се усъвършенства. Свят, в който човекът е контролиран, не му позволява да се развива и тогава настъпва истинската бедност и вътрешната смърт, която е непреодолима. Един такъв режим прави хората крайно повърхностни, материалистични, бездуховни и неспособни да противостоят на истинските предизвикателства на живота, като звяр отгледан в клетка. Идеята на християнството е обратната, силен човек, господар, надмогващ, в среда, в която той има борби и която го изгражда, но в която в крайна сметка той реализира своя вътрешен идеал. За което ще носи и наказание, ако изборът му е лош. Идеята на "комунизма" е среда, в която няма борби и лична инициатива, човекът е слаб, изключително слаб. Като онези китайци, които плачат и се смеят по команда и приличат на клонинги. В тази среда ПАРТИЯТА реализира своя идеал, хората са бурмички в техните ръце, партията се угоява, а човешката маса деградира.
припознаеш ли човека в труп или институция - връщай се обратно навътре към себе си, защото си се отдалечил на 25.01.2020 в 11:35
Проблемът е, че повечето хора само се припознават в институциите и представителствата, без някой да ги учи да се отблъскват от тях до Нищото или Тайната на самите себе си. ("Няма такава истина, която да не е Тайна и обратното" - Андрей Платонов) То че наука за това има - наистина е така, но тая наука не е лъжица за всяка уста. Няма социално самопознание - и най-добрите имитации на самопознание откъм социума като едва ли не самостойна субстанция, са нищо повече от себепредставяне. Всяко едно самопознание, за да достигне до вътрешния, автентичен пласт, трябва да от социално да прониква до екзистенциално, но това не става без критика, деструкция и в перспектива деконструкция на социалната форма изобщо (а не просто статусите и ролите, поети извътре в нея). Това означава да си изначално скаран със света, заради себе си, а не удобно наместен сред него, това означава война със света заради Бога (Светлината на света). При това положение човешкото не би могло да си позволява обладаването на положителна, субстанциализираща власт, каквато е политическата, икономическата и пр. Тъкмо в такъв смисъл Ницше говори за нихилизираща власт (властта на границата, съществото като граница, а не като труп, субектът-граница), отхвърляйки принизената власт откъм средата, където ще намерите само фалшивите догми и представителства. Всички мъдреци още от древността, включително Буда и Христос, са говорели, че най-резултатното самолечение от кризата на човешката представителност и всякакви други фалшиви икони и образи, се нарича самоизличаване. "Не мир дойдох да донеса на този свят, а меч."
Helleborus на 25.01.2020 в 11:55
25.01.2020 в 11:35 Себепознанието не е процес на вглъбяване, в което се опитваме да видим душата си в някакво статично състояние, все едно разглеждаме картина. Ние се познаваме в нашите избори, например, може да си си мислил за себе си, че си слаб и незначителен, но в живота с малкото сила, която си имал, да си отстоявал винаги правилни позиции. А може да си с изключително самомнение за себе си и качествата си, прозренията си, но като дойде изпитанието, да решиш, че не е сега момента да се правиш на герой и да направиш компромис. Познавам такива хора, дори се мислят за християни (не казвам, че не са), говорят големи думи, обаче във всеки избор, в който са поставени, говоря за критичен избор, когато много искаш нещо, те вземат каквото искат без да мислят за правилно и грешно и после пак навличат овчите кожи. Така че себепознанието е и в действието, в борбите ни. Така, както естеството на растението се вижда най-ясно, едва когато роди плод. И разбира какво точно му е вложено. Така сме и ние хората или даваме плода на онова, което сме или сме безплодни, защото в грешните решения, които вземаме, ние сме потиснали нашата добра природа. В най-лошия случай плодовете ни са откровено зли. Ние не сме предварително програмирани.
Себепознанието не е процес на вглъбяване.... на 25.01.2020 в 12:09
De profundеs: "От дълбините си те призовах, Господи!" (Св. Аврелий Августин)
....душата си в някакво статично състояние на 25.01.2020 в 12:20
За пореден път констатирам, че не ми четеш задълбочено постовете. Мен ли обвиняваш за припознаване в статична или средностатистична душа, мен, който неведнъж тука съм казвал, че идентичност свободно може да се издейства всеки път наново (защото нищо изначално не ни задължава да се вкопчваме в изначална личностна идентичност, все едно дали е биографично или мемоарно форматирана!)... и колко пъти съм давал пример с, да речем, Маркс с неговата активистка критика на абстрактното съзерцание на буржоазния индивид в гражданското общество, идеалистически противопоставящ себе си на обобществяването си, т.е. игнориращ сложната динамика на ставането на човешкото в условията на политическо изобщо? Мога спокойно да си помисля, че в това отношение ти понаучи някои неща от мене, и сега ги използваш срещу оня, който ти отвори очите... Както и да е, казвал съм ти го: обичаш да влагаш в хората свои мисли и фантазии, представяйки ги за техни. Добър писател си понякога, но не си добър читател.
Helleborus на 25.01.2020 в 16:58
Напълно си прав, пиша ти това, което смятам, че аз искам да ти кажа и почти нищо не разбирам от онова, което пишеш. Затова и няма как да науча нещо от теб, след като не го разбирам. Прав си и за това, че съм много лош читател на текстове, които ми изглеждат мъгляви. Ако си автор и на по-горния пост, двете неща не са свързани. Аз не твърдя, че призоваването на Бог и съзерцанието не се случват вътре в нас, в дълбините на нашето сърце и ум, само поясних, че без движение навън, избори и живот, познанието няма как да ни споходи. Защото остава отвлечено, непреживяно и непотвърдено в практиката и точно в такъв тип теоретизиране се загнездват измамите на светските и религиозни учения. "Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тези три са съгласни. /1Йоан 5:8/"
Лазар Кузев на 26.01.2020 в 10:36
Рядко съм съгласен с постове на Хелеборус, но първите три изречечения на горния му пост са точно в десятката. Моите поздравления.
Helleborus на 25.01.2020 в 16:58 на 26.01.2020 в 17:46
Ами значи не си на нивото на повечето коментарни и аналитични статии в този сайт. Случва се авторите да са над нивото ти, обаче ти да ги коментираш. Тогава се получава нещо комично. По-добре в такива случаи да мълчиш.

Напиши коментар