Той мислеше, че човек не бива да бърза да променя езика си, само защото някой му е казал, че „вече се говори така“. Езикът е нещо консервативно. Ако не се пази традицията, той би се разпаднал и би изчезнал. Не че е излишно да има новости, но тези новости трябва да имат смисъл, да са полезни, а не да се въвеждат само защото „така ни казаха“.

 

През учебната 1985/1986 доц. Никола Георгиев водеше лекциите по теория на литературата за филолози – класици, италианска филология и други.

 

Той никога не четеше, а произнасяше реч в течение на два учебни часа. Аз не успявах да забележа по каква програма говори, макар че си водех записки, или по-точно, записвах избрани места от чутото. Речите му и начинът да ги произнася толкова ми допаднаха, че започнах да каня някои приятели, които учеха друго, за да идват да го слушат.

 

Никола Георгиев казваше „Платон“ с ударение на „о“. На мен това не ми се струваше необикновено, защото преди време и аз го произнасях така, но после в НГДЕК ме научиха да слагам ударение на „а“- то. Но сигурно някои възпитаници на класическата гимназия са се обаждали по време на лекция, че не се казвало така, а иначе.

 

- Та според Платóн... – започна той веднъж.

 

Огледа аудиторията, усмихна се лукаво и рече:

 

- Сега вие ще ми кажете, че се казва Плáтон...

 

Никой не се обади.

 

- Така де. Хората гледат да произнасят имената както е редно. Затова вече казват „Даниъл“, „Робинсън“. „Хърбърт“...

 

Аудиторията започна да се смее.

 

- Да-а. То и добре звучи...

 

В случая Никола Георгиев беше прав. Той мислеше, че човек не бива да бърза да променя езика си, само защото някой му е казал, че „вече се говори така“. Езикът е нещо консервативно. Ако не се пази традицията, той би се разпаднал и би изчезнал. Не че е излишно да има новости, но тези новости трябва да имат смисъл, да са полезни, а не да се въвеждат само защото „така ни казаха“.

 

Когато днес някои мои студенти казват, макар и с колебание, „Платон“ или „Солон“ с ударение на последната сричка, аз не ги убеждавам да си променят навика. Съветвам ги само да вземат решение как ще произнасят тази или онази дума. И щом го вземат, вече да не променят произнасянето й.

 

Защото иначе ще започнат да сменят и собствените си имена и фамилии, или направо цялата си биография, просто защото тук и сега вече е прието „да се говори така“.

...

Никола Георгиев беше емоционален човек и понякога заявяваше, че „трябва така“; но не се стремеше да принуди хората непременно да се съобразяват с казаното. Тоест, не беше властолюбив.

 

На изпита по теория на литературата по едно време излезе от кабинета, върна се след десетина минути и рече:

 

- Никой мъж да не ми се явява на изпит без костюм и вратовръзка!

 

Сред мъжете настана смут. Някои започнаха да се питат дали да не си идат до вкъщи и да си облекат костюма; а други изпаднаха в паника, защото изобщо нямаха костюм.  Един, като му дойде редът, влезе и рапортува, че идва облечен така, защото костюмът му бил в града, откъдето е родом, и няма начин да иде дотам и да се върне в рамките на деня.

 

Аз влязох без костюм, говорих на асистентката по въпроса, който ми се падна, а тя ме изслуша и нарисува на листче някакви геометрични фигури – май бяха кръг, триъгълник и квадрат едно в друго. Когато седнах срещу Никола Георгиев, тя му ги подаде, а той ги погледна, усмихна се одобрително и даде знак да говоря. Не ме прекъсна, накрая зададе някакъв страничен въпрос и писа 6.

 

За костюм не стана дума.

 

Проф. Никола Георгиев (1937-2019)

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

3 коментар/a

Епитафия с човеколюбие и почит! на 25.09.2019 в 09:18
R.I.P.
1833 г. на 25.09.2019 в 18:10
„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра ... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“
Бо-Бо на 29.09.2019 в 14:33
Проф. Николай Георгиев, вечна му памет, ценеше и пазеше нашият древен език! За разлика от сегашните деРмократично-сергейигнатиевски калпаци, които вместо спазването и използването на рода в българския език, въведоха в публичната реч и писменост на медиите само мъжкия род, както е в турския и ингилиския букумачи. Обявяват например "министър ангелкова", то като я погледне човек, в нея няма нищо женствено, но пък чак това същество да е от мъжки род е само по пословичната _ъпотия на _алоумията на НПО-то АзБ и другите подобни новофанариоти или папагалите от сегашните деРмократични боклуци!

Напиши коментар