Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации. Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

 

 

 

Все по-често различни хора ме питат „Какво мислите за изменението на климата?“. Покрай новините за пожари, данъци, стачки и шествия напоследък тези въпроси стават почти ежедневие. Пиша този текст, за да се опитам да отговоря наведнъж от позицията на някой, който се занимава професионално с темата вече 20 години и е преминал от „вярване“ в нещо към критичен поглед към всичко.

 

Първо, отговорът съвсем не е толкова прост, колкото ни се иска. Защото въпросите, които се съдържат в горния, всъщност са страшно много. Тук отговарям на първите 7, за които се сещам. Добавям само една графика за цвят. 

 

 

 

1. Изменя ли се климатът на планетата?

 

Да. Климатът се е изменял винаги, както в историята на човечеството, така и в геоложката история на планетата. Няма такова понятие като „вечен климат“.

 

2. Увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата?

 

Зависи от отправната ни точка. Да, от средата на 19 век някои се увеличават. СО2 например се увеличава от около 280 до 410 ppm в този период. Но точно той е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята, а падне ли под 180 ppm фотосинтезата спира. Освен това, има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея. Всъщност CO2 съвсем няма такова голямо значение. Водните пари (от 0 до 4% от въздуха) и облаците от тях допринасят за около 80% от общия парников ефект на планетата, тоест реално тяхното съдържание определя въздействието на парниковия ефект.

 

3. Има ли глобално затопляне?

 

И да, и не. Можем да говорим за относително изменение на средните температури спрямо някаква отправна точка в миналото. Ако вземем за пример последните 3 години (от март, 2016 до днес) можем да говорим за относително захлаждане на глобално ниво. Когато се коментира глобалното затопляне, обикновено се говори за периода от края на 19 в. до днес, тоест откакто има систематични измервания на температурата в голяма част от света. Въпросните измервания стават сравними без значими екстраполации чак в последните 40 г. или откакто има и сателитни данни за температурата. В рамките на този период се наблюдава нетно покачване на температурата, което обаче не е непрекъснато – относителните разлики между 2 поредни месеца могат да достигнат над 0.5 градуса или повече от затоплянето за целия период. Данните от периода 1900-1940 г. показват подобно затопляне, докато за 1940-1980 г. показват леко глобално захлаждане. Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.

 

4. Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?

 

Да, има. Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.
Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

 

5. Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата?

 

Никой не знае точно. Смята се, че антропогенните емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O и др.) водят до увеличение на концентрациите им, което от своя страна подсилва естествения парников ефект на планетата и съответно увеличава средната температура. Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.

 

6. Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата?

 

Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.

 

7. Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата?

 

Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния. Има голям брой учени, които подкрепят хипотезата за антропогенното изменение на климата и действително смятат, че то ще има силни отрицателни последствия за хората и живота на планетата. Точно поради това те заемат активна позиция и търсят политическа подкрепа за „спасяване на планетата“. Други учени също смятат, че хората имаме принос към изменението на климата, но или смятат, че той не е толкова значим, или не виждат особен проблем в това. Последната група смятат, че въздействието ни е пренебрежимо малко на фона на естествените процеси и цикли. Моят личен опит показва, че тази група всъщност е много голяма – особено сред геолозите, геофизиците, геохимиците и палеонтолозите, които познават най-добре функционирането и историята на планетата.

 

Тъй като първата група е получила обществен, политически и медиен статус на „права“, представителите на другите (колкото и многобройни и разнородни да са те) биват определяни като „климатични скептици“ и заклеймявани. Съответно, огромната част от тези хора просто не изразяват публично позициите си, което създава изкривеното усещане за „консенсус“.

 

Това е засега. Някой друг ден ще коментирам и въпроси, свързани с въздействията - както на концентрациите на СО2, така и на изменящия се климат и политиките за "стабилизирането" му.

 

Текстът е публикуван в профила на автора във Фейсбук 

 

------------------

 

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия.  Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

 

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

58 коментар/a

"общата енергийна мощност на човечеството"??? на 26.09.2019 в 21:29
Визираното понятие е пълна тъпня, когато става дума за екология! Защото не само не отчита фината енергетика, изхождаща от т.нар. човечество, но и произволно отделя човешкото от всичко останало с оглед на удобството на обясняващия си човек. (Ако ти кажа простак, каква ще е мощността на обидата ми, ако не ти издържат нервичките и вземеш да ми отговориш с ядрена бомба, с което задействаме веригата на безнадеждно груби обноски?) Има хора, които отдавна не мислят заобикалящото ни в такива категории. Те също са учени - за мен, мъдри учени, не само умни. Цялото категориално мислене е човешки експеримент. На какво основание тогава отделяте човека от всичко останало и го редуцирате до жалък предмет? Човекът, човешкото, е неизмеримо повече от физика, химия и даже биология.
"Веселата наука" - Фридрих Ницше на 26.09.2019 в 21:42
И за онагледяване на няколкото вида дебилизъм, включително тоя на натуралистите, който въпреки че е по-разпространен, не е по-малко нагъл, ето ви една дискусия в специализиран форум за метеорология и климат - препоръчвам да четете от поста на bismarck » пон апр 30, 2018 10:25 am (с класификацията) надолу; между другото, доста справедлива слаба оценка е дадена и на автора на тъдявашното пропагандно материалче - https://www.stringmeteo.com/forum_new/viewtopic.php?p=630826#p630826
Хаирсъзин на 26.09.2019 в 22:27
Ти частично, аз пълноценно. "редукционизъм от сложно към просто" - объркал си се. Думата не е за семпло рационализиране, а за екзистенц миниму усещане за процес и динамика. Ако цикъла топло-студено е доказано, че се мери със "стотин милиони години", защо трябва да приема, че 20 години мерене на температура ще ме направят знаещ ?!! Какъв "натурализъм" има тук? Само здрав разум. Натурализъм ще е приемането на "измерванията" за окончателна истина! По същият начин преди години, бяха подскоци за озоновата дупка.... Казвам ти, в прав текст, че си шаман, точно колкото и малката пикла
Woland на 26.09.2019 в 22:30
Пусто его - хората се мислят за гвоздея на сътворението, ама не са толкова важни. Смирението пред природата е полезно. Има си космически цикли, влияещи върху климата на планетата Земя. И тези цикли не зависят от малките хора, пъплещи върху планетата.
Кант на 26.09.2019 в 23:16
Завършилите вестникаро-телевизионния университет, разбира се, знаят най-добре. Знаят всичко и не търпят никакво друго мнение, особено ако е обосновано такова! Та и тук така. Авторът привежда ясни аргументи показващи съмнителността и надценяването на човешкия принос в промените в климата, те обаче "знаят най-добре". Истинския проблем е замърсяването с пластмасови отпадаци и той е значително по-лесни решим, ама особени напъни за това няма. Има възникване на нова религия на "Глобалното затопляне и въглеродните емисии на "антропогения фактор"", има си и свещенослужители по нея, както и мъченици - Гретата вече се обяви за такава! А основното паство се състои от истериците между хората, винаги готови да правят добро по съвест. Боже опази...
хахаха, водещ експерт! на 26.09.2019 в 23:20
това че авторът е " един от водещите експерти по управление на околната среда в България", не е особено добър атестат. За Бога, той дори не е доктор! Магистър по Управление на околната среда и ресурсите! Не е геолог, не е геофизик, геохимик или палеонтолог, а магистър по управление на околната среда. Привежда някакви данни, после прави интерпретации, чието единствено достойнство е, че са разбираеми за широката публика. Нямам никакво намерение да навлизам в научен спор във форума на Гласове. Публиката е неподготвена. Тази статия много ми напомня на някои мои познати, които са пушачи. И те по същия начин обясняват как имало много примери някои да доживеят до 90-100 години, а изпушват по 2-3 кутии на ден. Под много имат предвид два-три, това е повече от едно, значи е много. Проблемът тук е, че въпросът е изключително сложен, дори и водещите учени изпадат в объркване понякога. Да разсъждаваме разумно, има две възможности относно фактите - А. има проблем с въздействието на човека върху климата , или Б. проблем няма. След това, по отношение на действията ни също има две възможности - А. Правим нещо или Б. Не правим нищо. Оставям на читателите на форума да направят пълно комбиниране на възможните факти с възможните действия, за да преценят какви ще са последствията във всяка от ситуациите.
додо на 27.09.2019 в 04:35
Дургарчета, влиянието на човека върху средата, която обитава е БЕЗСПОРЕН НАУЧЕН ФАКТ. Повлияването върху климата е само един сегмент. Малоумно е да се разглежда проблема само като просто физическо изменение на температурите. То е взаимосвързано не само с изпусканите от индустрията емисии, а и с други човешки действия като ускорено обезлесяване(изсичане и опожаряване) на горски екосистеми, замърсяване на почви и води и свързаното с всичко това НАЙ-БЪРЗО И МАСОВО ИЗЧЕЗВАНЕ НА ВИДОВЕ в историята на Земята. Не забравяйте, че човека е просто вид животно. И ако не се самокорегираме ще последваме съдбата на видовете, които вече унищожихме с арогантната си, късогледа глупост .
Re: додо, ха-ха и др. под. на 27.09.2019 в 07:23
Отново изопачавате думите на опонентите си. Никой не казва, че няма влияние на човека върху околната среда. Безразборно изсичане на гори, хиляди тонове изхвърлена пластмаса, замърсяване на въздуха и водите - всичко това разбира се го има. Срещу всичко това се създава екологично законодателство и то трябва да се спазва и непрекъснато да се подобрява, а ако не се спазва, да се прилагат санкции, Проблемът тук е, че се истеризира без никакви научни аргументи влиянието, което човекът упражнява върху климата на Земята и така нареченото глобално затопляне. Докато всъщност основният фактор за промените в климата е слънчевата активност и нейната цикличност - това е безспорно и неопровержимо доказано от климатичните промени на планетата в продължение на стотици хиляди години (да не отиваме по-назад, защото човекът живее през холоцена), когато човешката дейност изобщо не е генерирала въглеродни емисии. Оценките за повишаването на средната годишна температура на Земята варират между 0.7 и 0.85 градуса С, а в края на ледниковата епоха преди 10000 години това повишение е било около 6-7 градуса или десет пъти по-голямо. Тезата, че има само две възможности (има проблем-няма проблем и правим нещо -не правим нищо) е опростенческа и не помага с нищо. Има проблем и се предприемат мерки, има какво още да се желае, но манипулирането на масовото съзнание чрез създаване на психози от психически нестабилни дечица е по-голям проблем. А пък най-голямото изчезване на видове в историята на човечеството е станало при преминаването на първобитния човек от ловно-събирателска дейност към земеделско стопанство. Предлагате ли да се върнем към първобитния стадий?
В изпълнение на решенията за подобряване на околната среда в Русия и понататъшната борба с глобалното затопляне на 27.09.2019 в 08:03
Руските органи забраняват от 1 октомври пушенето на балкони и тераси.
Има разбира се и други фактори за климатичните промени на 27.09.2019 в 08:22
Вулканичната дейност, промените в земната орбита и наклона на земната ос, а в по-далечни геологични епохи - и образуването на планините.
Кант на 26.09.2019 в 23:16 на 27.09.2019 в 08:41
Сам си знаете, че написаното от Вас няма нищо общо с Кант, авторитета и метода му. Така че използването у като ник е наглост на квадрат. Кант и да иска, не може да мисли като Вас, не са му присъщи такова изопачаване и такъв догматизъм.
Проблемът тук е, че въпросът е изключително сложен, дори и водещите учени изпадат в объркване понякога. на 27.09.2019 в 08:51
До прозорливо коментиралия колега, чието изречение препоствам като ник: съгласявам се с Вас, те не схващат проблема на методологично ниво, от там следват и останалите аспекти на невежеството им. На това Николай Кузански му е рекъл "учено незнание". Убедени са, че т.нар. "естествена история" се разказва сама, а не от разказвач, който е човешки субект. Вярват си като наивни деца (а някои от тях уж са учени със степени и звания) че космологията е само космос без логос. Сиреч, не вдяват и до ден-днешен, че говори и разказва не космосът, а Логосът. А в самата тази епистемология на научния конструктивизъм вече се таи огромен проблем, който не се решава чисто и просто чрез догматични еквилибристики с танцуване около разни "емпирични факти" и математически формули. Или, както е казал Кант: природата и космосът са конструктивни на отсъжданията на разсъдъка, а не обратното. А по-горе един клоун даже цитирал Кант, без изобщо да се е докосвал до същността на метода му - научил само името му. Та проблемът е в това, че отсъдащият разум е винаги външната граница на системата, а не толкова случаен и едно от нещата, както им се привижда на тях. Тъкмо това е шансът да се преодолее догматизмът на практическата рационалност, който в модерната епоха замени средновековния догматизъм на теологията, и да бъдат видени проблемите ясно и без опити за детинско бягство от отговорност по отношение на схемите, които обясняват света и предопределят живота ни.
А пък най-голямото изчезване на видове в историята на човечеството е станало при преминаването на първобитния човек от ловно-събирателска дейност към земеделско стопанство. Предлагате ли да се върнем към първобитния стадий? на 27.09.2019 в 09:09
Умоляваме ви да млъкнете, че да ви повярваме! Оставете светът (природата) да ни се обяснят сами, без намесата на вашата преднамерена заинтересованост да ни казвате кое как е било! Можете ли? Такова удобно нанизване на тези и посредствени аргументи без доказателства, съчетани със светла пионерска вяра, че човекът е изначално извън намерението, което предизвиква промените, може да ни накара да заключим само едно: ако обвинявате Грета, че е болна от някакъв си синдром на Аспергер, такива като вас пък са обладани от синдрома на щрауса. Няма как да се отървете от логическите и методологични грешки, които имплицитно допускате, ако преди да тръгнете да правите универсални изводи от частни факти, не вземете да изучите специално логиката и методологията на научното познание, включително отчитайки не само силните му страни, но и слабите - императивните идеализации, от които изхожда естествената наука, и недостатъците на индуктивния метод, които предпочитат да си заровят главата в пясъка пред това - да се погледнат отстрани и отвън на кака тънка нишка се опитват да осигуряват цялата сграда на натуралистичното познание, при това недалновидно приемайки я за стоманено въже.
Helleborus на 27.09.2019 в 14:34
Влиянието на човека е огромно, по силата на „магията“, която е вложена в него, той твори, съзнателно и несъзнателно бития, т.е. онова, което е в неговата глава, по някакъв начин определя и онова, което се случва навън. Не ме питайте дали го разбирам, много над възможностите ми е, но човекът е критично важен за всичко, което се случва, защото дали под формата на съдби или преки последици, той бива сполетян от последствията от своето поведение. (това може да включва и земетресения и напасти) Той е поставен за стопанин над нещо, което също така надвишава възможностите му за разбиране – Земята и природата. Ние разбираме докрай онова, което сме направили сами, светът има друг Творец, няма как да го разберем напълно! И все пак този Творец е възложил на нас част от управлението на този свят и много отговорности, за което сме дарени с мъдрост и немалко прозрения. Затова е много важно как се отнасяме, с отговорност, но и преклонение пред съвършенството на творението. Проблемът на модерните еколози е, че те не вярват в това, в гениалността на това творение. Те поставят своята „наука“, говоря за онази субективна, сектантска наука от последно време, над гения на Твореца. И започват да Го ПОПРАВЯТ. Поравят най-малката клетка - семейството, поправят половете, поправят социалните роли, поправят видовете и сортове храна, поправят хранителната ни среда, с отхвърляне и отричане на храни, с които човечеството се е хранило, периодично отричайки мляко, зърно, яйца, месо, мазнини.... винаги с последствия за здравето ни. Сега отричат и правото ни да отглеждаме крави и да горим дърва за огрев. Тук наистина е нужна мъдрост, защото е отдавна предречено, че в следствие на безумие, човекът ще съсипе земята и ще предизвика катаклизми. Но това не означава, че няма безумие и у хората, които се занимават с екология и които никога не накърняват интересите на бизнеса, освен, ако той не е държавен. Производството на електроенергия е държавен бизнес и се атакува, същевременно множество бизнеси, произвеждащи отпадък или увреждащи почва, вода растителност и човека, изобщо не се споменават. Има силен субективен елемент в теорията на екологията, в определяне на основните замърсители. Същевременно голяма част от частния бизнес, който остава незасегнат от говоренето на еколозите, замърсява с небивали темпове. Затова първо научната теория трябва да се обърне към разума и към природата и естеството на нещата, да ги уважава, а после и ние ще я уважаваме.
Кант на 27.09.2019 в 23:36
Ето тук нещо за знячите на научната методология, епистемология и пр. http://www.inter-view.info/2019/09/greta-thunberg.html?fbclid=IwAR1TQEFKzf4mouD61nrQE9lqgJftdTt5Gt_dI1i87q2MJ3V87odYoX-k-kg ГРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА : Или защо жените са лесен обект за манипулация Reply Времето, новини четвъртък, септември 26, 2019A+A-PRINT EMAIL На 17 ноември 2009 г. в резултат на хакерска атака срещу сървъра на Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия в гр. Норич е изтеглено огромно количество информация (около 160 мегабайта), пазена до този момент в най-дълбока тайна – общо около 4000 документа. От тях 1079 са писма в електронната поща (имейли). От останалите близо 3000 документа значителна част са компютърни програми в оригинален (“сорс”) код, написани на езика FORTRAN. Данните са източени от компютър в Турция. Много скоро след това в сайта на “Real Climat” – блог на учени-климатолози, поддържащи теорията за антропогенното затопляне, се появява линк към файла “FOIA.ZIP”, съдържащ “хакнатата” информация с коментар “Чудото се случи!” Администраторът е в паника, незабавно изтрива линка и изключва сървъра. Британските климатолози от Норич веднага са уведомени за изтичането на информацията. Още същия ден обаче въпросният линк се появява и в блога “Climate Audit”. Той е поддържан от Стив Мак’Интайр – канадски изследовател, който от няколко години върви по следите на фактите, свързани с “антропогенното глобално затопляне” и се съмнява в тяхната достоверност. Главният удар започва два дни по-късно от сървър в гр.Томск (Русия, Сибир). Оттам хакнатата информация е изпратена на стотици адреси по целия Интернет. Така започва “Климатгейт”, който е със сигурност един от най-големите скандали в историята на науката. От анализа на имейлите излиза, че учените от Отдела за климатични изследвания на университета в Норич, ръководен от доктор Фил Джоунс, заедно с колегите си от Центъра за изследване на земните системи към Пенсилванския университет в САЩ начело с проф. Майкъл Ман и други учени от Европа и Северна Америка в продължение на близо 13 години систематично са фалшифицирали представените в различни доклади и научни статии данни и изводи за климата на Земята през последните 2000 години. Целта е била да се представи съвременният относително топъл климат като уникално явление в рамките на посочения период, причинено от човешката дейност. Идеята за това как да се направи манипулацията е на Майкъл Ман. Тя е от края на 90-те години. Той се занимава с дендрохронология, т.е. с реконструкция на климата в миналото чрез изучаване на вариациите в ширините на годишните кръгове на вековни дървета. Чрез манипулации в математическите процедури за обработка на данните ръководените от Ман специалисти са подменяли истинските данни с нагласени по две основни насоки. Първата от тях е да се прикрият следите за периоди с много топъл климат в прединдустриалната епоха. Преди всичко това се отнася до Средновековния температурен максимум. Това е периодът между 8-ми и 12-ти век – общо около 500 години. Става въпрос за продължителна епоха на много по-топъл климат от съвременния. Температурите в Северното полукълбо са били с около 1 градус по-високи от съвременните. По това време Северният Атлантически океан е бил почти свободен от ледове. Това много е улеснило викингите в морските им експедиции в тази част на света. Около 860-та година те пристигат в Исландия и я колонизират. Само 15 години по-късно отряд викинги под предводителството на Хунбьорн, тръгвайки от Исландия в западна посока, достига до нисък бряг, покрит с буйна тревиста и храстова растителност. Викингите били поразени и много приятно изненадани от гледката. Нарекли новооткритата земя “Зелена страна” (Грюнланд) – днешната Гренландия. Към новооткритата страна се насочили много скандинавски колонисти. През XII век европейскто население на острова било вече около 12 000 души, т.е. близо два пъти повече, отколкото днес. Към 1200-та година обаче климатът започнал бързо да застудява. Ледниците започнали да настъпват. Животът в Гренландия станал толкова труден, че през 1461 година кралят на Дания и Норвегия решил да евакуира оттам всички европейски заселници. Започнал т.нар. “Малък ледников период” – много студена епоха, която продължила чак до началото на 18-ти век. За Средновековния температурен максимум има много факти – от исторически, писмени документи и от наблюдение на редица естествени признаци – годишни кръгове на дърветата, данни за растежа на пещерните образувания, следите от движението на високопланинските ледници в миналото и др. Той много ясно може да бъде проследен по анализа на писмените източници от времето на Първата българска държава и периода на византийското владичество. В края на 60-те години двама геолози – Дентън и Карлен, изследвайки движението на планинските ледници през последните хилядолетия открили, че Средновековният температурен максимум и Малкият ледников период съвсем не са изолирани събития. Оказало се, че тези явления се повтарят на всеки 2200-2400 години. Събития като Средновековния максимум е имало няколко през последните 11 000 години след последния Велик ледников период, наречен Вюрмски, и винаги те са били последвани от “малки ледникови периоди”! Двадесетина години след откритието на Дентън и Карлен се разбрало и каква е причината за този мощен климатичен цикъл – оказало се, че колебания с подобна продължителност се проявяват и на Слънцето. Това е причината както за значителни промени в нивото на неговата светимост, така и за свързаните с него промени в нивото на лъчението от далечния космос – така наречените галактични космически лъчи. И двата фактора са тясно свързани помежду си и влияят много сериозно върху състоянието на климата на Земята и другите планети от Слънчевата система. За учените, привърженици на “антропогенното глобално затопляне”, обаче Средновековният температурен максимум е трън в очите. Той е доказателство, че климатът на Земята може да се затопля по причини, които не са свързани с човешката дейност. През Средновековието тя е била несравнимо по-малка по мащаб в сравнение с днес и следователно не би могла да причини топлия климат тогава. Ето защо Майкъл Ман и компания решават, че следите за това събитие трябва да изчезнат от данните за годишните кръгове от дърветата, с които те работят. И започват да публикуват статии и да правят доклади, където представят “коригираните” си данни. В тях Средновековният максимум не личи, средните температури на Земята са представени като почти постоянна величина от “Рождество Христово” до около 1850 година, когато те стремително тръгват нагоре. Този сценарий, който всъщност представлява фалшификация на климатичната история на Земята за последните 2000 години, е получил популярното название “Хокеен стик” заради специфичната форма на графиката на температурите. Въпреки крещящото противоречие с реалните данни точно този модел е възприет като отправна точка в т.нар. Международен панел за промените на климата (IPCC – International Panel of Climate Changes). Той е в основата на вземането на политически решения, свързани с климата в ООН и ЕС. глобално затопляне - графика Прословутата фалшива графика на температурите през вековете с формата на хокеен стик, получила от това и името си. А ето на графиката по-долу и правилните данни за температурата от 1 до 1979 година, публикувана в сп. “Нейчър”. От нея ясно се вижда, че затопляне на климата като сегашното е имало и през Средните векове (тъкмо това е скрито в горната графика “Хокеен стик”). А тогава не е съществувало днешното замърсяване на атмосферата с парникови газове. Извод: няма глобално затопляне, причинено от човешката дейност. Нулата е средната температура в наше време. глобално затопляне - Втората важна насока на манипулацията е свързана с последните десетина години. Всъщност учените от Норич и Пенсилвания прикриват в своите официално изразени становища пред обществеността и политическия елит факта, че затоплянето на климата е достигнало своя максимум около 1998-2000-та година. През следващите години то е спряло в Северното полукълбо, а в Южното дори има и осезателно захлаждане. Това много добре личи в данните от спътниковите наблюдения, които се провеждат непрекъснато от 1978 годдина насам. В имейлите до и от Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия се съдържат дискусии между Ман и Джоунс и техните сътрудници относно това, как да се обработват климатичните данни от всякакъв род, за да се обоснове твърдението, че съвременното затопляне няма аналог в миналото. Ето например извадка от имейл на Фил Джоунс до адресант в Пенсилвания от 16 ноември 1999 година: “…Приложих “нейчърския” трик на Майк (става въпрос за публикувани анализи на Майкъл Ман в статия в списание “Нейчър” от 1998-а, б.а.) и добавих допълнителни стойности към всички редици от данни за последните 20 години (т.е. след 1980-та), както и трика на Кийт върху данните от 1961-ва насам, за да скрия спада…” Става въпрос за някои редици данни за годишни кръгове на дървета, от които не личи затопляне, а застудяване на климата в съответните райони след 1960-та година. Резултатите със споменатите два “трика” са представени от Джоунс в официален доклад до Световната метеорологична организация със седалище в Женева. Не малка част от кореспонденцията е посветена на това как да се борят с учените-скептици, как да бъдат подменяни или укривани за свободен достъп климатичните данни, как да се прави бойкот на научни списания, които проявяват дори и най-малки резерви към теорията за глобалното затопляне. Доказателства за това, че данните са били подменяни или просто игнорирани при провежданите анализи, дават публикуваните в Интернет компютърни програми и съдържащите се в тях коментарни редове. Скандалът засега се вихри основно в научните среди. В САЩ и Великобритания започнаха разследвания в двете споменати научни звена и водещите изследователи в тях. Д-р Фил Джоунс подаде оставка като ръководител на Отдела за климатични изследвания към Университета в Източна Англия. В не по-добра позиция е и Майкъл Ман от другата страна на океана. Спрягани са също Кийт Брифа (палеоклиматолог, сътрудник на Джоунс) и Реймънд Брадли – сътрудник на Ман. В скандала са забъркани и имената на редица учени от Германия, Великобритания и САЩ. Въпрос на време е обаче той да завърти и “зелени” политици. Резултатите и твърденията на Ман и Джоунс, както и съхраняваните в ръководените от тях звена климатични данни са от изключителна важност за Международния климатичен панел IPCC. Може да се каже, че именно “Климатгейт” е събитието, което торпилира конференцията в Копенхаген. Колкото и да се стремят да омаловажат този факт учените и политиците “затоплисти”, а поддържаните от тях медии да се опитват да го подминават с мълчание, вече е включен хронометърът за обратно броене за теорията за антропогенното затопляне на климата. Въпрос на време е тя да се сгромоляса. Но не “Климатгейт” ще е главната причина за това, а реалният ход на климатичните промени – те са по посока на застудяване и причината за това са протичащите в Слънцето процеси. Серията от студени зими през последните години в много части на света (Северна Америка, Южна Африка, Сибир, Китай, Индия, а и очевидното застудяване на климата в Европа от 2007 г. насам) подкопават вярата в “глобалното затопляне.” Една чудесна с пригледността си графика на Евгений Борисенков ни ориентира в температурните вариации за последните 23 000 години (изгладени данни). Мувингът изважда наяве 2200-2400-годишни цикли. Нулевото ниво е в наше време (по-точно 1940 г.). - – - – - – - Някой би попитал: “Че какво толкова ще се случи, ако климатът стане по-студен? Нали глобалното затопляне, което е по-лошото явление, ще спре?” Нещата обаче никак не изглеждат розови, нещо повече – това дори е по-тежкият вариант. Защото застудяването на климата означава много неща, за които съвременното общество никак не е подготвено – по-слаби селскостопански реколти и по-високи цени на храните в Европа и Северна Америка, недостиг на електроенергия и високи цени на енергоносителите. И като резултат – рязко спадане на жизнения стандарт в целия западен свят и много мощно задълбочаване на световната икономическа криза, опасно повишаване на градуса на политическото и военно напрежение по света. Анализът на връзките “климат-общество” сочат, че всички големи държави и велики цивилизации са загивали точно в периодите на преход от топъл към студен климат поради неспособност да реагират адекватно на промените в околната среда. Тогава те са ставали жертва на продоволствения недоимък, на епидемии и чужди нашественици, с които държавният и военният им апарат не е бил в състояние да се справи. Преодоляването на проблемите в нашия случай минава през мерки като възстановяване на индустриалното производство, преимуществено развитие на топло- и ядрената енергетика, осигурявване на надежден достъп до нефт и газ, развитие на ядрени технологии от ново поколение, какъвто е управляемият термоядрен синтез, нова политика в областта на науката и образованието с акцент върху естествените и техническите науки, възстановяване на отбранителния потенциал, който адекватно да реагира на новите военно-политически заплахи. На много по-високи изисквания ще трябва да отговарят и службите за борба с бедствията и авариите. Тежката ситуация, в която изпадна по-голямата част на Европа и САЩ в течение на няколко много студени дни през декмври 2009 г. ясно показа до каква степен европейците всъщност не са подготвени за по-студен климат. Графиката на Дансгаард/Шьонвийзе за средните приземни температури в северното полукълбо през последните 11 хиляди години. С “R” е отбелязан т.нар. “Римски максимум” – затоплянето по време на Римската империя (аналог на Модерното глобално затопляне в 2200-2400 годишния цикъл), а с “Н” – застудяването по време на Великото преселение на народите през IV-VII век. - – - – - – - Съвсем естествен е обаче въпросът как се стигна дотам, една доста многобройна група недобросъвестни учени да манипулира света в продължение на почти 30 години? И какъв мотив са имали да го правят? Очевидно някои среди здраво са им плащали за това и са разпъвали чадър над тях. Факт е, че Ман, Джоунс и хората около тях са имали изключителната привилегия да публикуват в престижни научни списания като “Нейчър”, “Джърнъл ъф джиофизикъл рисърч” без техните статии, основани на манипулации с данни да бъдат рецензирани. А това е абсолютно задължително в такива случаи. В същото време редколегиите на тези списания се стремят по всякакъв начин да не дават достъп на авторите, които застъпват други позиции, дори и ако в тях има и минимална критика и резерви към “затоплистките” идеи. Всичко започва в края на 60-те и началото на 70-те години на 20-и век, когато три групи хора с доста различни интереси се обединяват около една обща кауза. Това е времето, когато космическите изследвания и знанията за телата в Слънчевата система започват да се развиват изключително бурно. Натрупват се и много факти за влиянието на Слънцето върху различни процеси на Земята. Много изследователи започват да се интересуват и от това, как слънчевата активност влияе върху метеорологичните процеси и климата. Космическите изследвания, модерните методи за наблюдение на Слънцето и околоземния космос са на път да дадат големи възможности за това. Ситуацията обаче не е по вкуса на голяма част от метеоролозите и климатолозите. От чисто професионална ревност те се страхуват, че тяхната научна област ще изгуби своята самостоятелност и ще стане зависима от космическата физика и слънчевата астрономия. Тези техни страхове личат много ясно от различни изказвания на водещи климатолози и метеоролози по това време. Приблизително по същото време т.нар. “Римски клуб” започва да развива идеите си за “устойчиво развитие”. Те са свързани с ограничаване на демографския ръст, на икономическия растеж и научно-техническия прогрес, с приоритетно развитие на хуманитарното образование, развитие на нискоефективните технологии за получаване на енергия от т.нар. “възобновяеми източници” вместо “опасната” ядрена енергетика и т.н. Всичко това – в името на запазване на природната среда и ресурсите на Земята, но зад него всъщност стои стремеж за увековечаване на статуквото, което облагодетелства тези кръгове. За да се прокарат обаче подобни идеи в обществото е необходима добре аргументирана теория за промените в околната среда, която да акцентира върху вредното въздействие върху нея от разрастващата се човешка дейност. Много важно условие е в тази теория да се наблегне на ролята на човешкия фактор за промените в природната среда, а всички останали фактори и особено външните за Земята да се разглеждат като второстеренни и дори пренебрежими. Голямата цел – съхранението на Земята за идните поколения – допуска всякакви средства, дори и ако въпросната теория пренебрегва важни факти и се прибягва до фалшификации. В началото на 70-те години хипи-движението на Запад е вече във фаза на упадък. Неговите главни представители търсят ново поле за изява и я намират в специфична политическа форма – “зелените” движения и “Ню Ейдж”. И така към 1974-1975 година се оформя “троен” съюз, в който всеки от участниците поема своята роля: от глобалистичния “Римски клуб” – поръчката и финансовото осигуряване, от Световната метеорологична организация – подходящата “научна теория” и борба с конкурентните идеи, а от “зелените” движения – борбата за каузата с политически средства. Ето и част от хронологията: През 1974 година политологът Макс Каплан издига идеята за създаване на световно демократично правителство, което да се бори с “антропогенното глобално затопляне”. Интересното в случая е, че точно тогава климатът се намира във фаза на относително и краткосрочно захлаждане. През 1975 година на свой конгрес Световната метеорологична организация взема решение да се забрани изнасянето на научни доклади, свързани с влиянието на Слънцето върху климата, както и да не се допускат статии в тази област в научните списания, свързани с организацията. След това започват мерки за ограничаване на достъпа до климатични данни в различни страни по света. В България до 1982-1983 година климатичните данни се събират и издават в специални ежегодници от Главното управление по хидрология и метеорология към БАН. По това време те бяха на разположение на всички организации или частни лица в съответните окръжни хидрометеорологични бюра. След 1983 година издаването на годишниците е прекратено, а впоследствие свободният достъп до данните е практически напълно забранен. Закупуването на данните е възможно само в много ограничени обеми и е на нереалистично високи цени. Ограничението е в сила включително и за научните звена, които са в системата на БАН. Подобно е положението и почти навсякъде по света. Така, без петна, изглеждаше Слънцето почти през цялата 2009 година. Ниската слънчева активност е характерна за периодите на глобално захлаждане. Снимки от спътника SOHO, в сайта на орбиталната обсерватория ТЕСИС. Втората снимка показва как е изглеждало Слънцето в период на висока активност в предишен период. През 1998 година двама американски учени – Дъглас Хойт и Кенет Шатън, успяват въз основа на анализ на огромно количество наблюдения (около 480 000 на брой) да възстановят хода на слънчевата активност между 1610 и 1995 година. Всички астрономи и геофизици са единодушни, че новата редица от данни описва много по-точно процесите на Слънцето и особено тези, които влияят най-силно върху Земята. От тяхното изследване много ясно се вижда, че периодът на най-ниска активност през втората половина на XVII век съвпада с последния “малък ледникков период”, а втората половина на ХХ век съответства на свръхвекови слънчев максимум. Въпреки изключително радушния прием сред ползвателите на тази информация (а може би точно поради това), финансирането на проекта на Хойт и Шатън не е продължено за периода след 1995 година. На тази графика от сайта на “ТЕСИС” (http://www.tesis.lebedev.ru/) е изобразено дъното на слънчевата активност, достигнато през последните две години. Забележете, че максимумът на активността на радиоизлъчването (червената линия – по вертикалната скала) обикновено достига до 200 х 10-22 W/Hz, с пикове до 300-500 х 10-22 W/Hz, докато в момента е едва около 70 х 10-22 W/Hz. Жълтата хистограма показва изменението на площта на слънчевите петна в условни единици. - – - – - – - И тъкмо когато “затоплистите” предвкусваха своя триумф в Копенхаген, дойде този “Климатгейт”. За пореден път краката на лъжата се оказаха къси. Това беше новина за обществеността, но за това, че скандалът се “печеше”, работещите по темата изследователи знаеха от няколко години (авторът – от 2007 г). Сега въпросът е какво ще се случи оттук нататък. Ситуацията е много деликатна. Дотук в “затоплистката” идея бяха вложени огромни пари и очаквания. Би било много трудно за нейните поддържници да тръгнат назад – освен авторитета на група учени под прицел е и рейтингът на водещи научни списания и международни научни организации. Скандалът е доказателство за много сериозна корупция в международните научни среди. Въпреки че на пръв поглед една група пренебрегвани досега учени взема реванш над друга група, които са били привилегировани, реално скандалът бие по авторитета на цялата наука в очите на обществеността. На тази идея заложиха престижа си отделни политици и цели институции като ООН и ЕС. Сериозно е накърнен престижът на Нобеловата награда за мир, а и на норвежкия парламент, който присъжда тази награда. Отворен беше фондов пазар за търговия с квоти за въглеродни емисии, който сега изпадна в криза. Природните процеси обаче не следват човешките желания и както винаги досега е ставало, те отново ще бъдат коректив на нашите възгледи и поведение. Това се отнася и до “затоплистите”. Те сигурно ще се опитат на първо време да заемат по-изчаквателна позиция и вероятно ще пожертват няколко свои важни фигури в научните среди като Майкъл Ман, Фил Джоунс и Кийт Брифа, постепенно ще свият и пропагандата си в медиите. И ще се надяват, че поведението на климата ще се обърне отново в тяхна полза. Тъй като не очаквам обаче това да се случи, то по-вероятно е след десетина години сегашните “затоплисти” да поведат борба срещу “глобалното застудяване”… - – - – - – - P.S.: Неотдавна (декември 2009 г.) руски изследователи от Института за икономически анализ публикуваха своя проверка, озаглавена “Как се прави затопляне. Случаят с Русия”. В нея те показват как Отделът за климатични изследвания в Норич е ползвал само данните от 121 подбрани метеорологични станции на територията на Русия (т.е. 25,4% от всичките 476 станции). Повечето станции са останали извън калкулацията по една много проста причина – данните им като цяло не са показвали очевиден тренд към затопляне през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. “Ако в Норич са обработвали климатичните данни и от други части на света като руските данни, то неизбежната корекция на разчета на глобалната температура и нейните изменения в ХХ век може да се окаже доста сериозна”, заключават авторите на анализа. Ст.н.с. д-р Борис КОМИТОВ Masha-GretaThunberg Коментар към статията Като хора които дават приоритет на чувстватаи емоциите, жените са лесни за манипулация. Когато действията им се ръководят от "сърцето" и "душата" то представянето на бъдещи апокалиптични картини директно замъгляват съзнанието, защото у жената веднага проговаря майчинският инстинкт- "Ужас, ами всички това ще се стовари на децата ми". Но да манипулирш средностатистическа жена, е половината работа. За целтта е необходимо жените да бъдат на водещи позиции, Тогава, благодарение на тяхната суетност в добавка с апокалптичните картини пораждащи неистово безпокойство, стават предпоставка за прокарване на напълно идиотски и античовешки решения. Така се прокараха въглеродните квоти, и съответните глоби за тяхното неизпълнение, които отиват в незнайно какви джобове. Озонова дупка, глобално затопляне, глобално застудяване, а сега, климатични промчени .... Чаткате ли как са Ви направили на маймуни? Ал Кохолик

Напиши коментар