Миналата седмица Комисията по досиетата оповести имената на сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, които в годините на демокрацията са били членове на Висшата атестационна комисия (ВАК). Това е органът, който само до преди няколко месеца присъждаше научни звания и титли. До момента само няколко от новообявените сътрудници на ДС се опитаха да дадат обяснение за действията си. Това са художникът Греди Асса и професорът филолог от Софийския университет Валери Стефанов. Подобно на всички оповестени като сътрудници на ДС публични фигури, Асса и Стефанов отказаха да извършат и най-малък жест на публично извинение за съпричастността си към репресивната машина на престъпния комунистически режим. Асса избра да поддържа тезата, че не знае, че е бил агент, а Стефанов да обяви, че е работил за родината и демокрацията е виновна за всичко.
Агентите на ДС във ВАК - нищо ново под слънцето

Ето двата текста:  

Греди Асса: Липсва каквото и да било писано или подписвано от мен

На 16 юни 2011 г. Комисията по разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност обяви името ми в списъка на сътрудници на Държавна сигурност. Мисля, че Ви дължа моето обяснение за фактите, такива, каквито са. 

Това е цялата информация, оповестена за мен и копирана от файла на
Комисията.

Три имена
Греди Хаим Асса

Дата на раждане
29.01.1954 г.

Място на раждане
гр. Плевен

Вербувал го служител

регистриран на 03.09.1979 г.

Ръководил го служител

Структури, в които е осъществявано сътрудничеството
ДС, ОУ на МВР-Плевен-ДС-I

Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството - секретен сътрудник

секретен сътрудник

Псевдоними
Спасов

Данни в наличните документи, въз основа на които е установена
принадлежността към органите по чл. 1

Рег. дневник; картони - обр. 1 – 2 бр.; предложение вх. № 681/ 12.02.1990 г.
за заличаване на № 13219 и унищожаване материалите на СС "Спасов".

Снемане от действащия оперативен отчет

Публична длъжност или публична дейност

Член на научна комисия по изкуствознание и изкуства от 2003 г. до 2009 г.
 
Първото, което прави впечатление е липсата на име на вербувалия ме служител и на този, който е трябвало да ме ръководи.
Това е доста рядко изключение, не само в списъка от 16.06.2011 г., но и във всички публикувани досега списъци. Сред стотиците изброени имена, единици са тези, за които липсва тази информация. Тази липса е проблематична, дори на фона на много либералния последен закон. В раздел ІІ, чл. 29 (1) в точка 2, отнасяща се до секретните сътрудници, е написано, че решението на комисията съдържа «трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител».

Разбирам, че съм вербуван на 25 години.

Структурата, към която трябва да съм съпричастен по силата на разкритото от Комисията, е Окръжното управление на МВР град Плевен, ДС – І. Римската цифра (І) означава, че става дума за Първо главно управление или за външното разузнаване.

Разбирам, че съм бил „секретен сътрудник” (СС).

Според "Уикипедия", терминът се явява в речника на ДС през 70-те години и е синоним на „агент”. Интересно е да видим какво е съдържанието му в контекста на външното разузнаване, който е валиден в случая. В книгата на Момчил Методиев "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава", изд. от Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество” и СИЕЛА - София, 2008 г. четем:
„Секретни сътрудници са „български граждани, които имат разузнавателни възможности, притежават необходимите политически и делови качества и съзнателно и конспиративно изпълняват възложените им от разузнаването задачи” (с. 140). Подчертава се, че „владеенето на чужд език” е „първият критерий” за подбор на сътрудниците (с. 143).

По отношение на този „първи критерий” съм много неподходящ избор.
Всички, които ме познават добре, знаят че не владея чужди езици и не знам иврит.

Две години бях войник в Строителни войски, където изпращаха „малцинствата”. Използвам думата според речника на ДС, в който евреите са „малцинство”, което е обект на разработки и различни „мероприятия”. Как след това се оказах разузнавач – не знам. 

На 17 юни получих фотокопия от всички документи, включени в досието ми и Ви ги изпращам като прикачени файлове.

1.    Хронологически първият документ съдържа 2 броя регистрационни картони образец 1.

И в двата броя картони е сбъркана рождената ми дата. Пише, че съм роден на 21 януари, а рождената ми дата е 29 януари.

Тази грешка, повторена 2 пъти, предполага, че източникът на подадената информация не съм аз.
2.

3.    Моят първи сблъсък с МВР бе през 1979 г. – годината, която фигурира в картоните. Случи се по повод на първото ми пътуване в чужбина – за ГДР. Якето ми, в което бяха паспортът и парите ми бе откраднато, докато съм спал във влака. Прибрах се в Плевен с пасаван, изготвен от Българското посолство в Прага.

При връщането ми бях извикан в МВР за да опиша обстоятелствата около кражбата на паспорта ми.

Картон образец 1 има своя специфика. Откривам я на страница 438 в електронното издание Държавна сигурност – структура и основни документи, което е достъпно на сайта на Комисията. Цитатът е дълъг, но накратко от този вид картон, разбирам, че съм бил обект на текущо разследване. 

Липсва картон образец 4, който според експертите удостоверява регистрирането на секретни сътрудници и агенти.

В глава пета, отнасяща се до отчета на секретните сътрудници, раздел 1 „Картотеки” е казано: „ по фонетичен ред се подреждат картони образец 4 на действащите и изключените секретни сътрудници” (стр. 450 в по-горе цитираното електронно издание).

2. Регистрационният дневник всъщност е стара тетрадка, от която имам фотокопие на реда, който съвпада с номера на делото, който виждаме в картоните.

Тук се явява псевдонимът и разбираме, че делото е за оперативна разработка (ДОР).

3. Третият документ дава възможност да се реконструира представата за дейността, която съм бил извършвал.

Оказва се, че СС „Спасов” работи по линията на Външно политическото разузнаване (ВПР) „сред израелски и западноевропейски граждани”.
Подписалият документа е майор Д. Николов. Това е Джими, мой познат от Плевен.

Спомените за нашето познанство са свързани с първото ми пътуване за Израел през 1982 г. Тогава Джими подписа гаранцията, която ми даде възможност да замина на задгранично пътуване в капиталистическа държава, тъй като все още не бях женен.

Втората ми среща с МВР се случи при завръщането ми. Бях повикан за да разкажа за пътуването си.

Това изобщо не ме изненада, тъй като майка ми, дядо ми и всичко мои познати евреи, пътували в Израел, бяха викани по същия повод в МВР.

Това са фактите, така, както аз си ги спомням. Това са и всички документи от моето досие. Както става видно, липсва каквото и да било писано или подписвано от мен.
Греди Асса

Валери Стефанов: Каквото и да е решението е взето тогава и не съжалявам

Дължа тези думи на семейството и приятелите, на колегите и студентите ми... На всички, които до вчера имаха срещу себе си човек, а днес самоназначили се арбитри им внушават, че е демон.

На вилнеещата посредственост не дължа нищо.

Знам, че символичните екзекуции са истински празник за отмъстителната общност, за бдителните медии, за сквернословещите в Мрежата. Знам, че списъците на Комисията по Светата истина не подлежат на морален дебат и са издържани като жалейки. Знам, че в България съдят по списъците, а не по делата.

Българският преход се роди в списъци и ще свърши с тях – това му е жанровият предел.

През втората половина на осемдесетте години в България имаше терор – казвам го за онези, които са забравили или не знаят. Единият е познат – държавно-партиен. По-малко познатият бе различно мотивиран и идваше от различни групи и хора.

Тайните служби, известни с осъдителната абревиатура ДС, се появиха при мен по този повод. Знаели са това, което се знае и днес - че езикът е средство за психическо съсипване. Взривна смес е езикът и избухва редом с истинските взривове.

Няколко профил-анализи на текстове с терористични заплахи са всичко, което съм направил за тези служби. Хората имаха време и желание да се заканват до смърт едни на други – и го правеха.

Вероятно анонимните персонажи, които са пращали онези послания, са били истинските представители на гражданското общество и демократичното слово, а аз съм стоял откъм страната на демоните.

Вероятно е доказателство за психическо здраве да обявиш, че ще режеш крайниците, а като последна наслада – и главите на милиционерите. По най-нови сведения милиционерът също е човек. Ако председателят на Комисията е бивш милиционер, значи и него са можели да пожелаят хирурзите с трионите.

Вероятно е много храбро да седиш в хралупата на анонимното писмо и да обещаваш на някого, че ще му пръснеш главата. А друг да утешаваш, че ще изнасилиш жена му и детето му.

И тогава и сега, анонимникът е персонаж от вселената на агресията, не е герой на гласността.

Дали днес, при подобни послания, адресатите не търсят защита?

В кой свят и в коя страна службите не реагират на подобна агресия?

Срещу такива текстове съм стоял известно време, в една болезнена смес, за която смятаме, че е доминирана от идеология, но тя е доминирана от патология.

Наясно съм, че живея в страната на хулното изкуство и на деградиращата публичност. Но каквото и да е решението е взето тогава и не съжалявам.

От едно няма да се откажа – от признанието, че каквото и да се е случило в онези години се е случило като опит. Ценен, лично за мен, човешки опит в полосата на злото – на жестокостта и дебненето, на омразата и насилието, на последвалото осмисляне и претегляне.

А сега да сменим малко формата на мисленето и да се изнесем отвъд драматургията на списъците и спазмите на нараненото его.

Народните маси четат и усвояват историята като комикс. Така на масите им е по-лесно, а на манипулаторите – по-удобно.

На манипулаторите ще кажа – цялата сложност и противоречивост на тоталитарното ни минало и на нещастния ни преход бяха затулени от неимоверно и несправедливо раздутия образ на ДС – страшното "чудовище” от преизподнята на историята. То самоотвержено прикри бойките редици на хилядите идеолози, партийни секретари, комсомолски работници и номенклатури, които изградиха онзи свят, а днес невинно добруват и се радват на блага и обществен престиж. То заглуши половинвековната промискуитетна радост на храбрия български народ в широкото легло на Партията-майка.

Колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението.

Списъците ще продължат да редят имена на вещици за изгаряне, за да "покажат” кои са истинските виновници. Да докажат, че ДС е наистина всемогъща. Но тя е могъща не защото все още притежава реална власт, седи в тъмното и дърпа конците на зависимостите – този удобен мит. Българската демокрация (по светлия почин на другаря Сталин!) нагло продължава да обяснява импотентността си с плашилото на дълбоко ешелонирания враг.

ДС е могъща, защото успя да произведе една мощна травматична фиксация, в чието подножие още дълго ще оглупяваме и ефективно ще се мразим.

Тя е могъща, защото успя да плени и символично да унищожи част от българската интелигенция. За пореден път.

Историята е затова – да я забравяме. И да я оцветяваме с детски боички.

Слабостта на колективния ум винаги е била компенсирала от пределната моралистична взискателност на тълпата и нейните настървени водачи.

И така до днес.

Още от категорията

3 коментар/a

Sin на 22.06.2011 в 00:05
Пропуснаха ме и моя любим вожд и учител Костов също. Защо така бе, другари? Изваждате ни от списъците за новото раздаване ли? Само за евреите ли? Ние, циганите, не сме ли малцинство - потискано, репресирано с членство и кандидат-членство в БКП. Докога?
Raul на 05.01.2014 в 13:55
It\'s about time sonmoee wrote about this.
Nikhil на 11.02.2014 в 15:57
Way to use internet the to levitrar heliomeds.com discount levitra online help solve people health insurance quotes online comparehealthinsur.com cheapest health insurance in pa with a 750deductible problems! bestlifeinsurpolicy.com premanent life insurance quotes

Напиши коментар