По Конституция и много международни конвенции държавната машина няма право да се намесва на родителите как си възпитават децата. Това е така за всяко дете, освен ако детето не попадне в категорията “дете в риск”. “Дете в риск” се явява границата, от която нататък държавата има право да да се намесва. А едно дете става “дете в риск” след сигнал (включително анонимен) и преценка на социален работник... Съгласно закона няма дете, което да не може да бъде обвявено за дете в риск.



Член 47 от Конституцията на Република България постановява, че “отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители”.

 

За проблемите свързани с новото социално законодателство се изговори много. Поради медийния похлупак интересът е огромен. Фейсбук групата Национална група “Родители обединени за децата” вече надхвърли 204 000 члена. В същото време чуваме изказвания от рода на: “Няма да вземаме масово деца!”, “Какво ще ги правим тези деца, като ги вземем?”. Те силно напомнят за култовата реплика “Истанбулската конвенция не противоречи на Конституцията!”. Както тогава, така и сега, управляващите отказват диалог с хората.

 

Става дума за пари, власт, деца и национална сигурност.

 

В този материал ние ще обърнем внимание на някои ключови концепции на действащото и ново законодателство за закрила на детето. За съжаление няма как да минем без цитирането на текстове от закони. Tе са важни за изясняването на четири ключови понятия - “дете в риск”, “насилие над дете”, “мултидисциплинарен екип” и “частен доставчик на социални услуги”.

 

Конституцията гарантира неприкосновенност, но не и при наличие на “дете в риск”

 

По Конституция и много международни конвенции държавната машина няма право да се намесва на родителите как си възпитават децата. Това е така за всяко дете, освен ако детето не попадне в категорията “дете в риск”. “Дете в риск” се явява границата, от която нататък държавата има право да да се намесва. А едно дете става “дете в риск” след сигнал (включително анонимен) и преценка на социален работник.


Какво според закона е “дете в риск” и “насилие над дете”?

 

От Министерството на труда и социалната политика може би ще посочат, че има ясни критерии кога едно дете попада в тази опасна категория. Ще говорят за деца жертви на тежки престъпления. Но за да сме точни нека видим какво пише в закона:


"Дете в риск" [1] е дете … което е жертва на … насилие, ... или наказание[2] в или извън семейството му;”


Гореописания текст е сам по себе си много широко скроен, но нека видим какво разбира законодателят под термина “насилие на дете”:


"Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, … което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.[3] "Физическо насилие" е ... включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. "Психическо насилие" са всички действия, …  като подценяване, ..., както и неспособността на родителя ... да осигури подходяща подкрепяща среда.[4]


Всеки, който е възпитавал е запознат, че взаимоотношенията родители - деца не винаги са хармонични. Особено когато детето чуе думата “не”. Дори на неопитни родители става ясно, че съгласно закона НЯМА ДЕТЕ, КОЕТО ДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЯВЕНО ЗА ДЕТЕ В РИСК. А това автоматично би разрешило на социалния апарат да се задвижи. Ако поиска. Дори по анонимен сигнал. От тук нататък решава социалния работник и впоследствие неговия “мултидисциплинарен екип”. В съда може да се обжалва много по-късно. Това е процедурата и когато става дума за задължителните социални услуги като извеждане на дете от семейството.


НПО-та ще решават съдбата на  “дете в риск”

 

Мултидисциплинарните екипи  (новите тричленки; в сила от 1-1-2020 г.) са комисии, които решават какво да се прави с дадено “дете в риск”. Ето какво пише в последните промени на Закона за закрила на детето и новия Закон за социалните услуги:


Защитата на дете в риск ... се предприема след проучване на случая от мултидисциплинарния екип и съгласно предложения от него план за действие. По преценка на водещия на екипа се канят за участие .... и представител на доставчик на социална услуга.[5]


Доставчик на социални услуги? Не са ли това общините? Да, ама не съвсем. Ето какво пише в новия закон за социалните услуги:


Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги. … Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез … възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги [ЧДСУ].[6]


Конфликтът на интереси е очевиден

 

И какво излиза - НПО и частни фирми ще предлагат социални услуги, включително и задължителни. От тях ще печелят милиони. Държавата (т.е. ние ще плащаме). Те (НПО и частни фирми) също така ще решават дали детето има нужда от тези услуги или не. Това не е ли конфликт на интереси?


Националната сигурност е под заплаха

 

Според новите закони НПО и частни фирми ще предлагат социални услуги няма нужда да са регистрирани и лицензирани в България. Т. е. норвежец представител на норвежка фирма ще има право да участва в “мултидисциплинарния екип”, който решава съдбата на българско дете? Какво по-ценно имаме от децата? Ако не можем да ги защитим за какво са ни и Българската армия и службите за сигурност?

 

Заключение

 

И така нека да обобщим. При “добро желание” (разбирай “финансов интерес”) всяко дете може да бъде обявено за “дете в риск”. Дали е заради наказание, дърпане на ухо, пренебрегване или “липса на подкрепяща среда”. От тук нататък решава социалния работник и неговия мултидисциплинарен екип. А в него може да участва и представител на частно НПО, което предлага социални услуги. Включително такива услуги, които ще бъдат наложени на конкретното “дете в риск”.

 

Основни права и свободи гарантирани от Конституцията - потъпкани.

Съдебно решение - в началото на процеса не се изисква.

Правила срещу конфликт на интереси - няма.

Отговорност за неправомерни действия на чиновника - няма.

Отговорност на ЧДСУ - няма.


Има ли все още някой, който да твърди, че всичко със социалното ни законодателство е наред? Че промените влизащи в сила на 1 януари 2020 г. “били само козметични”. Ако има такива би трябвало да ги заподозрем или в наивност или в алчност, породена от 290-те милиона лева предвидени в бюджет 2020 г. [7] за социални услуги.


И остава въпросът за медийното затъмнение. Не е ли съмнително, че популярни телевизионни водещи, министри и представители на НПО повтарят в скъпи телевизионни студия твърдението, че “няма проблем със законите за детето”. В същото време не рискуват да започнат публичен диалог с нарочените от тях “паникьори”.


Не, дами и господа телевизионни водещи. Не ние сме паникьори. Вас ви е страх от темата.


________________
[1] §1, т.11 от допълнителните разпоредби на ЗЗД
[2] Възпитанието на децата е ключов елемент от религиозните доктрини. Така например ортодоксалните евреи се придържат към учението на Стария Завет, в който еднозначно се казва, че “който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство”. Отхвърлянето на наказанието от ЗЗД, по този начин се явява в пряко противоречие със свободата на живот съгласно религиозните убеждения.
[3] §1, т.1-4 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗЗД
[4] Тази дефиниция в България е много опасна. Обрязването като религиозен ритуал съществува при евреи и мюсюлмани. Обрязването причинява болка на детето. Кой гарантира, че това няма да се превърне в основание то да попадне в категорията “дете в риск”? В Западна Европа точно това се случва (https://www.theguardian.com/society/2018/feb/18/iceland-ban-male-circumcision-first-european-country)
[5] Чл. 36д от ЗЗД  (влиза в сила на 1-1-2020)
[6] Чл. 29 до 31 от ЗСУ (влиза в сила на 1-1-2020)
[7] https://business.dir.bg/ikonomika/30-mln-lv-poveche-za-sotsialni-uslugi-prez-2020-g

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

43 коментар/a

Коментар на 06.11.2019 в 11:21
Мисля, че ако се прецизира много внимателно дефиницията за "дете в риск", нещата ще си дойдат на мястото. Това да има интердисциплинарни екипи, които да работят по случаите на деца в ИСТИНСКИ (а не обтекаемо-некоректно-субективно интерпретиран!) риск само по себе си не е лошо: социалният работник не е психолог, психологът не е педиатър, педиатърът не е психиатър, а психиатърът не е логопед. Понякога, за решаването на по-комплексни случаи има нужда от експертизата на различни специалисти, които да работят координирано и в синхрон, а не всеки сам за себе си, без да знае какво правят другите и какви са техните заключения. И нещо важно: мултидисциплинарните екипи, поне в западния свят, ВИНАГИ включват като пълноправни участници в мултидисциплинарния екип и родителите на детето. Не знам за Норвегия, но поне в страни като Англия и Холандия е така!
четящ на 06.11.2019 в 11:22
Схемата е перфектна - чрез финансовия интерес на НПО-тата, чрез властовия ресурс на държавата и посредством най-милото - децата да се разбие българското семейство, да се дисциплинират политически или обществени фигури или да се завземат бизнес територии, нарочени за усвояване.
Мнение на 06.11.2019 в 12:26
И като се има предвид, че колкото по-високо са ставките, толкова повече деца в риск ще има! Това е само началото! Хубавото е, че българинът едва ли ще даде без бой децата си! Тези измекяри трябва хиляда пъти да помислят, преди да посегнат на едно дете!!!
София на 06.11.2019 в 12:33
След като се продаде и съсипа всичко в държавата , сега ще печелят от децата ни , а нас ще превърнат в говеда за разплод ! Това и по времето на турското робство не се е случвало , за еничари са взимали по едно дете от семейство ! Господи пази България , Боже пази децата на България ! НАРОДЕ ???
Двамата братя и Хелеборус... на 06.11.2019 в 13:07
...напълно заслужават званието Будители на съвремието. Поклон пред делото им!
Родител на 06.11.2019 в 14:23
интересна гледна точка
Коментар на 06.11.2019 в 11:21 на 06.11.2019 в 14:28
Кво прецизиране, кви интердисциплинарни екипи, кви пет лева! Народът си го е казал - дано не ти се случи това, от което се страхува майка ти! Разни джендърчета си присвояват правото да преценяват какво е необходимо на детето - дали да е нахранено, облечено и обуто, или да го учиш да онанира на тригодишна възраст! Ади нема нужда!
Баща на 06.11.2019 в 18:12
Вашата кожа джендърска! Оставете ни децата на мира! Махайте се от където и да сте дошли.
Тия двамата изкопаха дъното на 06.11.2019 в 19:08
А единия даже беше председател на съюза на архитектите, докато не го изгониха предсрочно. Съвсем основателно.
До Тия двамата.... на 06.11.2019 в 19:36
Глипости. Никога не е заемал обществена длъжност
Само си мисля на 06.11.2019 в 21:07
какво става в добрата стара Англия : https://rusvesna.su/news/1572799385 В Англии будут учить гомосексуализму с младшей школы, а недовольных родителей накажут, — британские СМИ. Уже с начальной школы английских детей должны учить гомосексуальным отношениями, причем без консультации с родителями, заявил председатель надзорного органа по соблюдению равенства. Об этом сообщает британская The Independent. За ползващите английски - https://www.independent.co.uk/news/education/education-news/lgbt-lessons-school-parents-consultation-equality-human-rights-commission-a9181326.html нАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ КОМЕНТАРЪТ МИ НЯМА ДА БЪДЕ ИЗТРИТ!
@Коментара на 06.11.2019 в 14:28 на 06.11.2019 в 21:28
Който чете с вегетативната си нервна система, а не с централната, пише точно такива емоционално-възпалени коментари като тебе!
Коментар на 06.11.2019 в 11:21 на 06.11.2019 в 14:28 на 07.11.2019 в 08:09
Кратко, ясно и разумно!!
Христова на 07.11.2019 в 08:10
Тези тричленки, за които се говори в закона поразително ми приличат на тричленките от времето на ,,гладомора" в Русия в началото на миналия век. Необразовани, идеологически подковани, жестоки и послушни! Не бива да допускаме това!
Helleborus на 07.11.2019 в 10:14
В законотворчеството има правило, че не бива законите да звучат двусмислено и да могат да бъдат тълкувани многозначно. Един пропагандатор на задължителното ваксиниране цитира същите тези текстове, за да криминализира неваксинирането на децата. Множеството проблеми с текстовете доказват, че законотворците умишлено замъгляват целта на закона, както и духа на закона. Още повече това може да се очаква от народи, които не могат да кажат едно чисто "а" или "р" и замазват всички основни звуци (на сътворението), концепциите им за живота са явно също толкова размити и неясни, което е най-добрата основа за появата на зли практики. Законът трябва да казва и кое НЕ е родителско престъпление, да потвърди, че родителят има право да определя възпитанието на детето си и неговата култура, съобразно вярата и убежденията си и в съответствие с принципите за толерантност и мултикултурализъм в Европа, които защитават правото на свободно изповядване на вяра и убеждения. Че практикуването на съответната култура или религия и спазването на нейните принципи в дома и извън него не е нарушение на правата на децата, нито пък избора на училище, което да възпитава децата в предпочитаните ценности. Законът би трябвало да открои и онези случаи, когато детето може да страда заедно със семейството си, защото в семейството е настъпила временна криза от някакъв характер, финансова или друга, при която държавата трябва да помага на цялото семейство да излезе от тази криза, а не само на детето. Би трябвало да се поясни и че детето е в риск само тогава, когато родителите не полагат грижи за него, каквито полагат за себе си и останалите членове на семейството и когато те самите имат психически проблеми и някаква форма на социопатия, която ги прави неспособни на родителска грижа. Това може да се формулира по-добре и да се обмисли още, но задължение на закона е да бъде ясен и недвусмислен, да защити правата на всички страни. А не както сега, да се оставят безкрайни възможности за разтегляне на истината до скъсване, оттам и абсурдни чиновнически решения, съдържащи несправедливост и агресия към семействата. Ако такива комисии има, не е проблем да се съберат на едно място джипи, социален работник и учител, важното е те да са наясно какво търсят и какво НЕ търсят в тези случаи. Че със сигурност те не търсят да вземат деца от обичащи децата си родители, полагащи грижи за тях, само защото родителите не се вписват в либералния мейнстрийм или който и да било идеологически мейнстрийм. Държавата трябва да ДОКАЖЕ някаква форма на системна жестокост и неглижиране и ЛИПСА на родителско чувство, за да обяви децата в риск.

Напиши коментар