Целите на наказанието са определени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс. Те са следните: да се поправи и превъзпита осъденият, да му се отнеме възможността да извърши друго престъпление (индивидуална превенция) и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото (генерална превенция). В определението на съда на няколко страници се обосновава, че изпълнението на целите на наказанието е ... “дефинитивно и необратимо постигнато“. И не се казва и дума за генералната превенция и за това как ще се отрази на останалите членове от обществото актът на пускането на свобода на един убиец. Нито ред няма по въпроса за генералната превенция, за това какъв сигнал изпращаш към обществото с освобождаването на убиец от затвора 6,5 години предсрочно. Подобни съдебни актове изваждат правосъдието от житейската нормалност и обществения морал, според който виновните са в затвора, а невиновните са свободни. Не чухме Полфрийман да се извини на семейството на пострадалия, да изрази съжаление за стореното или да плати гражданския си дълг съм тях. Как да приемем, че се е покаял и поправил?

 

 

Участието ми в сутрешния блок на бТВ предизвика редица обаждания на мои познати. Понеже обажданията не бяха еднозначни и поради факта, че в едно кратко телевизионно интервю с двама участници не е възможно да се изложат ясно и последователно всички аргументи, реших да напиша настоящия материал. 

 

На 7 октомври ВКС ще разгледа искането на Главния прокурор на Републиката Джок Полфрийман да не бъде освобождаван от затвора.

 

Това става след като той вече беше освободен с Определение №429/19.09.2019 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав постановено по въззивно наказателно частно дело. №921/2019 г.

 

Още в самото начало бързам да поясня, че според мен определението не подлежи на ревизия от страна на ВКС по предложение или по искане на когото и да е било. По тази причина този съдебен акт е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение. Казано по-просто, Джок Полфрийман не само следва да бъде освободен – ако съдът е последователен, трябваше да го освободи в съдебната зала. Нашите коментари не целят неговото ревизиране - то не е и възможно. Но не пречат да обърнем внимание на мотивите, довели до свобода за австралиеца. Защото те силно накърниха чувството за справедливост на обществото ни. А когато съдебната система генерира чувство за несправедливост, нито един друг демократичен маркер няма значение.

 

Това усещане се засилва още повече от факта, че защитниците на Джок Полфрийман и на определението на съда ни проглушиха ушите, че това било направено въз основа на закона.

 

Оставаше да е направено и въз основа на нещо друго.

 

Бихме искали да напомним обаче, че съдебната ни система, пак въз основа на закона, призна Ахмед Доган за хидроспециалист, въз основа на закона бяха избивани и евреите по времето на Втората световна война. Едва ли тези законови актове се приемат еднозначно положително от онези, които с пяна на уста ругаеха съдийската колегия на ВСС и в частност Вероника Имова, както ругаеха и всички, които не приемат предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман.  

 

Виден правозащитник нарече казаното от мен арогантно. Не разбрах защо. Не разбрах и защо нямам право на мнение различно от неговото. 

 

Не приемам мотивите на Софийски апелативен съд по две причини, които по-долу за яснота ще разгледаме поотделно и последователно. 

 

На първо място, защото съставът на съда, постановил определението в противоречие с етичните норми, приема номинации и бива награждаван от една организация (БХК), която не е професионална и съсловна. Нещо повече - това е организация, която взема отношение в редица наказателни процеси, която има интереси в сферата на наказателното правораздаване и, меко казано, има спорна обществена (а напоследък и политическа) репутация. 

 

По същата тази логика, съдия, който гледа дела по несъстоятелност, би трябвало да приеме да бъде обявен за съдия на годината от Съюза на синдиците (примерно). Никак не намирам това за нормално. 

 

Подобна номинация може да приеме адвокат - специалист в защитата на основните права и свободи на гражданите, но не и съдия. Защото ролята на съдията е на решаващ орган.

 

Както не е нормално номиниран от БХК за личност на годината на бъде Джок Полфрийман (2015 г.),

 

година по-късно номинацията да бъде за съдия Калпакчиев, а три години по-късно същият съдия да пусне от затвора този осъден. При участие в състава и на още един близък до БХК съдия - Весислава Иванова, и при кредитиране на положителна характеристика, дадена на осъденото лице от несменяемия председател на БХК Красимир Кънев.

 

От кумова срама можеше да сложат положителна характеристика от някой друг привърженик на хуманността в наказателното правораздаване. А и откъде ли самият Красимир Кънев познава толкова добре Джок Полфрийман и в какви отношения се е намирал с него, че да е в състояние да даде кредитирана от съда положителна характеристика. 

 

Истината е, че релацията на осъдения за убийство Полфрийман със съда просто е опосредена от БХК. Но твърде видимо, за да приемем, че това е случайно. И тук не става дума за корупция. Но кой е казал, че определени зависимости могат да съществуват само на корупционна основа? Все пак „личност на годината“ е най-високото отличие, давано от страна на БХК, но и най-ангажиращата номинация. И е еднакво притеснително един съдия да приеме каквато и да е било номинация - както от страна на обвинението, така и от страна на защитата. БХК, ръководен дефинитивно неизменно от Кр. Кънев, ще остане в историята ни по-скоро с поредица от провокативни решения и акции на религиозна, етническа и расова основа, отколкото с реална защита на правата на българските граждани.

 

Ето защо в обществото ни се насажда усещане за един процес по читалищен сценарий, имащ за краен резултат освобождаването на един убиец предсрочно от затвора.

 

Упоритото мълчание на конкретния съдебен състав - защитата на определението им беше оставена в ръцете на журналисти, грантови сайтове, хейтъри на прокуратурата и пр. ни лиши от възможността да разберем и още един важен въпрос: защо съдът не се е самоотвел при наличието на всички тези обстоятелства - неприкритата подкрепа на БХК и лично на Кънев за Полфрийман, приеманите номинации от страна на председателя на състава и един от членовете му?

 

За да избегне каквито и да е съмнения в своята безпристрастност, е нормално един съд при публичната известност на всички тези обстоятелства да се отведе от разглеждането на делото. Това не е направено. И едва ли е случайно.

 

Втората група мотиви, водещи до усещането за липса на справедливост, противно на твърденията на симпатизантите на Полфрийман, не са свързани с въпроса кой и какъв е бащата на убития Монов, а с това налице ли са основанията да бъде освободен затворникът.

 

Това е главният въпрос по делото: Постигнати ли са целите на наложеното наказание, за да бъде освободен от затвора изтърпяващият го.

 

Поправил ли се е той?

 

Целите на наказанието са определени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс. Това изложение няма за идея да бъде специализирана статия по въпроса и по тази причина ще се придържам към гражданския език. Та целите на наказанието са да се поправи и превъзпита осъденият и да му се отнеме възможността да извърши друго престъпление (индивидуална превенция) и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото (генерална превенция).

 

По тази причина, когато освобождаваш от затвора един убиец си длъжен да изследваш дали са постигнати всички цели на наказанието, а не само дали напоследък затворникът учтиво е поздравявал надзирателите и е поддържал добра лична хигиена.

 

В цитираното по-горе Определение на съда на няколко страници се обосновава, че изпълнението на целите на наказанието е ... “дефинитивно и необратимо постигнато“. И не се казва и дума за генералната превенция и за това как ще се отрази на останалите членове от обществото актът на пускане на свобода на един убиец. Нито ред няма по този въпрос - въпроса за генералната превенция, за това

 

какъв сигнал изпращаш към обществото с освобождаването на убиец от затвора 6,5 години предсрочно. 

 

Едно от най-разпространените клишета у нас е, че съдебните актове не се коментират (другото е: няма да коментирам, да оставим органите да си свършат работата...).

 

Тове не е вярно. На първо място няма забрана да се коментират. И на второ място, трябва да се коментират. Да, те не могат да бъдат променени от коментарите ни, но това не създава забрана за нас да вземем отношение по въпросите, които те предпоставят и това е част от свободата ни. Всеки един съдебен акт е послание към обществото. Това послание не е като посланието на апостол Павел към Римляните. Защото коментирано вкратце звучи като „Яж, моли се и обичай“. Защото означава, че каквото и престъпление да си извършил, ако в затвора се държиш добре, ако поради това, че си от единствените, които работят на компютър, станеш отговорник на залата с компютри и адресираш жалбите си до правилните институции, то след като изтърпиш половината от наказанието си, ще бъдеш предсрочно условно освободен. 

 

Още при освобождаването си от затвора Джок Полфрийман изрази ясна вербална агресия към началника на затворническата администрация.

 

Това не говори за поправянето му. Независимо, че бил научил български в затвора и освен това дистанционно учел висше образование (няма данни да е завършил същото).

 

Вероятно за почти 12 години в затвор в Австралия всеки един българин също би научил английски плюс аборигенски, а да следваш дистанционно и да попълваш тестове на компютър след кратка справка в учебника или търсачката на Гугъл не е и не може да бъде критерий за поправянето на дееца. Той все пак нещо трябва да прави в затвора, нали?

 

Казано с други думи - законът е предоставил една възможност за лицата, които наистина са се променили в затвора, които са се покаяли за деянието си, да бъдат освободени предсрочно условно. И преценката за това не следва да се прави на базата „той има наказания, но те са заличени“. Защото ако освобождаването от затвора е въпрос на преценка на формални критерии, ние няма да имаме нужда от съд, а от компютърна програма, в която да въвеждаме данни и попълваме квадратчета. И накрая да получаваме съответния акт.

 

Подобни съдебни актове изваждат правосъдието от нормалността, от житейската нормалност и обществения морал, според който виновните са в затвора, а невиновните са свободни.

 

Не чухме Полфрийман да се извини на семейството на пострадалия, да изрази съжаление за стореното или да плати гражданския си дълг съм тях. Как да приемем, че се е покаял и поправил?

 

Правото не може да излезе от ролята си на всеобщ регулатор на обществените отношения – то трябва да отговаря на обществените очаквания, особено в болезнени случаи като настоящия. Законът не е тайнство, досег до което имат само и единствено просветените, без значение дали са съдии, прокурори или адвокати и в коя съсловна професионална организация членуват. Елитаризмът е чужд на закона. По тази причина не можем да приемем тезата, че защитниците на Определението на съда са осенени свише, а противниците му са пещерни примати, както се опитват да ни убедят в последните дни публикации в грантови издания.

 

Яростните защитници на Джок Полфрийман стигнаха до още по-големи дълбини - те отрекоха изобщо вината му по постановената присъда. В твърдение за опорочен процес по осъждането му. В опит на една ревизия на отдавна влязъл в сила окончателен съдебен акт. Извадиха се някакви записи, на които услужливо ни сочат кой кой е, но тези записи ги нямало в делото. За бога, първата работа на Полфрийман пристигайки у нас е била да запаше нож на кръста и тогава да тръгне по софийските заведения и улици. Аз не постъпих така, когато отидох в Австралия. Нито пък се опитвах с нож в ръка да защитавам правата на местните аборигени.

 

Интересно би ми било,

 

каква щеше да бъде реакцията на същите тези защитници, ако на мястото на Полфрийман беше някой руснак?!

 

Иска ми се да вярвам, че Джок Полфрийман е последният привелигирован от хуманизацията на наказателното ни правораздаване и влиянието на неправителствени организации върху му. 

 

Защото и жертвите имат нужда от хуманност. Поне малко.

 

И ако приемем, по определението на Целз, че правото е изкуство за доброто и справедливото, то доброто (за Джок Полфрийман) е налице.

 

Въпросът е къде е справедливото - за жертвата, за близките и, за обществото.

 

Е, има и добра новина - вероятно още на 07.10. Джок Полфрийман ще си замине за Австралия. Освен ако не реши да продължи издевателството си над обществото и да стане коментатор на дейността на българския съд, който самият той определя като най-корумпирания.

 

На всички, които приемате за нормално хора, като Джок Полфрийман, да бъдат освобождавани предсрочно с такава лекота няма да Ви пожелая съдбата на сем. Монови. 

 

Само за миг, обаче, си представете, че сте на мястото им.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

45 коментар/a

`За тоя....` на 07.10.2019 в 23:34
Едно нещо вярно има в цялата ти словесна логорея. И това е, `история съшита с бели конци` Ама много яко съшита. Така както се харесва на татко Монов и цялата му шайка. Така хубаво са я съшили, че и до ден днешен успяха да втълпят и на общество и на съдии и на прокурори, че абсолютно нищо не е имало там пред Булбанк. Само някакви ангели небесни малко нещо скинари са фърчали наоколо в бели одежди. И гадния Полфрийман пристигнал от Австралия с огромен нож в ръка с единствената цел да избива българи. Просто това му било в кръвта. Не е имало полиция дето това и е работата да седи пред банката, не е имало записи дето е задължително да има такива. Ама, че /това не можаха да го скрият/ преди този случай Полфрийман не е бил съдебно преследван /това го каза адвоката му/ Ама що да му вярваме на тоз адвокат? Ще вярваме на МОНОВЧЕТА, ДЕТО СА МНОГО ЕРБАП, КОГАТОИСКАТ ДА МАЛТРЕТИРАТ ЕДИН ЧОВЕК И ДОСТА СТРАХЛИВИ, КОГАТО СЕ ИЗПРАВЯТ САМИ СРЕЩУ НЯКОГО.
то и аз имам питане на 08.10.2019 в 00:26
За втори или трети път питам как така главен прокурор, журналисти, политици и будносъвестни граждани и селяни се вълнуват от правдата в случая с Джок и не се вълнуват от гореспоменатата в случая с Опиц? С какво дъртият. мустакат евреин ги убеди. че се е поправил, а младият брадат австралиец не можа? Някой ще се пробва ли да ми отговори?
Мах на 08.10.2019 в 01:01
„Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?”. "Познаването на законите се състои не в това да помним думите им, а да постигаме смисъла им.”. „Благото на народа е върховният закон.” (Марк Тулий Цицерон). Същността на разисквания проблем се свежда не до конкретния казус, дори и само поради това, че макар да е основан на пълна и изчерпателна информация относно обстоятелствата за него от обективна страна, както и за въвлечените в разрешаването му различни субекти, всеки анализ и коментар вкл. на съдебните актове безусловно по своето съдържание е израз на субективна преценка и мнение. Онова, което заслужава да бъде предмет на обсъждане с цел постигане на меродавен критерий е съотношението, в т. ч. от гледна точка на теорията за разделението на властите, между върховенство на правосъдието, върховенство на закона и върховенство на правото.
Helleborus на 08.10.2019 в 02:42
Добре казано и го споделям. Иначе за закона и морала, те не се припокриват, разликата е като да имате от едната страна жива костенурка, а от другата страна скелета й. Моралът е живо същество, то мисли, чувства, преценява, има воля, записването на хартия е като да убиеш това същество и да се опиташ някак да оставиш негова снимка или отпечатък. След което да се опиташ да го възкресиш по скелета или снимката, само че по снимката всеки ще направи различна реконструкция. Живо същество не може да се запише, а записаното не може да ДЕЙСТВА като живото същество, каквото е било, (защото безвъзвратно са изгубени важните елементи) то може да се манипулира и да му се вдъхне друг живот. (дяволът чете евангелието) Затова древните съдии са обучавали съдии и после тези съдии са обучавали други съдии, но без да записват всички правила, записът на правото (Правдата) е от жив носител, към жив носител. (както е в църквата) Защото целта е да се събуди съвестта у съдията и да се обучат чувствата му. И друго, законът поначало не третира всичко съществуващо, законът е написан да третира само проблеми, които са възникнали и са били разрешени. Има много аспекти на човешкото поведение, които никога не са били записвани в никакви закони. Затова човешката преценка винаги ще бъде над буквата на закона и е жалко, когато съдии оправдават липсата си на морал със закона, законът е производен на морала, а не обратното, а моралът ни е производен на личностите, които сме взели за пример в живота си.
Бояна Филмс на 08.10.2019 в 08:56
Дайте ми камера, тайфа тийнейджъри, временен достъп до няколко обществени сгради и малък бюджет, и ще ви продуцирам доказателства за чиято вина или невинност ми поръчате. За себе си хонорар няма да искам. Наградата ми ще бъде забавлението да гледам после разни наивници и пишман-експерти как се горещят по телевизионните студия - убедени, че са видели на филмчето кой какво бил извършил или не бил извършил.
Денев на 08.10.2019 в 10:02
Да, силен коментар, отлично аргументиран за разлика от врещенето на съдии и адвокати-соросоиди и на соросоидни лекета под статията.
Да,бе! на 08.10.2019 в 22:05
Щеше да е силен коментар, ако се явяваше след всяко предсрочно освобождаване.
Може ли най-сетне на 09.10.2019 в 09:22
да се пусне в медиите този прочут запис, за да видим всички какво в действителност се е случило. Иначе боравим не с факти, а с необосновани емоции. На зададения от някого въпрос "Какво щеше да стане, ако убитият беше циганин?" има много ясен отговор в случая с убития в Пловдив циганин от един доктор (българин), който беше оправдан. А ако този запис наистина е изчезнал, както се твърди, то присъдата на Полфрийман наистина е съмнителна, защото той не се е изпарил нали?
Sin на 09.10.2019 в 13:38
Добре, че поне не е американец. Че тогава и Конгрес щяха направят. За съдебната система и свободата като подарък към Чичо Сам.
Sin на 09.10.2019 в 13:41
Към по-горния: Как ще ти дават запис, та той не е за всеки. Той трябва да се интерпретира правилно ! Не от масова публика. Някаква. Записът се пази най-отговорно, нейде в Москва, за да не изчезна. Капише ?
Кой решава мача? Прокуратурата като "арбитър" над съда на 09.10.2019 в 16:03
Първа заповед в "правото"; Аз съм Главният Прокурор, твоя Бог...и да нямате други богове освен Мен! https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3974304.jpg
Коба на 10.10.2019 в 08:15
Мнението на адв.Богданов е изключително обосновано! На прогресивните сили по-горе , разбира се, то не може да повлияе по никакъв начин! На тях нищо не може да им повлияе и да им бъде обяснени. Те са от Господа-Бога!!! На записа не може да се види ясно самата свада между Полфрийман и групата, но в нея той е извадил нож и е пробол двама души, а се вижда как се втурва към групата! Втурва се да ги целува ли!? А ги заколва, щото са прости балканци и не разбират намеренията му!?
Няма спор за това, че ги е пробол на 10.10.2019 в 09:45
Въпросът е, че при 15 срещу един може да става дума за самозащита и тогава казусът е съвсем друг.
многу заблудена уфсъ на 10.10.2019 в 16:07
моите колеги и колежки от стадото с принос 80% дебили не могат да вденат, че проблемът не се състои в някакво видео, оневиняващо ДП, или в друго видео, обвиняващо ДП, или в някакъв скинар, отроче на Монов, или в тайфата пияни келеши, търсещи си развлечение и демонстрация на келешлъка си...проблемът е в този прословут Закон в бегето, който бил врата у поле...и понеже уфсете масово НЕ минават през вратата, сега благосклонно гледат към ГлаДния Прокурор, който тоже не минавал през вратата.Има присъда за ДП от съда, има освобождаване на ДП от съда, и това не подлежи на отмяна, та дори и ГлаДния Прокурор да има друго мнение. Законът, драги ми уфсе, за него иде реч...защото на следващия етап няма да има съдилища и адвокати и други глезотии, ще има само тричленки от ЧК или от Партията(ГЕРБ) те ще раздават присъдите. И тогава блеееееенето няма да помогне на никого.
До многу заблудена уфсъ на 10.10.2019 в 16:07 на 11.10.2019 в 10:00
Всичко е загубено. Толкова е просто това население,че няма как да не изчезне. Много тъпи,диви,злобни, прости , мразещи, криминални, подли и мръсни. Съчетани тези качества превръщат човешките същества в мъртви в душите си индивиди. Това тихо и невидимо унищожава етноса и народността. Дебилите мразят закона,те не разбирт какво е това,те са с омраза в душите си , а тя убива всичко включително и тях. Правова държава ли, те не го разбират,за тях това е равнозначно на мафия.

Напиши коментар