В България сезонните заболявания от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици през зимния сезон. През тези седмици, в периода на епидемичния подем преболедуват не по-малко от 250 000 – 300 000 българи! Защо сега тази цифра да е различна? Допускам, че сме далеч от истината за размера на епидемията у нас. Смъртността от грип винаги остава неясна, защото по-голямата част от смъртните случаи не се регистрират като усложнения на грипната инфекция, процес, който сега е обратен – всички заразени, които умират се регистрират като починали от вируса SARS-CoV-2”. последното десетилетие от пневмония в България умират средно около 1 500 души годишно. Като пулмолог от няколко десетилетия, ежегодно се сблъсквам с белодробните усложнения през „грипния сезон“, в течение на който губим десетки пациенти от т.н. „грипни пневмонии“, причинени от патологичното въздействие на самия вирус или от тежките, най-често стафилококови пневмонии, усложняващи грипната инфекция. Искам да подчертая, че в Италия най-ниският брой починали от грип през тези 4 последователни сезона е 15 801 души през сезон 2015/2016 год., а най-високият брой е през сезон 2016/2017 – 24 981 души, цифра, съвсем близо до броя починали от COVID-19 в същата страна до този момент (27 682 души). Съпоставянето на тези цифри обърква дори и мен, който непрекъснато си задава въпроса: защо целият свят изпадна в този ужас?
Проф. Коста Костов пред "Дебати": Над 250 000 българи се разболяват от грип всяка година, 1 500 умират от пневмония

 

- Сякаш и в Европа, и у нас започна да преминава най-големият шок от епидемията, свързана с коронавируса. Всъщност тази година случи ли се нещо толкова по-различно от предишни години, когато отново е имало друг тип вируси? Има ли повече болни и има ли повече починали?

 

- Първо искам да уточня, че казаното от мен тук е в лично качество и не ангажира членовете на Медицинския експертен съвет. Различното, което се случи е спирането на целия свят на спирката COVID-19 и докато чакаме, наблюдаваме и някои парадокси. Парадоксът на епидемията COVID-19, който за мен е изключително любопитен, е в липсата на категорична корелация в някои от най-засегнатите страни между голямото число заболели и починали от COVID-19 с нивото на заболеваемост и смъртност за същия период на годината в предшестващите години.

 

В общественото пространство и достъпната литература се появиха редица публикации, които наблегнаха на този парадокс, включително един изключително издържан анализ проф. Джон Йоанидис от университета „Станфорд“, Сан Франциско, който се ползва с изключителна професионална репутация на медик, статистик, епидемиолог и експерт по мета-анализи. Този анализ, както и други подобни показват, че силата на паниката е по-голяма от силата на цифрите. В обществото има разделение именно в тази част на дебата – до каква степен сме жертва на вирусната агресия и до каква на глобалната паника, която ни отне възможността за трезви преценки. Вероятно някои от отговорите на най-тревожните въпроси ще дойдат, когато влезем в по-нормален ритъм на живот и диалог, когато затворим пандемията и започнат заключителните анализи.

 

- Вие казахте, че в Италия миналата година от грип са починали 28 000 човека. Тази година тази цифра в Италия още не задмината. У нас колко човека миналата година са починали от грип и колко тази година?

 

- Нека бъдем по-точни с цифрите. По данни на проф. Джон Йоанидис от университета в Станфорд, Сан Франциско, грипната епидемия в Италия през 2016 г. е отнела живота на 24 000 души, но Италия не се сгромоляса тогава. По данни за заболеваемостта от грип в Италия за изминалите 4 сезона от 2013 до 2017 г., изложени в официална публикация на италиански колеги,  както и в анализа на проф. Д. Йоанадис, през тези няколко сезона в Италия от грип са починали общо около 68 000 души, за които е доказана категорична причина грипен вирус.

 

Искам да подчертая, че най-ниският брой починали от грип през тези 4 последователни сезона е 15 801 души през сезон 2015/2016 год., а най-високият брой е през сезон 2016/2017 – 24 981 души, цифра, съвсем близо до броя починали от COVID-19 в същата страна до този момент (27 682 души). Съпоставянето на тези цифри обърква дори и мен, който непрекъснато си задава въпроса: защо целият свят изпадна в този ужас, защо не бяхме подготвени за него, кое е различното от предишните години, когато в Европа за един сезон от грип умират не по-малко от 40 000 души, в света между 250-500 000 души, при всички резерви относно регистрацията на всички заболели, които са вероятно многократно повече от регистрираните, но здравните системи въпреки това са успели да се справят? В България сезонните заболявания от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици през зимния сезон.

 

През тези седмици, в периода на епидемичния подем преболедуват не по-малко от 250 000 – 300 000 българи! Защо сега тази цифра да е различна? Допускам, че сме далеч от истината за размера на епидемията у нас.

 

Смъртността от грип винаги остава неясна, защото по-голямата част от смъртните случаи не се регистрират като усложнения на грипната инфекция, процес, който сега е обратен – всички заразени, които умират се регистрират като починали от вируса SARS-CoV-2.

 

В последното десетилетие от пневмония в България умират средно около 1 500 души годишно. Ще бъда любопитен дали този брой ще бъде превишен през настоящата година на епидемията? Като пулмолог от няколко десетилетия, ежегодно се сблъсквам с белодробните усложнения през „грипния сезон“, в течение на който губим десетки пациенти от т.н. „грипни пневмонии“, причинени от патологичното въздействие на самия вирус или от тежките, най-често стафилококови пневмонии, усложняващи грипната инфекция.

 

Една част от тези пациенти, вероятно поне 10-20 за всяка голяма болница, развиват остър респираторен дистрес синдром, поради наблюдаваната и при COVID-19 „цитокинова“ буря. Всеки грипен сезон взема своите жертви, дори за по-кратко време от сегашния COVID-сезон и макар новият SARS-CoV-2 да е по-агресивен от грипните вируси, негативните ефекти върху обществото и държавата според мен са непропорционални на вирусната агресия, а пропорционални на страха и общата паника. „Страх лозе пази“, казва българинът, но когато желанието да се справим с определен проблем и страхът от него са пропорционални, това се превръща в кошмар.

 

Когато спрем да се страхуваме, ще излезем от кошмара и ще започнем отново да се наслаждаваме на живота си. Тази наслада угасна в нас. Усещам това и по себе си, защото загубих обичайния си ритъм и поради професията си съм потопен във всеобщия страх на пациентите си, който при някои от тях води до психосоматични прояви. Точно тези прояви нараснаха, а по моя прогноза, ще нараснат оплакванията и на всички други пациенти, които са се затворили у дома, не следват обичайния ритъм на консултации, уплашени повече от вируса, отколкото от хроничното си страдание. Очаквам и от трайното обездвижване да се увеличи и броя на травмите от иначе обичайни движения или спортуване.

 

- Дойде ли време за отрезвяване и за разхлабване на карантината, и откъде трябва да се започне, за да се нормализира обществения живот?

 

- За мен тази епидемия и нейният световен политически и обществен отглас са мистерия. Избягвам да говоря за моите рефлекси на медик и рефлексите на медицинската общност, защото ние, медиците, реагираме болезнено на всяка заплаха, която предвещава висока заболеваемост и смъртност. Това е нашата професионална защита и емпатия към обществото.

 

Искам да мисля като средностатистически гражданин, попаднал в тази анормална обстановка. Като такъв мисля, без да ангажирам никого, най-малкото колегите от експертния съвет, че една от причините е необичайното разминаване между мненията на експертите, което внася значимо объркване не само в обществото, но дори и сред медиците, а най-вече сред политическите лидери, които пък се вслушват в онова, което искат да чуват. Нека си припомним противоречивите послания на СЗО в течение на епидемията, които разколебаха доверието в организацията, защото подведоха дори и световни политически лидери, които изразиха остро недоволството си. В това отношение в редица страни се допуснаха и големи грешки в управление на епидемията.

 

В България противоречията и разминаванията в позициите разделиха обществото, защото тези остри разминавания се случват не само сред мислещото малцинство от експерти в различни области, но е очевидно дори сред професионалното медицинско съсловие, разделено между Сцила и Харибда. Дори в изказванията на НОЩ започва да се усеща преосмисляне на някои предишни твърди позиции относно въпроса за и против облекчаване на мерките, а дори и по въпросите за контрола на епидемичния процес. Това е движение напред. Струва ми се, че повече хора са прочели доклада на Медицинския експертен съвет и споделените от нас, членовете на съвета позиции, преди повече от месец, че подкрепяйки началните ограничителни мерки, очакваме промяна на същите тези мерки според динамичната експертна оценка на конкретната епидемиологична обстановка.

 

При липса на такава оценка и на национално представително епидемиологично проследяване на населението, при липсата на достоверна епидемиологична експертиза, промяната на ограничителните мерки трябва да става много внимателно и на етапи, защото като пулмолог знам какви са белодробните усложнения и не искам да виждам нарастване на пациенти с подобни усложнения. Има кой да решава как и в каква последователност да стане това – първо отваряне на паркове, после на тенис кортове, където има дистанция между спортуващите, после другите спортни площадки, сетне по-малко рисковите групи, по-младите, под 40 години, без хронични болести, после на периоди и по възрастови групи, като за най-последни се оставят хората с придружаващи болести и тези над 65 годишна възраст, при които смъртността е значително по-висока. Това е мислене на глас, което разбира се изисква по-детайлно оформление, но е време отнякъде да се потегли.

 

Радвам се, че това започва да се случва, защото здравето на човека по дефиниция е комплекс от физическо, психическо, умствено и социално благополучие и с продължителните противоепидемични мерки нарушаваме всеки един елемент от този комплекс, което рискува да доведе до  взрив от неочаквани физически, психически, умствени и телесни поражения, които далеч ще надхвърлят пораженията на коронавируса. Ваксините и достъпното лечение могат да отнемат месеци, може и година-две, че и повече, за да бъдат разработени и тествани, съгласно научните протоколи.

 

При този времеви порядък, последствията от дългосрочните противоепидемични мерки остават неясни и не знам кой ще спечели от това, но знам кой ще загуби – всички ние, които не вземаме решения, а ги изпълняваме. Като медик, предпочитам всички решения да са такива, че да предотвратим максимално и най-малкия риск за обществото.

 

- Трябва ли децата да ходят на училище, за да могат родителите да работят, или още е рано за това?

 

- При децата и подрастващите инфекцията протича съвсем леко и само при изключително редки случаи по-тежко. Но това се случва винаги и във всеки есенно-зимен сезон. Още в началото на епидемията казах в едно мое участие на живо през платформата dir.bg, че младите, които не страдат от хронични болести, трябва да поемат риска да минат през инфекцията, защото при тях тя протича по изключение тежко, нещо, което се случва ежегодно и при обичайните грипни епидемии. Затова олекотяването на мерките е разумно да започне от тях.

 

- Стана ясно, че нашите болници и нашата здравна система не бяха подготвени за подобна епидемия, въпреки че у нас имаме огромен брой болници и финансирането се увеличава от година на година. Направи ли коронавирусът нашите болници по-адекватни на нуждите на пациентите?

 

- Нашите болници и екипите в тях бързо се адаптираха към новите условия, но тук въпросът не опира до нас, медиците, които достойно посрещнахме предизвикателствата, а до управляващите, дали политическият елит осъзна какво огромно, решаващо значение има готовността на здравната ни система да посреща изненадващ удар на непознат за нас инфект. Дали ще бъде подготвена в бъдеще повече от днес? Въпросът не е дали медиците и болниците станаха по-адекватни за нуждите на пациентите, а дали политиците ще станат по-адекватни, за да посрещнат въпросите на медиците, които ще им се стоварят след епидемията? Дали ще бъдат достатъчно отговорни към българските граждани, за да поставят най-сетне проблемите на здравеопазването като приоритетни за решаване. Ако няма емпатия към проблемите на здравеопазването от политическата класа, ще има да пати целият народ и в бъдеще, защото ще посрещнем следващото предизвикателство със същата институционална паника, с която го посрещнахме сега.


-------------

Коста Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”. През 1980г. завършва хуманна медицина във Висш медицински факултет-Варна, 8 години по-късно специализира „Вътрешни болести”. Има още две специалности “Военнополева терапия” и “Пневмология и фтизиатрия “. Член на Академичния съвет на Военномедицинска Академия (2003-2019). Председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия (2008-2012 г.). Член на Европейската респираторна асоциация (ERS) и Американската респираторна асоциация (ATS).Национален консултант по пневмология и фтизиатрия до 2019 г. През 2020г. оглави Медицинския експертен съвет за борба с коронавируса.


Източник: debati.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

29 коментар/a

И тоя - с мишоците, на 01.05.2020 в 14:17
запя друга песен. Евала на доц Мангъров и на другите свестни лекари, които говорят истината и успокояват хората.
Косето Босето на 01.05.2020 в 16:23
Е някои хора не падат по гръб, ако ще и да заприличат на глупаци.
Биологична жена на 01.05.2020 в 17:18
Напълно прав е "Само че". В Италия отначало смятаха, че това е едно обикновено грипче. Чак след като започнаха да настаняват болните на палатки, да не стигат апаратите за обдишване и лекарите трябваше да избират на кого от трима нуждаещи се да сложат, тогава въведоха строгите мерки. Ако не бяха ги въвели, сега щяха да имат двойно и тройно повече починали. Ние имахме късмет, че при нас започна по-късно и примери като Италия и Испания вече бяха пред очите ни. Помнете испанския грип! Между 50 и 80 милиона жертви. При днешното население на Земята без драстични мерки можеха да са между 200 и 300 милиона.
за 111 на 01.05.2020 в 19:46
Напълно ясно е що е число и що е цифра. Но в разговорния език винаги ми е било по-удобно да говоря за цифри, защото в края на краищата числата са съставени от цифри. Даже винаги ми е било неудобно, когато някой направи забележка от тоя род, да му обяснявам, че нивото на интелигентност не изисква да изхвърлим цифрите на всяка цена от разговорния език, даже цифри звучи някак си по-добре от числа.
Тепърва ще се разбира истината за Италия на 01.05.2020 в 19:47
Защото изчезнаха много статии , които представят ситуацията от друга светлина. Две филмчета, един къдрокос артист, и всички изпокапаха от страх.
И героите на Твентин Карантино са депресирани без пропуск на 01.05.2020 в 20:27
«Все тая, той нямаше пропуск за карантината!» («Твентин Карантино») https://www.facebook.com/orlovanatalya/videos/3302182686473253/?t=60
999 на 01.05.2020 в 21:07
Престанете с тези тръби в гърлото. Факт е, че 90% от тези с тръбите умират. Поставянето на тръбата вече не е клиничен, а етичен проблем. На умиращите от страх да не умрат тази разлика трудно може да бъде обяснена. При грипните пневмонии много от болните преживяват последните си дни също с тръба в гърлото. Ако корона вируса се разпространяваше като грип, карантинните мерки нямаше да повилияят заболеваемостта. Освен това, през последните години не се е развивала истинска грипна епидемия. Брояха се отсъщващи от детска градина и училище, а не реално болни. У нас епидимиологията през последните десет години е подчинена на политиката. Решенията нямат нищо общо с това, което е писано в учебниците или се случва на живо. Стремежът е, властта да е спокойна или поне да не е обвинявана. Тъпо и макар да е ефектно за пред публиката, подобно поведение е безотговорно.
2-3 години на 02.05.2020 в 12:51
след "атентатите" на 11 септември излезе книга на италиански автор, млад човек, само с факти и снимки. Който има очи и уши и т.н.... Взех я от кварталното читалище, за съжаление не помня името на автора и на книгата. Няколко години след това авторът беше с охрана!
костовчо на 02.05.2020 в 12:52
Този иска да умрем ние пенсионерите и нека да се изчисли колко ще спечели държавата от пенсиите н умрелите. Дайте да направим това. Ще си изчисля продължителността на живота и като умра сега скоро колко ще спечели държавата и този хвалипръцко. Хайде да изчислим колко вече е спечелила държавата и колко ще спечели от такива като мен. Плюнчим химическия молив и готово. А тоз каза от самото начало , че е време за мъже- ти какъв мъж си, бе, страхливец, искаш да умориш жените ли. И тези писачи от този сайт са срещу нас жените, ама няма да ви бъде. Първи ще сте вие, ние ще живеем!
Helleborus на 02.05.2020 в 13:28
на 01.05.2020 в 21:07 Аз не твърдя, че тръбите са измислени днес. Но те обикновено се поставяха на хора, чийто дроб не може да функционира добре, често поради нервни смущения, той не се съкращава. (например при недоносени). С поставянето на тръбата човек обикновено нямаше проблем да диша, някои парализирани хора живеят и с години с трахеостомия. Този нов "грип" прави така, че тялото не се насища с кислород дори с тази тръба. Понеже му пречи да премине от дробовете в кръвния поток. Т.е. или уврежда повърхността на дробовете, в контакт с кръвта или уврежда самите кръвни клетки. Не е коректно да се крие от хората какво точно причинява болестта. Както знаем за спин, например. И хората сами да преценят дали искат да поемат риска от прекомерна социализация.
COVID-19 не е грип на 03.05.2020 в 03:33
Опитът на европейски, американски и руски лекари все по-ясно показва същността на заболяването. Първо, за вируса SARS-CoV-2. Обикновено респираторните вируси избират за своя мишена эпитела на горните дихателни пътища. Най-често това са клетките на трахеята и горните части на бронхите. Затова грипът и ОРЗ предизвикват трахеит и бронхит, крайно рядко – пневмония. Пневмонията в този случай е по-скоро усложнение, предизвикано от намаляването на имунитета на фона на грипа, най-често с бактериален произход. Това е пример за вторична инфекция. В случая със SARS-CoV-2 нещата са различни. Неговата задача е колко може по-незабелязано да се добере до най-крайните части на дихателната система – бронхиолите и алвеолите, и там спокойно да се развножава. За съжаление, именно там се извършва газовата обмяна и се изработва най-важното вещество сурфактант, осигуряващо газообмяната и защитаващо алвеолите от слепване. Тези части практически няма нервни окончания и затова много пациенти с ковид-пневмония не кашлят. И не се сблъскват с висока температура - имунитетът не познава вируса и поради това не реагира незабавно. Но разрушаването на епитала на алвеолите и сурфактанта води до това, че те се слепват и тяхната работа се нарушава. Човек започва да изпитва скрита хипоксия – което всъщност е главното в това заболяване, и на органите и тъканите не им достига кислород, за да живеят. Но структурата на белите дробове е запазена и те все още могат адекватно да отделят въглероден двуокис от кръвта. По принцип сигнал на организма за задух дава именно натрупването на излишък от въглероден двуокис. А тук човек не изпитва задух, на него му липсва кислород. Здрав човек може да понесе хипоксия няколко дни безсимптомно, но неговият организъм през това време получава изключително тежка травма и този, който има съпътстващи заболявания ще се предаде много по-бързо и с по-сериозни последствия. Човекът не знае, че е болен или чувства лека простуда, но не и задух. И започва да усеща проблема сериозно, когато резервите на организма са рухнали и именно такива пациенти биват внасяни в реанимацията веднага от линейката. Всичко това показва, че масовите тестове ще разкрият заболяване на ранен етап, когато няма все още външни симптоми. Това ще позволи на пациента да му се даде навреме кислород, дори и в домашни условия или в болница, и твърде вероятно е той да не стигне до реанимация с всички последствия за себе си и здравната система. В противен случай все повече пациенти с изтощени от кислороден глад органи и тъкани, с масивна вирусно-бактериална пневмония (тъй като клетките на белите дробове сами по себе си също страдат от хипоксия и тогава се активира условно патогенната бактериална флора). И най-неблагоприятният финал – когато се включат бактериите, най-после имунитетът разбира какъв огън гори в белите дробове и открива масиран огън с всички видове оръжия. Това е цитокинова буря, унищожаваща от бойното поле бактериите, вирусите и заедно с тях и белите дробове, миокарда, бъбреците, черния дроб. … Какви изводи могат да се направят от всичко това? Очевидно, колкото повече хора, заразени с новия вирус бъдат открити навреме, толкова по-добре ще бъде организиран мониторингът на кислородната сатурация за тях и съответно толкова по-ниска ще бъде смъртността като резултат. И човек с лека форма на ковид-19, който има гаджет с възможност за измерване на сатурацията в домашни условия, ще бъде идеалният пациент. Така медиците ще могат да се намесват адекватно в точния момент. А също и устройства за безплатно измерване на сатурацията могат да се поставят на обществени места. Това е един от начините за превенция и разкриване на заразени.
... на 03.05.2020 в 03:36
Вирус Sars-Cov-2 попада в горните дихателни пътища, но не се задържа дълго там и се движи по дихателните пътища надолу. Вероятно разликата в симптомите в началото на болестта зависи от количеството на вируса, попаднал в организма, а също и от общото състояние на здравето и силата на имунитета. Вирусът бързо се предвижва по трахеята и бронхите, без да спира там. Затова обикновено няма силни симптоми в носа и гърлото. Най-често срещан симптом е загубата на обоняние - той се проявява в 6 от 10 заразени. Вирусът атакува клетките-рецептори на лигавицата на носа. В останалите 4 човека симптомът не се проявява – това значи, че вирусът не е могъл да се закрепи в достатъчно количество в носа и веднага е слязъл надолу. Възбужда се имунният отговор на организма. У хората, които не са се разболели, макар и заразени, организмът е успял да победи вируса именно в началните етапи, в първите дни. Такива хора дори не разбират, че са били болни. У останалите на 5-ия ден вирусът попада в белите дробове и в алвеолите, пронизани от мрежа най-фини кръвоносни капиляри, където кислородът от въздуха насища кръвотока и кръвта от капилярите разнася кислорода до всички други части на тялото. Очевидно е, че атаката на вируса не е насочена към белите дробове. Това, което той предизвиква не е пневмония в обичайния смисъл. Тя не може да бъде чута със стетоскоп. Няма хрипове, ако върху ковида не се е насложила бактериална пневмония. Този вирус атакува еритроцитите на кръвта и по време на тази битка страдат стените на кръвоносните съдове, съдовете се деформират, запушват се, възникват тромби. Стигнал до алвеолите, вирусът започва да се размножава. Той практически поглъща алвеоларните капиляри и в резултат кръвотокът в белите дробове се намалява по непредсказуем начин. Меката белодробна тъкан става твърда, като гума. Формира се белодробна фиброза, която, за разлика от чернодробната, е необратима. Там, където се е появила фиброза, белите дробове престават да насищат кръвта с кислород. Фиброза над 65% на белодробната тъкан води до смърт поради отказ на органите и системите на организма, предизвикан от недостиг на кислород. Минимално необходимият обем на белодробна тъкан за поддържане на живота е 2/3 от единия бял дроб или 35% от общия обем на белите дробове. Единият бял дроб на човек може да бъде изцяло отстранен и 1/3 от другия. Такъв човек ще оживее, но той ще има много ниско ниво на енергия, ще бъде много слаб. Човек и с 50% - с един бял дроб, е много слаб. Тъй като вирусът много бързо достига до белите дробове – в алвеолите, където няма нервни окончания, затова човек не кашля и няма хрипове. Той диша нормално и му се струва, че всичко е наред, но не чувства, че белите му дробове се разрушават и се образува фиброза. Все повече лекари считат, че в голяма част от преболедувалите безсимптомно се формира фиброза 20-30%. Това вече е ниво на инвалидност. В кръвта не попада достатъчно количество кислород – това е състояние, както ако човек се намира на височина 5 000 метра. Такива хора завинаги ще живеят сякаш на планински връх с такава височина. Качеството на живот рязко спада. Смъртта настъпва във връзка с усложнения на обострени хронически заболявания в резултат не пряко от вируса, а от натрупания кислороден глад на вътрешните органи и на първо място - мозъка.
До COVID-19 не е грип на 04.05.2020 в 14:33
При толкова научно обяснение на вируса, не виждам защо скриваш истинското си име. Може да си полезен реално с личността си .
Владимир на 16.05.2020 в 16:00
През цялата 2016г.,която е взела най-много жертви от грип в Италия са починали 24 000 човека! Само пълен идиот може да не забележи,че от COVID 19 починалите вече са над 31 000 и то в средата на май!

Напиши коментар