"Как да опиша себе си? Непостоянен, непредвидим за някои неща, несигурен, сигурен в същото време, противоречив, променящ се, интуитивен, търпелив, неспокоен, абсурден понякога, смешен в хубавия смисъл... или може би в тъжното, което ми се случва. По-късно, когато го разказвам на мои приятели, те се смеят. Но на мен самия вечер, като заспивам, продължава да ми е тъжно. Дори преди да заспя, си мисля: Добре, защо така излезе? Те защо така се смяха?! И не знам как да си отговоря..." Една изповед на Виктор Калев за мечтите, приятелството, страховете и силата на молитвата!
Виктор Калев: Ще стане така, както и Той е решил, и аз съм решил

Детството...

Обичам моята стара къща в Златоград, която нашите продадоха. И винаги когато се прибирам, ходя до там. Чукам на тези, които сега живеят. "Може ли? - Може!" И си седя в двора. Попроменено е, но си спомням всички съседски деца, цялата атмосфера, миризмата...  

Лятото идваше едно момиче, което живееше в София и беше на голяма почит, софиянката. Тя ни учеше на разни нeща, карнавали някакви правеше,  носеше костюми, на театър си играехме. Разигравахме "Снежанка и седемте джуджета" на една ливада. Аз бях джудже. Това ми е първата роля с реплики. Трябва да съм бил на пет години.

Кой ми яде с виличката?

Беше голямо събитие. Идваха хората и сядаха по черджетата около поляната. Но в театъра се включваха и възрастни хора, не само децата. Имаше „актьори” от самодейния състав. Правехме сцена със завеси - едни чаршафи се опъваха. Беше страхотно!

Никак не обичах детските градини. 

Като по-малък се е налагало да ме водят, защото баби, дядовци, всички работеха. Но като поотраснах, за по-сигурно ме заключвали вкъщи. Което пък означава, че съм бил кротко дете. Можел съм с дни да си стоя сам, разправя майка ми. Не съм правел бели, брат ми беше по-буйният. Аз си пусках грамофон и слушах плочи с приказки, които после разигравах. Но както е в приказките - мъжете си играят мъже, жените - жени, деца - деца...

Не обичах да ритам футбол,

не обичах да се цапам. Това бяха мръсни игри. Обичах да пея, да играя, да забавлявам децата. А и понякога гостите на нашите, когато бяха в по-приповдигнато настроение, много се забавляваха с моите „рецитали” и ме караха да имитирам учителки някакви. После ми даваха дребни стотинки, това са ми първите хонорари, с които на другия ден купувах на децата бонбони. Нали снощи съм бил на работа?!

Първото ми влюбване 

беше в една приятелка от махалата. Усещах, че другите я харесват, и си викам: Я, те за какво я харесват!? И тогава се появи ревността. Защо другите, пък аз - не? Дори, уж на майтап, съм се женил за нея. Тръгнали сме двамата - тя облечена като булка, а аз като младоженец. Имахме кум, кума. И вървим, слизаме, "надолу" му викахме, към центъра. И ни питат хората: Къде отивате? - Да се женим в ресторант "Ерма". Всички много се смееха. И стигнахме донякъде и ни среща лелята на булката и пита: Къде отивате? - Да се женим! - Бе как ще се жените бе? Айде, вика, ще ви дам семки, ако се върнете с мен. И ние се върнахме.

За  първи път съм дошъл в София, когато съм бил на 10 години.

Като участник в детската асамблея „Знаме на мира”. Бях одобрен с една сценка - „Семейство”, която бях научил наизуст с много слушане на грамофонната плоча с участието на Григор Вачков и Татяна Лолова. Беше около 40 минути и аз с голям успех (по градски и окръжни конкурси) разигравах пет-шест гласа - на момиченце, на момченце, на майката, на бащата, на съседката и вече не помня още кой... Много бях „нашумял” с това изпълнение. Така стигнах до Смолян и оттам - София! И наистина много мечтаех, а и някак си знаех, че един ден ще се бъда актьор или певец... 

Но не кандидатствах ВИТИЗ (НАТФИЗ) веднага. Страхувах се и се срамувах да кандидатствам там. За да се уволня по-бързо, записах  химия и физика. Но си викам: Химията горе-долу ми върви, но физиката?! Знаех, че това не е за мен, но трябваше да ходя, за да оправдая това, че нашите ме издържат. Даже се обадих на майка още първата седмица: Майко, разбери, последен съм тук по знание, по успех ще бъда последен, по любопитство съм последен. И повтарях думата последен, последен, последен... А тя ми каза: 

Нищо сега, учи, последните стават първи понякога!

Едно момиче, с което сме играли някога, Елена Бозова, тя беше решила да кандидатства ВИТИЗ и каза: Давай, ще кандидатстваме заедно. Тя ме нави. Много срамежливо минавах покрай ВИТИЗ, защото си мислех, че хората знаеха, че и аз ще кандидатствам, и ще си мислят: Тоя пък къде е тръгнал!? С една дума: СТРАХ! А аз си минавах, без никой не ми обръща внимание... Тогава си казах: Бе това са нормални хора, от плът и кръв, като всички нас. Няма какво толкова...

Давай! Това ще е! Така стана...

Приятелите ми са много различни хора... Понякога, когато ги събирам, единият ме пита: Добре, защо ти е близък този?! А другият ме пита за него: Тоя к'ъв ти е? Не мога да обясня. Всякакви са приятелите ми. Не зависи от това с какво се занимава, беден ли е, богат ли е, умен ли е, прост ли е... Имал съм от всякакви нива приятели и продължавам да имам. Въпреки че напоследък установявам, че се лъжа, ако следвам първото впечатление и интуицията си.

Дистанцират ме приказките.

Аз имам недостатъци като всеки човек. Ела и ми ги кажи! Както и аз. По-добре да го чуя от теб, отколкото да го чувам от пети човек. Това ме наранява, лицемерието. По-късно откривам и някаква злоба, че той /или тя/ нещо си е „мерил” с мен. Злоба и завист! Аз не обичам да ми завиждат, защото аз не съм завистлив човек, радвам се на успехите на другите. Но когато усетя неискрено и несправедливо отношение, лека-полека се оттеглям, но без да се карам. Може да съм имал спречкване за няколко дни, но винаги съм подавал ръка първи. И няма в живота ми случай, в който да съм казал: Край! С теб не!

Опитвам се да побеждавам страховете си.

И винаги съм печелил, когато съм рискувал. Дори страхът да стана артист. Аз не знаех дали мога. Само когато опитах, когато се видях в списъците приет, разбрах, че ако не бях опитал, никога нямаше да реализирам това, за което от дете съм мечтал. Имам страхове, за които вечер си мисля, преди да заспя. Но това е по-скоро несигурност... за всичко. И на другия ден започвам да правя това, от което се притеснявам. Започвам стъпка по стъпка, бавно и постепенно да работя за "онова". За да може на другата вечер, като си го помисля, то вече да не е толкова непостижимо, трудно и несигурно.   

И си повтарям: Без бързане, човече, с бавен ход се стига по-далече.*

Американците казват: Бог, семейство, работа. Аз мисля за тези три неща в момента. Стигнал съм до някакъв етап в работата си и искам да продължавам да се развивам. Страхувам се да не забуксувам. Мисля за семейство... Трябва да живееш с един човек, но преди това трябва да го намериш. И да не опиташ сто пъти,  да не направиш много грешки, защото това е нещо много сериозно и отговорно. И ми се ще да е един път, но завинаги. 

Но си казвам, че каквото има да се случва, ще се случи с помощта на Бог и моя помощ. Ще стане така, както и Той е решил, и аз съм решил. И тази мисъл много ме успокоява. Че Господ ще направи така, както е най-добре за мен.

Има една молитва, която си чета много често.

Молитва за всяка потреба 
Чуй гласа на нашата молитва, човеколюбиви Владико Господи Иисусе Христе, и милостиво погледни към нас...

А когато с мои думи се моля, моля се за победа над страховете си и над хора, които не винаги ти мислят доброто. Бих поискал душата ми да е спокойна. Не че съм нервен и че съм някакъв избухлив. Казвали са ми дори, че на другите предавам някакво спокойствие. Но аз си знам какво ми е понякога в душата.

И си повтарям: Без бързане, човече, с бавен ход се стига по-далече.*

Когато си помисля, че съм собственик на нещо, то се оказва, че напротив, трябва да го търся другаде. А искам да бъда собственик на чисто мои си неща, но много бързо виждам, че не мога да ги държа в ръцете си. Извън мен е това. Казват, че съм много капризен ли, перфекционист ли, де да знам какъв... Не можело така, толкова да се иска! Склонен съм да нараня много себе си, но да опитам "онова", съвършеното. А то не може да стане явно така. И понякога си казвам: 

Добре, защо не се получи поне веднъж така, както аз искам да стане?!

Може да си купя от магазина копче с четири дупки. Купувам го и когато се прибера вкъщи, то се оказва, че е с три дупки, малко е дефектно. Пак ще се зашие, пак става, пак е същият цвят, пак ще свърши работа, но... с три дупки. Дразни ме и мисля за тази една дупка. Докато го приема и вече не ми е толкова интересно. Да, добре, имам го, край.

Как да опиша себе си?

Сега ще си противореча с това, което досега ти разказвах... Непостоянен, непредвидим за някои неща, несигурен, сигурен в същото време, противоречив, променящ се, интуитивен, търпелив, неспокоен, абсурден понякога, смешен в хубавия смисъл... или може би в тъжното, което ми се случва. По-късно, когато го разказвам на мои приятели, те се смеят. Но на мен самия вечер, като заспивам, продължава да ми е тъжно. Дори преди да заспя, си мисля:

Добре, защо така излезе? Те защо така се смяха?! И не знам как да си отговоря.

* "Ромео и Жулиета", брат Лоренцо.

 

П.П. Разговорът е проведен през лятото на 2001 г.

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

3 коментар/a

Кати на 29.07.2014 в 16:15
То се усеща, че е прекрасен човек, някак го знаеш винаги като го гледаш и в това нямаш съмнение...и след тази изповед- никакво. Иииии.... с благодарност към Милена :)
Фен на 31.07.2014 в 17:34
Прекрасен е Виктор Калев, oткъдето и да го погледнеш! Желая му здраве и душевна хармония!
Илиана на 06.08.2014 в 21:55
Изключителен е Виктор. Преди години имах щастието да се запозная с него на живо, бях му луда фенка, когато се изявяваше в Каналето и още дълго след това, когато се премести при Трифонов. Записвах всичките му роли и скечове на видео-касети. Много добра душа, мил и чаровен, прекрасен човечец. Помня, че имаше проблеми със здравето. Дано всичко с него е наред. Би ми се искало да прочета актуално и ново интетрвю с него. Феноменален актьор е. Жалко, че в Шоуто на Слави няма възможност да разгърне до край актьорският си потенциал и се затрива като актьор с глупавите роли, които му дават... Желая му много здраве и успехи.

Напиши коментар